НАПОДОБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наподобявам и от наподобявам се. Голяма част от обредните форми на обичаите представя именно такива действия, при които чрез наподобяване се мисли, че се прави причиняване. Ив. Хаджийски, БДЙН I, 144. Тази чинка е твърде интересен случай на конвергенция (наподобяване) при птиците и извънредно много прилича на коприварчето (..) или на певеца. Н. Боев, Г, 96.
НАПОИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който напоява земята. Тих пролетен дъжд оплете равнината чак до хоризонта с тънки напоителни струи. А. Гу-ляшки, МТС, 343. Наскоро паднал хубав, напоителен дъжд и окъпал опръхналите угари. А. Каралийчев, МИ, 31. И през цялото време валеше дъжд — тих и напоителен, хубав, истински есенен дъжд. ВН, 1958, бр. 2072, 4.
2. Който служи за напояване на земята. На малката рекичка край селото ние построихме помпена станция, която дава вода за широка мрежа от напоителни канали. Н. Фурнаджиев, МП, 57. В продължение на две седмици бригадата построи мостове на всички пътища, които минават през каналите на напоителната система. НМ, 1958, бр. 286, 2. Плод на високата робовладелска култура са били и огромните напоителни съоръжения. П. Цолов, И, 19 .За напояването на полята и за запазването им от наводнение човек започнал да строи канали и бентове, най-прости напоителни устройства. Матем., 1965, кн. 2, 1. Напоителна помпа. Напоителна помпена станция.
НАПОЙ, -оят, -оя, мн. -ой, м. Диал.
1. Място, където добитъкът, животните пият вода; водопой, поило. Че го [стадото] сведе татък долу, татък долу на бял Дунав, / да си търси овчи напой, намери го, напои ги. Нар. пес., СбВСт, 717. Подкара Тодор, подкара, / четри чифта биули, / на брода ша ги закара, / на брода, на напоите. Нар. пес., СбНУ XXVII, 177.
2. Течна храна за животни. Прасците се хранят обикновено с граничев и буков желъд, с напой, трици, тикви и с кукуруз. Ступ., 1975, бр. 5, 40.
НАПОЙВАМ, -аш, несв., (рядко); напоя, -ойш, мин. св. -ойх, св. прех. Рядко. Напоявам. От него [Борис] се разнасяше остра миризма на тютюневи листа, .. Косата и порите на кожата се напойваха с миризмата на склада така, когато човек прекарваше от сутрин до вечер в манипулацион-ните помещения. Д. Димов, Т, 58. Доброто злато не ръждее, доброто сърце не пати. И да пати, патилото не го яде, не трае, то се топи като мекия сняг по младенци; от него не мрази, а овлажнува земята, напойва я, па подкарва: нови билки, нови цветя. М. Георгиев, Избр. разк., 84. напойвам се, напоя се страд.
НАПОЙВАМ СЕ несв. (рядко); напоя се св., непрех. Напоявам се.
НАПОЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от напойвам и от напойвам се; напояване.
НАПОКОН нареч. Остар. и диал. После, най-после, накрай, сетне, подир. После това Хаджи Генчо рови из главата си и най-напокон си припомнюва, че веднаж у Стаменови заклале един жълт мисир. Л. Каравелов, Съч. II, 13. Нека най-напред да се научи на занаят, па напокон може всякаква работа да зафане. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 172. Кое е онуй животно, което най-первом ходи на четири крака; по-напокон на два; а най-после на три? Гат., А. Гранит-ски, ПР (превод), 132. Лъвът като видял, че магарето не може да побегне, улови първом лисицата и напокон магарето. П. Р. Славейков, Б (превод), 103. Отишла Дена просо да жъне. / Вървеа турци, вървеа гърци, / най-напокон върви черно татар че. Нар. пес., СбВСтТ, 771.
— Други форми: н а II о к 6 м, н а и о г о н и н а и а к о н.
НАПОКОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. и диал. Последен. Донел и една сабля, побагрена в кръвта му, и предаде напоконното му прощаване, че аз със своята клетва съм го вкарал в бой, смърт и отчаяние. Н. Бончев, Р (превод), 98.
НАПОКРИВАМ, -аш, несв.\ напокрйя, -йеш, мин. св. напокрйх, прич. мин. страд. напокрйт, св., прех. Диал. Покривам много неща. напокривам се, напокрйя се страд.
НАПОКРЙВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от напокривам и от напокривам се.
НАПОКРЙЯ. Вж. напокривам.
НАПОЛ нареч. Остар. и диал. Наполовина, наполовин; наполо, наполова. През разрушени прозорци, сринати в куп зеленяса-ли камъни, влизаше светлина на тясна ивица и напол озаряваше син полумрак. Н. Райнов, КЦ, 75.
НАПОЛЕОН м. 1. Френска златна монета от 20 франка, сечена за пръв път по времето на Наполеон Бонапарт (френски император през 1804-1814 г. и март-юни 1815 г.). Той [Борислав] .. бръкна в жилетката си и извади оттам един златен наполеон. Монетата блесна върху меката му жълтеникава длан. А. Гуляшки, СВ, 209. [Беглецът] взе да бърка ту тук, ту там из дрехите си, като изваждаше по един, по два или по три златни наполеона или лири. Й. Йовков, ЧКГ, 251. — Но аз... как ще издам документ? Тук има наполеони, пендари ма-хмудии — де да знам колко лева са това? В. Андреев, ПР, 207. Тя им даде според обик-новението си по 10 наполеона (по 200 фран-га) около 900 гр. турски пари. У, 1870, бр.
