Page:RBE Tom10.djvu/386
не, / навързаха конете. Нар. пес., СбНУ XLIV, 171. напобивам се, напобия се страд.
НАПОБЙВАМ2, -аш, несв.\ напобия, -йеш, мин. св. напобйх, прич. мин. страд. напобйт, св., прех. Диал. 1. Упреквам, укорявам, осъждам. — Тате, ти познаваш мама каква е! Не че има лошо сърце, но слуша хората и не минава ден да не напобие жена ми. К. Петканов, БД, 12.
2. Вземам на подбив; подбивам, подигравам, напобивам се, напобия се страд, и взаим.
НАПОБЙВКА ж. Диал. 1. Упрек, укор, натякване. — Защо тогава и баба, и Младен, и... всичките?... Не мога да понасям вече напобивките им. Понякога ми притъмнява пред очите. К. Петканов, БД, 192.
2. Подигравка, присмех, подбив.
НАПОБИЯ1. Вж. напобивам1.
НАПОБИЯ2. вж. напобивам2.
НАПОВАЛЯ. Вж. наповалявам и наповал ям.
НАПОВАЛЯВАМ, -аш, несв.\ наповаля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Повалям много неща, голям брой; наповалям. наповаля-вам се, наповаля се страд.
НАПОВАЛЯВАМ СЕ несв.\ наповаля се
св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Поваляме се, падаме много, мнозина; наповалям се. Рейсът спря изведнъж и правостоящите се на-повалиха.
НАПОВАЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наповалявам и от наповалявам се; наповаляне.
НАПОВАЛЯМ, -яш, несв.\ наповаля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Наповалявам. наповалям се, наповаля се страд.
НАПОВАЛЯМ СЕ несв.\ наповаля се св., непрех. Наповалявам се.
НАПОВАЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наповалям и от наповалям се; на-поваляване.
НАПОДИР нареч. Остар. и диал.
1. След това, после; наподире, подир, подире. Весма вероятно е да кажем, че речените седем славянски племена са били част от истите ония заддунавски славени, които българите, като ги покорили .., довели ги и тях заедно със себе или наподир и ги населили в тия места. БКн, 1895, ян, кн. 1, 335. В руската словесност баладата била най-напред пренесена из Германия от Жуковс-каго, .. Наподир Пушкин придал на баладата руский характер. Т. Шишков, ТС, 176. Големи мъки и страдания претегли преос-вещенний Софроний в отечеството си, .., и той най-наподир .. — беше принуден да напусне отечеството си. Р. Каролев, УБЧИ, 150.
2. Отзад; отзаде, отзади, наподире, подире, подир. Дигна ся [Винитарий] убо с една част от войските си, повелява и на другите да вървят наподир. Г. Кръстевич, ИБ,
147. Те я турили в един чувал с малко ориз на един най-малък и запрял катър, който пооставал се наподир и имал адет да по-вървява малко отстърна на сичките други катъри из пътя. СбНУ XI, 102.
НАПОДИРЕ нареч. Остар. и диал. Наподир. Защо да силим, пред да е достигнало в съзнателен разум, да са втълпява у детето тая истина, за която може да са научи и по-наподире? У, 1870, бр. 4, 54. Вървяло й мало и голямо, / се са за здраве люлели, / най-наподире отишла / Грозоанка мома хубава, / за здраве да са люлее. Нар. пес., СбГЯ, 72.
НАПОДОБЯ. Вж. наподобявам.
НАПОДОБЯВАМ, -аш, несв.\ наподобя, -йш, мин. св. -йх, св. 1. Прех. и непрех. (с предл. на). Подобен съм на някого или на нещо; приличам. Чертите на лицето й [на Мария] наподобяваха неговите. Но вместо твърдостта и властната жизнена сила на пирата, от сивите й очи, от тънките й, почти безкръвни устни лъхаше меланхолия на дъждовен ден. Д. Димов, Т, 41. Направи ми впечатление, че носията им много наподобява старата шопска — имат бели бене-вреци и ментета. Г. Белев, КР, 53-54. В ливадите, .., цъфтяха с бял сребрист цвят дървета, които наподобяваха акацията. Гр. Угаров, ПСЗ, 409. Майката наново пресечено изписка и писъкът й наподобяваше на скърцане на врата. Д. Кисьов, Щ, 469. Дъщерята беше куцичка и в лицето наподобяваше на баща си, въпреки че младостта смекчаваше още нейните черти. П. Спасов, ХлХ, 162.
2. Стремя се да направя нещо подобно на друго, като се опитвам да го възпроизведа, да го имитирам. Тя [Ева] се опита да наподоби гласа ми и подир туй се разсмя с мекия си гърлен смях. Б. Райнов, ДВ, 98. Само веднъж й [на Дана] се случи да дочуе част от разговор за някакви фалшиви писма — някои твърде изкусно бил наподобил почерка на Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 702. Едни го подражаваха във вървежа, други в говора, трети се мъчеха да наподобят израза на лицето му. Д. Немиров, Д № 9, 14. Междуметията са неизменяеми думи, които изразяват напосредствено чувства или наподобяват природни звукове: ех, ох, бух, пляс. Л. Андрейчин и др., БГ, 215. // Старая се да възпроизведа гласа, звука на нещо, някого. Пишен Георги тръгна пред магарето, засвири с уста, помъчи се да наподоби кавал. К. Петканов, СВ, 112. наподобявам се, наподобя се страд. Почеркът беше прост, чепат, подписът — две-три заврънкулки и лесно можеше да се наподоби. X. Русев, ПЗ, 19. Тук-там по дъното могат да се сложат едри камъни, за да се наподоби естествената среда. СП, 1958, бр. 151, 3. Водата се пролива през решето или сито. Така се наподобява пороен дъжд. СбНУ Х1ЛХ, 739.
