Page:RBE Tom10.djvu/492
че моето есе, но именно тези хора изнесоха на плещите си всички трудности в стопанството. НК, 1970, бр. 52, 2. // Разш. За растение — вирея, разпространен съм някъде. Освен водните пластове водораслите населяват и морското дъно. В. Петрова, РС, 16. Много учени отдавна се стремят да установят точния брой на видовете растения, които населяват Земята. Д. Циков, КСКР, 3.
2. Населвам. Пустош, пустош, ама и тя не може да е вечна! Ето, идват пилета, населяват пустошта. Й. Радичков, СР, 93. Ор-музд са пробужда, гони Аримана, населява земята с полезни животни, а особено с крави, кучета и с диви кози. Знан., 1875, бр. 8, 118. • Обр. Въображението населява Балкана с хиляди въоръжени и смели юнаци. Ив. Унджиев, ВЛ, 78. Или може би само на мене ми се струва, че тези къщи са много хубави, че от тях лъха старинност и романтика? Защото и досега аз мислено ги населявам със спомените за някогашните им обитатели. П. Славински, МСК, 7.
3. Прен. С предл. с. Изпълвам с нещо, правя да се намира, да се разпространи нещо някъде. Това е песен на жива твар, която ог-лашава самотиите и населява мрака с някаква дива, непонятна мелодия. Ив. Вазов, Съч. XVII, 43. Отдавна бяха притихнали гъските, които населяваха с крясък и сладко гуркане маловодната Челядинкина вада. Цв. Ангелов, ЧД, 5. Г-н Мурат [художникът] е поет. Той вижда природата като една феерия от нежни, тънки и бегли нюанси. И той я населява с цветя, със зефир и с грациозни жени. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4,
11. // Изпълвам нещо, разпространен съм някъде. Аз съм Иванов, дърводелецът, работя в градския промкомбинат, предоставили са ми помещение, където изработвам своите тънки вещи, които населяват всеки съвременен дом в този провинциален град. Сп. Македонски, ЕЗС, 149. населявам се, населя се страд. Когато се населявала земята и Бог развъждал различните животни, тогава се явило на света и магарето. Нар. прик., Христом. ВВ I, 58.
НАСЕЛЯВАМ СЕ "есе. (остар.); населя се св., непрех. Заселвам се, населвам се. Славените не са дошли в тез земи наведнъж; те са ся населявали в тях чети по чети. Ч, 1871, бр. 21, 655. В жидко състояние водата е необходима за нашето съществувание толкоз, колкото и земята. Казах ви, че хората, като знаяли туй, всякога са гледали да са населяват на таквиз места, дето не би било недостатък от нея. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 45. Те [българите] са минували отвъд Дунава и са ся населявали именно пак там,.., между Черно море, Дунав и Прут. 4,1871, бр. 21, 659.
НАСЕЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от населявам и от населявам се; заселване,
населване. В този театър се даваше ежедневно един и същи балет „Америка“, изоб-ражающ откритието, населяването и прогреса на Америка. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53. Колониите ся обогатили и толко умножили, чтото подир 150 години от тях но то там населяване, умножили ся до три милиона жители. Г. Йошев, КВИ (превод), 316.
НАСЕЛЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); населя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Населявам. Човекът е населял Европа много по-рано от нашата история. Знан., 1875, бр. 5, 69. Мексико много време населяли ацте-ките, народ силен и образован, докле не бил я открил и обладал Фердинанд Кортец. Ив. Богоров, ВГД (превод), 299. Из съхра-нившите са досега древни индийски поеми са види, че индийците някога си са населяле възвишеността Памера [Памир], която е най-високата местност на земното кълбо. Знан., 1875, бр. 12, 180. населям се, населя се страд. Да си въобразиме най-напред такава една страна, която е покрита с гъсти и с непроходими гори и която не са е обработвала или населяла от дяда Адама. Знан., 1875, бр. 7, 105.
НАСЕЛЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); населя се св., непрех. Населявам се.
НАСЕЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от населям и от населям се; населяване. Tue [българските преселници], като престояха в голямо едно число на лагер в околностите на Букурещ и на Галац, с надежда да им се отделят места за населяне, изгубиха току-речи сичките свои стада. НБ, 1876, бр. 21, 83.
НАСЕРА. Вж. н а с и р а м.
НАСЕТНЕ нареч. 1. След същ. или на-реч. за време. След, подир времето, означено от съществителното или наречието; нататък. Всеки петък от пладне насетне почваше да духа морският вятър. Й. Йовков, Ж 1945, 240-241. — Мъж да е, пък какъвто и да е, стига да ме направи майка. Отто насетне аз ще си я редя работата, както си знам. Ст. Чилингиров, РК, 110. Командирът скочи живо на моста и попита какво се е случило. Обясниха му. Оттук насетне вече се раздаваха само команди^ тичаха пожарникари, бляскаха шлемове. Й. Радичков, ГП, 29. — Оттам насетне ся ожених за една варваркиня, от която ми ся родиха и деца. Г. Кръстевич, ИБ, 319.
2. Диал. Сетне, после, след това. Тя се уплаши, като видя натовареното магаре и учителя зад него, насетне се успокои: синът й вървеше пъргаво, разказваше нещо, без да се стеснява. Н. Нинов, ЕШО, 93.
3. Като предл. Остар. След. Ми [ние] не трябва да са чудим, че нашът прилдг е насетне думите, защо той е останал наместо падежите. БО, 1874, бр.З, 12.
