от наплювам и от наплювам се.
НАПЛЮВЕЦ , мн. -вци, м. Диал. Обикн. мн. Яйца на къщна муха, снесени, наплюти по хранителни продукти и др.; наплювка, наплювък. Мухите налитат масово, бръмчат, трепкат от удоволствие и снасят яйцата си, от които се излюпват червейче-та, наречени наплювци. Г. Краев, Ч, 218., Колко ще ми вземеш за тоя бут, .. — Два гроша. — Ама заедно с наплювците ли? — Тях придавка ти ги давам. Т. Харманджиев, КЕД, 167.
НАПЛЮВКА ж. Диал. Обикн. мн. На-плювец, наплювък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский-язИк, 1899.
НАПЛЮВЪК, мн. -вци; м. Диал. Обикн. мн. Наплювец, наплювка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
' НАПЛЮНЧА. Вж. нап л юнчвам. НАПЛЮНЧВАМ, -аш, не се.; наплюнча,
-иш, мин. св. -их, се., прех. Намокрям с плюнка. Той [казакът] наплюнчй молива, зачеркна една дума, после пак я Написа и този пЪт като че ли излезе по добре, по-смислено и по-живо. Г. Караславов, СИ, 181-182. Скъсаше ли се нишката, тя сръчно наплюнчваше пръстите си, завързваше скъсания конец. Д. Спространов, С, 298. На-плюнчи плика [с бюлетината] й го залепи внимателно.' К. Калчев, ЖП, 109. Той на-плюнчи цигарената книжка с езика си и залепи цигарата. Д. Тадев, ПК, 572. наплюнч-вам се, наплюнча се сгпрад. 1
— Друга(простонар.)форма: наплюмчвам.
НАПЛЮНЧВАНЕ, мн, -ия, ср. Отгл. същ. от наплюнчвам и от наплюнчвам се.
— Друга (простонар.) форма: цапл юм чване.
НАПЛЮСКАМ СЕ. Вж. наплюсквам се. :
НАПЛЮСКВАМ СЕ, -ащ се, несв.; на-плюскам се, -аш се, се., непрех. Разг. Грубо.
1. Нахранвам се, наяждам се добре, до насита; натъпквам се, надънвам се, надумквам се. Ако завариш домакините да обядват или вечерят, трябва да твърдиш, че никак не си гладен, мйлко по-късцо да вземеш само едно залъче „зй хатър“ и най-после да сё наплюскаш здравата. И. Петров, ПР, 15. Те [полицаите] не са дошли да претърсват къщите, а само да се стоплят и наплюскат. М. Марчевски, ГБ, 134. —’ Дечоо, Дечо! Помогни ми, баба! .. Цапни го С някой кърпел това проклето куче, .. Мари, дано го пора-зата порази, кога се не наплюска! Чудомир, Избр. пр, 28. Иаплюскал се е магарето, че е забравил какво-трябва да върши; Ал: Кош> тонтинов, БГ, 119-120.
2. Напивам се с алкохол, ставам пиян; на-смуквам се, насвятквам се, натрясквам се, натаралянквам се. Не знае човек кога ще се напие — преди сватбата ли иЛи по средата, а наплюска ли се същински бащичко! Чудомир, Избр. пр, 18. ^— Аз съм малко пиян, дядо Хаджия, ама ти се не сърди, де... На-плюскал си се като свиня, па още ми бъб-реш тука е... Т. Влайков, Съч. I, 1941, 151. — Защо си зациврил? Засрами се! Наплюс-кал си се с вино... К. Петканов, БД, 133. Един пияница срещнал своя господар, .. Махни ся оттук! — извикал му господарът, ти как си ся наплюскал, та не можеш да стоиш на краката си. Лет., 1871, 205.
НАПЛЮСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от наплюсквам се.
НАПЛЮЯ. Вж. наплювам.
НАПЛЯМПАМ. Вж. наплямпвам.
НАПЛЯМПВАМ, -аш, несв.\ наплям-пам, -аш, св., прех. Разг. Грубо. Наговорвам, наприказвам; надърдорвам, надрънквам. наплямпвам се, наплямпам се страд.
НАПЛЯМПВАМ СЕ несв.; наплямпам се
св., непрех. Разг. Грубо. Наприказвам се до насита; надърдорвам се, надрънквам се.
НАПЛЯСКАМ. Вж. наплясквам.
НАПЛЯСКВАМ, -аш, несв.; напляскам, -аш, св., прех: Набивам някого с плесници; наплесквам, нашляпвам. Идеше му да скочи, да напляска тия бузи, червендалести, напомпани. Т. Харманджиев, КЕД, 19. Искаше му се да го настигне и да го напляска по страните. К. Петканов, ДЧ, 392. // Разш. Набивам, натупвам, напердашвам. — Само да разберем, че не върви по тротоара, и като го напляскам един път, втори път няма да повтори! Тарас, СГ, 23. След като напляскал адвоката и му олекнало, Йордан взема торбичката и ловджийската си пушка и потъва в гората. Кр. Велков, СБ, 93. наплясквам се, напляскам се страд, и възвр. Идеше й да се напляска сама, защото тя [Староселска] го покани да се разходят по полето. Г. Караславов, ОХ, 183.
НАПЛЯСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наплясквам и от наплясквам се.
НАПЛЯЧКОСАМ. Вж. наплячкос-в а м.
НАПЛЯЧКбСВАМ, -аш, несв.; напляч-косам, -аш, св., прех. Неодобр. Плячкосвам много неща или голямо количество от нещо; награбвам. наплячкосвам се, наплячко-сам се страд.
НАПЛЯЧКОСВАМ СЕ несв.; наплячкосам
се св., непрех. Неодобр. Плячкосвам до насита; награбвам се.
НАПНА. Вж. напинам, напинвам и н а п и н я м.
НАПОБЙВАМ1, -аш, несв.; напобйя, -йеш, мин. св. напобйх, прич. мин. страд. напобйт, св. прех. Побивам много неща. Послушали са дружина, / напобили криви геги, напрострели ягмурлуци, / та си сенкя направили. Нар. пес., СбНУ V, 7. Невене, Не-вене, / паша дойде, Невене! / Паднале са пад-нале / под селото Берово, / напобиха пайва-