НАСИЛНИК, мн. -ци, м. Човек, който върши насилия, прилага насилия. А селата Райково, Устово, Долно и Горно Гуеново Осиково оказаха голям отпор на насилниците и запазиха вярата си. А. Дончев, ВР, 145. Турчинът бе дошъл и Велко се разпореждаше, за да не пострада някой от насилника. Д. Талев, И, 331. — Аз съм против всички насилници и злоупотребители, против всеки, който граби и смуче народния пот. Т. Влайков, Съч. III, 254. — Слизай! — кресна полицаят. — Остави ме или ще се стоваря на главата ти! — отвърна хамалинът, издърпа крака си и замахна да ритне насилника. А. Каралийчев, НЧ, 45. „Необузданите и свирепите зверове черкези, кюрди и други такива насилници и башибозуци нападале са на сиромашките ваши села“. НБ, 1878, бр. 16, 61. • Обр. Сурово вие ноемврийски вятър, / огъва две брезички белокори: / .. / Хей ти, насилник вятър! / Не разбра ли, че няма да ги покориш ти, няма! Мл. Исаев, ЯД, 63.
НАСИЛНИЦА ж. Жена насилник.
НАСЙЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до насилник и до насилни-чество. Но въпреки своите симпатии към преврата екзархът не искаше, щото той да се извърши по насилнически начин. С. Радев, ССБ I, 288. Цялото трудещо се население, което не искаше да се примири с новата насилническа власт, живееше под непрекъснати терзания, заплашвания и насилия. Г. Димитров, ЕФ, 42. Едно време Стамбо-лов свалял, сега пък него искат да свалят .. Не може да се търпи повече такъв насилнически режим в една правова държава. Д. Талев, ПК, 860. А щом на насилията градят свойта мощ, те [партиите] ще носят в себе си всякога развалата и грабежите. Таквази е съдбата на насилническите партии. Бълг., 1902, бр. 456, 1.
НАСЙЛНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. насилнически. — Ама той не е ли толстои-ст бе, джанъм? — пита още по-учудено старецът. — Как тогава може да готви с такова лошо масло и така насилнически да се държи с прислужниците си? Хр. Радев-ски, Избр. пр III, 132.
НАСЙЛНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Проява, деяние на насилник; насилие. Българското хайдутство представя инстинктив-но проявление на национално политически дух, който .. дава израз на своя протест против турските насилничества и неправди. Б. Ангелов, ЛС, 64.
2. Само ед. Деспотизъм, тирания. Днес .. часто ся повтаря, че знанието е сила, но това еднакво може ся рече и за суеверието (..) и за насилничеството (деспотизма). Й. Груев, СП (превод), 250. Уви, / кой може на един мъдрец показа, /..,/ кого насилничест-во не премаза, / не заюзди правдивий му език? К. Христов, Избр. ст, 228.
НАСЙЛНО нареч. Остар. 1. Насила, силом; насилом. Когато узнаха за великата победа, за падането на Плевен, всички отвориха лавките си и хладнокръвно се занимаваха с делата си,., трябваше полицията насилно да ги накара да затворят. Ив. Вазов, НПис., 102. Человеците са принудиха да подражаят на нравите и на законите, които им са наложиха насилно. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 24. Плебеи са наричали новите жители на Рим и на неговите околности, част преселени насилно от някои завоювани градове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 198.
2. Пресилено. И сравнението на войната от тоя род с истинската война не се вижда никак насилно, като се вземе пред очи душевната тревога и физическите Страдания, които са свързани с нея. ССГ (превод), 154.
— От рус. насильно.
НАСЙЛОМ нареч. Остар. Насила, силом; насилно. „Тия известия ни попариха като слана,.. Да се предадем ли .. Или да чакаме й ги оставим да си вземат насилом всичко, което би те могли .. да вземат?“ С. Радев, ССБ II, 383. Българите дават покорна жалба на гръцкото духовенство и му са молят да не им са натрапват вече насилом таквизи владици изедници. П. Р. Славейков, СКНГ, 26. Най-сетне захвана да изнася из къщи: сахане, тенджери, котли,., и други дреболии .. Има Бог, който сичко види и който ще направи да му парят тия неща, що бяха облети със сълзите на една клетница, на която из ръцете насилом ся са из-мъквале! Ил. Блъсков, ПБ II, 89.
НАСЙЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се извършва с прилагане на насилие, принуда; принудителен. — Още ли стърчиш тука ма! — .. — Хайде, измитай се по-скоро! — .. — Да не те изхвърляме по насилствен начин. Ст. Даскалов, СЛ, 525. Накрай участниците в съвещанието обещавали .. да не извършват насилия над раята и изобщо да се въздържат от насилствени действия. В. Мутафчиева, КВ, 328. — Аз стоях на двора като изумен и чаках с нетърпение края на насилственото ти вен-чавание. Д. Войников, РК, 81.
2. Остар. Който е характерен за насилник; насилнически. Ожени се млад и стана баща на многочетно доморддство, над което употребяваше отеческата си власт с опа-чина и своеволие, зачтото имаше характер насилствен и леснораздражителен. П. Р. Славейков, СК, 35. — А княгиня Райна, която комисът на царството иска насила да ожени за сина си, е избегнала из насилствените,му ръце. Д. Войников, РК, 86.
О Насилствена смърт. Книж. Смърт, която е причинена от използуване на оръжие, физическо насилие, отрова или друга човешка намеса; убийство. Лекарският преглед, извършен от д-р Ханое върху трупа на умря
