Page:RBE Tom10.djvu/50
лодотворява я със свойта си ила. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 281. // Напоявам нещо чрез вада, канал. Ако настане жега, ще се сетят ли да навадят ливадата в Ранчови-ца. Там е суховато място. Кр. Григоров, ТГ, 16. наваждам се, навадя се страд.
НАВАЖДАМ3, -аш, несв.\ навадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наклеветя-вам,оклеветявам; навадвам3, насваждам, на-ковлаждам, науствам. Навадиха прочее на това Иоакима Патриарха, защо е имал скрит наговор с персиянете, от което Йоаким беше неповинен. Хр. Павлович, Ц, 54. Ща та навадят / на прилепцки кадия. Нар. пес., СбНУ XLVII, 11. наваждам се, навадя се страд.
НАВАЖДАМ4, -аш, несв.\ наводя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Навеждам3, навождам2. После двамата., намотаваха преждата в двора, наваждаха я в нищелки-те и бърдата. Ст. Даскалов, ЗС, 21. наваждам се, наводя се страд.
НАВАЖДАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от наваждам1 и от наваждам се; наизваж-дане.
НАВАЖДАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наваждам2 и от наваждам се; напояване, навадване2. Мъчно се прокарваха вадите без тях [Райчови], още по-мъчително ставаше насаждането [на тютюна]. Ст. Даскалов, СД, 434.
НАВАЖДАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от наваждам3 и от наваждам се; наклеветя-ване, оклеветяване, навадване3, насваждане, наковлаждане, наустване.
НАВАЖДАНЕ4 ср. Диал. Отгл. същ. от наваждам4 и от наваждам се; навеждане3, навождане2.
НАВАЙКАМ СЕ. Вж. навайквамсе.
НАВАЙКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ навай-кам се, -аш се, св., непрех. Разг. Вайкам се много, до насита. Най-драго му беше, когато се случваше да ми прикаже някоя чертица от живота си с нея и тогава неговото, инак толкоз отчаяно лице, разведряваше се и светнуваше чудесно или пък му удряха сълзи на очи и той се наплакваше и на-вайкваше до насита. Св. Миларов, СЦТ, 79.
НАВАКА нареч. Диал. Насам; навам, навамо. Противоп. натам, нанатам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: н а в & к и.
HABÄK АМ СЕ. Вж. н а в а к в а м с е.
HABАКВАМ СЕ, -аш се, несв.; навакам се, -аш се, св., непрех. Диал. Наемам се1, на-гърбвам се, заемам се; наемвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наваквам се; наемане1, нагърбване, наемване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАКСАМ. Вж. наваксвам.
НАВАКСВАМ, -аш, несв.; наваксам, -аш, св. 1. Прех. и непрех. Успявам да постигна, да допълня, получа със закъснение нещо пропуснато или изгубено. Аз, да речем, искам да допълня своето учение... да наваксам... А съм вече кажи-речи на двайсет и осем години! Ст. Дичев, ЗС I, 328. — Чувствам се много добре, тука ни гледат като деца, имам свободно време, колкото си искам, прочел съм половината библиотека, наваксвам туй, дето съм го пропуснал цял живот. Ст. Поптонев, НСС, 251. — Мислех си, като разказвахте за себе си, та вие нищо не сте разбрали от младините си.
— Сега ще гледам да наваксам — изпиваше я [хазайката] с поглед той. В. Нешков, Н, 221. Тая загуба [на Сицилия] наистина наскоро си наваксали с обладание богата Испания чрез картагенский войвода Хамилка-ра. ВИ, 16-17.
2. Прех. Остар. Замествам нещо, явявам се вместо нещо, което липсва; компенсирам. За щастие, изумителната жизненост и привързаност към родната земя на нашия народ наваксват за него многократно лишението от славни предания и възпоминания. Ив. Вазов, Съч. II, 61. Тома Каранджу-лов е бил неуравновесена личност... Липсата на умствени способности той още на студентската скамейка наваксвал със зап-лашвание на всеки преподавател, който се осмелявал да му пише слаб бал. Бълг., 1902, бр. 453, 3. Знам, че видът и облеклото / а още повече — златото, / наваксват всичко у челяка. Ив. Вазов, БМ II, 64.
3. Непрех. Остар. и диал. Смогвам, успявам да задоволя нуждата от нещо, търсенето на нещо; насмогвам, надвивам. Додето не можехме по-напред да наваксаме, додето търговците ни взимаха стоката, вика се, още от становете,.. — току зафанаха да ни изартисват стоки. Т. Влайков, Съч. II, 182. Така по-рано со саханите с капаци... Направи ги [саханите] со стотици, а никой не иска да ги купува.. Като почнаха после да се трупат мющерии в дюкяна му — се за саха-ни с капаци. Не можеше да навакса. Д. Та-лев, ПК, 324.
4. Непрех. Остар. Натрупвам се в изобилие. Те богомилите се делели на „прости верующи“ и на „съвършени“.. Хранели се с растения, риби, не пиели вино, бавели се дома си с четене библията или своите фантасти-чески измислици, от каквито беше наваксала цяла литература. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 1, 246. наваксвам се, наваксам се страд. от наваксам в 1 и 2 знач. Само себе си укоряваше той, та беше готов крак да не подгъне, ръце да не отпусне, за да се навакса загубеното. Б. Обретенов, С, 59. —Правете каквото правите, но искам работата да се навакса. Ако ще би и цяла нощ да работите... М. Грубешлиева, ПИУ, 84.
— Друга (остар. и диал.) форма: навасиам.
