Page:RBE Tom10.djvu/497
лата; установи недвусмислено следите на насилствена смърт. К. Георгиев, ВНП, 112.
НАСЙЛСТВЕНО. Нареч. от насилствен (в 1 знач.); принудително. Турците заставляваха насилствено дюгенджията да ми даде безплатно вино и ракия. 3. Стоянов, ЗБВ II, 383. Против нашите другари в провинцията е подигнат цял кръстоносен поход .. По заповед от София насилствено се изхвърлят съчувствующите нам селски кметове. Г. Кирков, Избр. пр I, 38. — Господа,— извика Паскал,.. —: идва господство му тук, отваря като ма няма мене насилствено вратата на къщата ми. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 40.
НАСЙЛСТВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Насилие; насилство. Новините из-вътре Българско са все таквиз, каквито ги знаете: страх от едно близко клане,.., на-силствия над безоръжните и мирните селяни. СПл, 1876, бр. 25, 98. — Де си тръгнал, човече? Отивам да прекратя сълзите на роба,.., да отбрана девиците от насил-ствие. НБ, 1876, бр. 38, 150. Неправдата и насилствието преобладават тъй силно, щото всякъде владее отчаяние. Ч, 1870, бр. 1, 14. ^ ; \
НАСЙЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Насилие; насилствие. Извади патлака: *— Тръгвай, инак ще ти светя маслото! — На на-силството — казвам — ще се подчиня! Н. Хайтов, ДР, 118. През всичкото това време насилства са случват повседневно. Един човек от Радово турците онзи ден го обра-ли и убили. СПл, 1876, бр. 23, 91. „От няколко време и с прискорбие слушаме плачевни разбойнически деяния, както и насилства и убийства по някои места на Империята да стават.“ ЦВ, 1856, бр. 293, 59. А чиновниците, които такожде определиха, за да събират тия пари, употребяваха в събиранието голямо притеснение и насилство, даже и бой. Г. Кръстевич, ИБ, 282. Да, зех да мисля вече> че принципи човешки, / не са освен досадни измислици глупешки, / ..; / насилството е правда и мерзостта е слава. Ив. Вазов, Съч. I, 60.
НАСЙЛСТВУВАМ, -аш, несв. Остар. Книж. Непрех. Върша, извършвам насилие. Сяко повиновение отмахнали и като вълх-ви ся разхождали по острова да грабят и да насилствуват. П. Кисимов, ОА I (превод) > 78. — А това, що казваш, че богатите насилствуват безопасно на сиромасите, и то не е истина, защо насилниците ся наказват. Г. Кръстевич, ИБ, 323. II Прех. Насилвам1. Дядо Григор русчушкий обихожда по Габрово, по Елена,., и др. да сбира подписи от българите, че биле добре с турците. Той заплашвал за това и насилствувал българите. НБ, 1876, бр. 53, 207. насилствувам се страд. Колониите от своя стърна протестираха срещу тези постъпки и викаха, че им ся насилствуват правдинипге.
У, 1871, бр. 9, 139.
НАСЙЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл.същ. от насилствувам и от насилствувам се; насилване1, насилие, насилство, насилствие. Те,.., начнали да правят някои безпътни насилствувания, щото дадоха причина на туземците да познаят и да разберат как мнимите небесни приятели са не по-добри, но много по-лоши и немилостиви от червените хора. П. Кисимов, ОА I (превод), 78.
НАСЙЛУВАМ, -ащ, несв., прех. Остар. и диал. Насилвам1. Врабчето ядосано на ястреба, защо да му насилува гнездото, раз-църтява ся извътре, та ся скарва и хваща да вика. Пч, 1871, кн. 2, 30. А турци си на Марко говора: / — Фала тебе, Марко добър юнак, / ега можеш Муса да погубиш, / че по-тепа турци по сокаци, / и бугарете сас то-пуз бийе / и булите силом насилува? Нар. пес., СбНУ XLIII, 51. насилувам се страд.
НАСЙЛУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насилувам и от насилувам се; насилване1. Престъплението е на-силуване на общинский закон; то е язва, нанасяна противу закона, който произтича от природното, общинското и политическото право. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 64. Аз паднах веднаж пред него на колена и плачех, та го молех да ме продаде нейде в някой конак, гдето бих могла да съм свободна от всяко насилуване. Св. Миларов, СЦТ, 153.
НАСЙЛЯ. Вж. насилвам и насилям.
НАСЙЛЯМ, -яш, несв. (диал.); насиля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Насилвам1. — И аз мисля, че не трябва да насиляме хората. Кой когато пожелае да заповяда при нас. Ама инак... Ст. Марков, ДБ, 119. Господин Зоев, мъжът,, научава се, насиля вратата и влазя в кабината. Ив. Вазов, Съч. X, 16. Елена: — А пък аз съм полков нишка дъщеря, а той .. Баба Рада: — Никой не те е насилял. Слава Богу, не беше малкй, че да ти го избираме ние. Ив. Кирилов, Ж, 64. на" силям се, насиля се страд.
НАСЙЛЯМ СЕ несв. (диал.); насйля се св., непрех. Насилвам се. Очиците още се присвиха, като че ли старецът се насиляше да си припомни нещо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 25. И през този ден на късната есен Паз-вантоглу се бе насиляЛ да не мисли за треската. В. Мутафчиева, JTCB II, 155.
НАСИЛЯЙЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от насилям и от насилям се; насилване1.
НАСЙНВАМ, -аш, несв/, насиня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Насинявам1. насинвам се, насиня се страд., възвр. и взаим.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.
НАСЙНВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ.
