Лет., 1876, 6. В шие страни, дето продължителните дъждове наводняват населените долини,.., хората са длъжни да са хранят с месото на животните. Знан., 1875, бр. 16, 244.
◇ Населено място; населен пункт. Лдм. Град, село или махала; селище. Със строителното зониране се установява по този начин пространствено изграждане на населените места. Т. Горанов и др., ПА, 202. Водата е първото и главно условие за самото създаване на един населен пункт. П. Делирадев, В, 135.
НАСЕЛЕНИЕ, мн. (остар.) -ия, ср.
1. Съвкупност от хора, които живеят посто-янно на определена територия или в определено селище. Обикновените занаятчии и дребни търговци, които обхващали по-голямата част от градското население, съставят дребната буржоазия. Ив. Унджиев, ВЛ, 19. Ето вече две години има как тече християнска кръв, градовете им и селата са съсипани,.., населенията на някои места изклани до крак. НБ, 1877, бр. 75, 289. Селското население във французкото господар-ство,.., е много .. по-суеверно,.., нежели много други селски населения в Европа. Знан., 1875, бр. 18, 284. Коренно население. Мъжко население. Преброяване на населението. • Рядко. Животните, които живеят на някое място или обитават определена среда. Те [водораслите] са основата на живота на зоопланктона, на рибното население и на други ценни в стопанско отношение морски животни. ВН, 1959, бр. 2411, 4. Но ето, че и сичко градско петелско население захванало да кукурига. Л. Каравелов, Съч. И, 124.
2. Само мн. Остар. Поселения, селища. Словото му будеше человеците, името му будеше населенията. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Може ли българското правителство да счита себе си спокойно предвид това, което може да се струпа връз главата на българските населения в Македония? Пряп., 1903, бр. 81, 1. От подножията на планината по утокът на Искър, дето я пресича, помашките населения престават и остават само български. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 73. Доскоро погърчен и обиколен отвсъде с български населения, при събуждането си той [Пловдив] е показал доста голяма деятелност. С. Бобчев, ПОС (превод), 66.
3. Само мн. Остар. Народи. Сърбия намираше за в полза на нейните интереси да промени поведение пред ония съседни ней населения, които тя първян поощряваше за въстание. ДЗ, 1868, бр. 35, 127. Те [отношенията със Запада] са послужили за едно подтикване на умственото развитие на населенията на Изток. С. Бобчев, СОИ (превод), 184. Колкото за новото турско правителство, ние ще го помогнем със синките възможни сили да въведе мирът в Балканския полуостров, без да изгубим предвид и интересите на християнските населения. НБ, 1876, бр. 4, 15.
4. Остар. Населване, заселване. „Немайте сомнение, че цар Леон ще приемне прошението ви и ще ви даде земля за население“. Г. Кръстевич, ИБ, 432-433. Поискаха и тии [остготите] място за население и цар Мар-киан им даде сичка Панония. Г. Кръстевич, ИБ, 416. Правото на население във Вирги-ния са даде на една лондонска компания. Ч, 1872, бр. 16, 730.
НАСЕЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Гъстота на населението в някаква територия или селище. От казаните заселища по-забе-лежителни са азиатските,., и австралийските. Азиатските са забележителни по своята населеност и богатство. К. Смир-нов, 3, 87. Населеността в района на Странджа през последните години силно намаля.
НАСЕЛНИК, мн. -ци, м. Остар. 1. Заселник, поселник. Видехме, прочее, защо е той [Иван Рилски] первий населник на тая пустиня, видехме защо е той первий собрал ученици пустиножители. Неофит Рилски, ОМР, 19. Колкото за племято севера, мислим да са били открай населници от ония славени, които под истото название севери живели при дясна река на север от Киева. БКн, 1859, април, кн. 1, 336.
2. Крепостен селянин. — Болярка ни беше майка ти и господарка, а ние — нейни отроци и населници. Ст. Загорчинов, ДП, 164-
НАСЕЛНИЦА ж. Остар. Жена населник.
НАСЕЛЯ. Вж. населвам, населявам и населям.
НАСЕЛЯВАМ, -аш, несв.\ населя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Само несв. За живо същество (човек или животно) — обитавам постоянно, живея в някое място, страна, селище или под. Пристигнаха пратеници от славянското племе драгувити, което населяваше земята южно и югоизточно от Костур. А. Гуляшки, ЗВ, 78. При срещата със смъртта .. изчезва една личност, едно същество, което никога няма да се върне сред милионите човешки същества, що са населявали и ще населяват нашата малка планета. Е. Каранфилов, Б III, 13. Всеки българин се гордее с ценното културно наследство на траките и на другите племена и народи, населявали в миналото нашата страна. Ист. V кл, 1980, 272. От животните, които населяват земята, най-големите са китообразните. Лет., 1871, 114. • Обр. Уви, но тя сама не знае, че населява бляновете ми, вдъхновява лирата ми, разпаля огъня на желанията в гърдите ми. Ив. Вазов, Съч. XIX, 71. Може би на пътя си срещам обикновени работници, кооператори и механизатори и затова те населяват пове
