нова нива, не добре е засял тая пролет, а добитъкът му се е наплодил. В. Геновска, СГ, 452. Гъбите по полянките се бяха наплодили изведнъж. Ст. Станчев, HP, 104. Трябва да очакваме, че във водите на язовира ще се създават по-благоприятни условия за развъждането на тая мида и че тук тя ще се наплоди до размери да стане постоянен и важен стопански обект. Пр, 1952, кн. 6, 49. Медно време не йе имало зиме, кико сега, а било саде лето. Па то гай сичко, що се раждало животина, нело се си живеяло, та се наплодила дунята млогу. СбНУ VII, 133.
2. Разш. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За хора — ставаме много, голям брой, като се раждаме; размножавам се. В крепостите отвъд Дунава, вярно, имаше народ — едни само еничари, топчии и спахии. С времето някои от тях, .., се изпожениха и наплодиха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 173. — Хората се наплодиха, пък земята си е толкова! — Сто семейства ще останат без зърно жито по Коледа. Г. Караславов, СИ, 303. Колкото са пясъчните зърна на Марица, толкова да се наплоди и родът на Рашко Клинката! К. Петканов, ЗлЗ, 64. След потопа човеческий род пак се наплодил от Ноевите синове. Д. Манчев, НН (превод), 22.
3. Прен. Разг. Ирон. Само мн. и 3 л. ед. Появяваме се, възникваме в голямо количество; навъждам се. И ще се наплодят художници из нашата благословена татковина и ще почнат да пренасят върху платното картините на съвременния живот. Ал. Константинов, Съч. I, 107., В последно време особено са се наплодили писачи, които като че ли нарочно са си поставили за цел да изобразяват нашия живот на приглядку — на приумица. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 329. От Херодота насам се наплодиха хиляди учени мъже, които изследват дервишите. Св. Минков, РТК, 186. Всякакви ереси се наплодиха по православието .. — Както скакалците във фараоновата земя са се спуснали над господнята нива — ни огън, ни слово ги плашат. Ст. Загорчинов, ДП, 52.
4. Остар. и диал. Ставам богат на плодове, растения и животни. Сиромахът орал, сеял през зимата и когато дошло лятото, нивите му дотолкова се наплодили, щото от земята до горния клас сеитбите му били пълни с класове. СбНУ V, 158. Когато се явил на земята чловек — .. — водите ся били вече сместили, земята просъхнала, наплодила ся от растения и животни и била вече сгодна да живее и чловёк по нея. Й. Груев, Лет., 1872, 132.
НАПЛОДИВ АНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наплодявам и от наплодявам се. Особен интерес представляват и неговите [на Божан Ангелов] обобщителни статии., като „За уличната сензационна литература“ („Мисъл“, 1903), дето е разгледал опас-ностите, които крие за правилното развитие на художествената литература на-плодяването на огромна сензационна литература. Ив. Богданов, СП, 57.
НАПЛОЖДАМ, -аш, несв. (рядко); наплодя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Наплодявам. наплождам се, наплодя се страд. НАПЛОЖДАМ СЕ несв. (рядко); наплодя се св., непрех. Наплодявам се.
НАПЛОЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от наплождам и от наплождам се; наплодяване.
НАПЛУВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Диал. Навлизам някъде, в нещо с плуване. Има ли такива коне на света, да преплуват толкова широка вода? Л и като я наплуват, няма ли топ? Ц. Гинчев, ГК, 357. —Дето да си по-стар агуч, / доведи ми силно стадо. /.. / Че го зачу по-стар агуч, че наплува в' бели Дунае, / та преведе силно стадо. Нар. пес., СбВСтТ, 40. Мария майка не слуша, / ми си морето наплува. До сред средата стигнала. Нар. пес., СбВСтТ, 289. наплувам се страд.
НАПЛУВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Плувам, колкото ми се иска, до насита. Като се наплува, той се покатери на брега и легна. В. Райков, ПВ, 60.
НАПЛУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наплувам и от наплувам се.
НАПЛЮВАМ, -аш, несв. и св.; наплюя, -юеш, мин. св. наплюх, прич. мин. страд. наплют, св. 1. Прех. Изцапвам, изпръсквам с плюнка някого или нещо. Изтичвах на улицата с геврек или филийка, намазана с нещо благо.. Изчаквах някой да си поиска и в мига, преди да си отвори устата, аз го преварях и — .. — наплювах филийката. С. Се-верняк, ИРЕ, 174. От устата му летяха слюнки.. Сюлейман ага бавно избърса с длан челото си — навярно ходжата го беше наплюл. А. Дончев, ВР, 48. Мечката го [таралежа] помириса, побутна го леко с крак и се убоде от бодлите му. Тя изрева, наплю го и отмина. Ем. Станев, ПГВ, 119.
2. Прех. За мухи — замърсявам, изцапвам нещо, като снасям яйцата си по него. Ако някой не ся умие и ако държи лицето си нечисто, мухите ще ся налепят по лицето му и по ръцете му, па може и да го наплюят със семе, което, като ся разчупи, произ-вожда рани. ИЗ 1874-1881, 1882, 158. Мухите са наплюли прозорците.
3. Непрех. Диал. За болест — проявявам се във вид на пришки; сплювам, побивам, поплювам (Н. Геров, РБЯ).
4. Непрех. Остар. Книж. С предл. н а. Плюя върху някого; заплювам2. Те не са еврее: тях гявол ги знае какви са; такива са, само да наплюваш на тях и да ги оставиш! Н. Бончев, ТБ (превод), 35. наплювам се, наплюя се страд, от наплювам в 1 и 2 знач.
НАПЛЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ.
