Page:RBE Tom10.djvu/542
от настоятели и спомагателни членове, го е [Друмев] завладявала все по-силно. М. Арнаудов, БКД, 233. Тя беше назначила един настоятел и един покровител, за да надзирават имота на тази многочисленна фамилия. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 79. В неделя,.., букурещкото българско дружество „за разпространение полезни знания между българския народ“ имаше свое заседание, на което са избраха настоятели и касиерин. С, 1872, бр. 41, 327. Стопанинът на лозие-то казува на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите. КТЕМ, 418.
2. Лице, определено да набира абонати на вестник, списание и под. или да води финансовите му дела. Но не само чете — той [Яворов] и работи като социалист. Разпространява социалистическа литература — става настоятел на изданията на Георги Бакалов, с когото е в постоянна преписка. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 137. Имах сво-бодно време и често обикалях из провинцията и се срещах с учители и настоятели на списанието. Ал. Спасов, С, 89. Ние ще да помолиме последен път нашите настоятели .. да изпроводят стойността на вестника, в противен случай ние ще да прекра-тиме изпращанието му. Знан., 1875, бр. 17, 272. Няма съмнение, че с no-будни и ревностни настоятели и ако и учителското тяло да бе взело по-живо участие в разпространението на „Любословието“, Фотинов щеше да има по-голямо число абонати. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 742. Братия, платете си за вестник „Свобода“, или аза ща да бъда принуден да обявя до неделя вашите честни имена. Дето ща да са червена азе, като настоятел, пред редактора на „Свобода“, то са червенете вие! С, 1872, бр. 31, 248.
О Училищен настоятел. Остар. Лице, избрано от населението, което се грижи за нуждите на местното училище. В балканското село,.., той беше училищен настоятел и затуй по навик .."той следеше какво прави учителката. Й. Йовков, Разк. III, 11. Той узна по-късно, че бащата на Огняна е училищният настоятел бай Андреш, добър и заможен човек. Ив. Карановски, Разк. I, 154. Църковен настоятел. Църк. Лице, избрано от енорията, което се грижи за нуждите на местната църква; епитроп. На няколко крачки по-далеч от гълчавата бяха поседнали на тревата църковните настоятели. Ц. Лачева, СА, 6.
НАСТОЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който решително, упорито преследва някаква цел или настоява за нещо; настойчив. Да, той беше уверен,.., че ако не избърза да й се обясни и да я завладее, някой по-смел и по-настоятелен мъж ще я отнеме. Г. Караславов, Т, 8. На другия ден решаваме да „ловим“ с дядо Петър. Той бе така мил и настоятелен с поканата си вечерта, че не можеше, не биваше да откажем. С. Се-верняк, ОНК, 114.
2. Който съдържа или изразява настояване, категорично искане; настойчив. По настоятелната препоръка на лекаря едвам днес бяха я поизвели. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 194. Пенко така свикна с планината,.., че не му се слизаше в село. Майка му обаче прати настоятелна заръка до Стоян да го върне вече, защото й е мъчно за него. П. Здравков, НД, 136.
3. Обикн. в съчет. с нужда, изискване и под. Много потребен, неотложен. И действително умът и тялото на академиците имат настоятелна нужда от чист въздух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 155. Днешните обществени съотношения предизвикаха настоятелната нужда за консервативните елементи да се отърват веднъж завинаги от кошмара на борбите в миналото. Г. Бакалов, Избр. пр, 117.
— От рус. настоятельный.
НАСТОЯТЕЛКА ж. Остар. Жена настоятел. И аз от своя страна имам да благодаря на сичките почитаеми настоятелни за усердието и готовностите им в из-вършванието на сичките ни дружествени дела. Ч, 1871, кн. 12, 372. За настоятелни и надзирателки на тия [девическите] училища най-добре е да ся избират най-разумните и опитните жени в мястото. Лет., 1871; 170.
НАСТОЯТЕЛНО. Нареч. от настоятелен; настойчиво. Фотина настоятелно канеше доктор Загорски и жена му да прекарат няколко седмици при нея. В. Геновска, СГ, 238. Много често след представление в Народния театър, посред нощ, съм се качвал на влака и съм осъмвал в града, дето настоятелно ме викаха. Ив. Димов, АИДЖ, 108.
НАСТОЯТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от настоятелен; настойчивост. Повтарям своето категорично заявление,.., което при всяка възможност и с всичката настоятелност подчертавах: че аз,.., не можех да имам и фактически нямах нито пряко, нито косвено отношение към подпалването на Райхстага. Г. Димитров, ПФС, 35.
НАСТОЯТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Група лица, избрани да ръководят и контролират дейността на дружество, организация, институция, учреждение, предприятие и др.; управителен съвет (комитет). Като председател на Писателския съюз дядо Влайков имаше обичай да свиква настоятелството на заседание у дома си. СбЦГМГ, 382. Бала-шев и Димка бяха избрани в настоятелството на тайното дружество. А. Стра-шимиров, К, 31. Общината от своя страна, въпреки настоятелството, побърза да изгони из училището Рада. Йв. Вазов, Съч.
