4, 56. // Едра златна монета.
2. Диал. Цветето бегония (Л. Андрейчин и ДР-, БТР).
— Or фр. napoleon d'or. Кр. Пишурка, Момина китка, 1870; си. Училище, бр. 4, 56. Друга (простонар.) форма: напал с6н, напал ь6н.
НАПОЛЕОНДОР м. Остар. Наполеон. Касиерът приемаше охотно само наполеон-дорите, а австрийските 20 франка ги измиташе презрително назад. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 53. Намерваха се в кесията ми до 10 наполеондора и няколко минца. Св. Миларов, СЦТ, 14 .В това време пристигнал кир Петраки заедно с брата си и насила принудил търговеца да му даде 5 наполеондора. С, 1872, бр. 43, 344.
— От фр. napoleon d'or.
НАПОЛЕОНКИ само мн. Разг. Мъжки дълги долни гащи, сил но прилепнали към тялото. Тръгнах по коридора и гледам, че насреща ми върви един от нашите по напо-леонки. Й. Радичков, В, 251.
НАПОЛЕОНОВСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. 1. Който е присъщ, свойствен на Наполеон Бонапарт (френски император през 1804-1814 г. и март-юни 1815 г.); самоуверен, горд, надменен. Такъв беше неговият характер. Обичаше ефектните жестове, наполеоновските пози. Л. Стоянов, Б, 47. Човечето пристъпва с наполеоновски крачки, като се мъчи да придаде строг израз на добродушното си лице. Св. Минков, РТК, 96. Вдигам аз пушката и с едно наполеонов-ско спокойствие стрелям на последния — видях, падна. Елин Пелин, Съч. IV, 221.
2. Остар. Който е присъщ, свойствен, характерен за времето на властвуване на Наполеон Бонапарт. Понастоящем Франция сочи, че ще стои мирна в дома си, защото не ще иска да са покаже наполеоновска, а републиканска към Турция. НБ, 1876, бр. 40, 156.
НАПОЛЕОНОВСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По наполеоновски. По същия начин като Наполеон Бонапарт. Той бе надебелял, надут и важен, като пуяк. Огледа ни като пълководец, тикнал ръка по наполеоновски между копчетата на шинела си... Ем. Ма-нов, ПЯ, 139. Умният Стоенчо не иска да знае за вълненията на якобинците, той кръстосва ръце по наполеоновски. А. Константинов, Съч. I, 36.
НАПОЛЕОНЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от наполеон. Той беше изгубил в клуба на зелената маса, .., една порядъчна сума наполе-ончета и беше затуй много сърдит и недоволен. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 236. Дъщерите й, тоест жените ни, твърдяха, че майка им притежавала стари турски пендари и наполеончета. ВН, 1961, бр. 3175,
4. Моите наполеончета и минцове изчезнаха, без да оставят друга диря, освен една постелка, която си бях купил с време. Св.
Миларов, СЦТ, 19.
НАПОЛЁЯ.Вж. наполивам.
НАПОЛЙВАМ, -аш, несв.\ наполея, -ёеш, мин. св. наполях, прич. мин. св. деят. наполял, -а, -о, мн. наполёли, прич. мин. страд, наполян, -а, -о, мн. наполёни и йапо-лят, -а, -о, мн. иаполёти, св., прех. Диал:
1. Поливам обилно, много или много неща, на много места. — Докато се стегне мамка за черкова, аз ще наполея цветята. А. Каменова, ХГ, 121. Довечера на мегдана в долния край ще има хоро. Пред вратите напо-ливат и помитат. К. Константинов, ПЗ, 90 Я стани, Недъо, я стани, / та си дюгени отвори, / отвори, та ги наполей. Нар. пес., СбГЯ, 80-81.
2. Ирон. Правя някой да стане пиян; напивам. — А бе, я остави та ти мене, .., то да иде чиляк някому на госте, та пишман да стане: щеш не щеш, пий за булчино здраве, за зетьово здраве, .., дорде хубаво ма напо-ливат. Ил. Блъсков, ПБ II, 62. наполивам се, наполея се страд.
НАПОЛЙВАМ СЕ несв.\ наполея се св., непрех. Диал. Ирон. Напивам се. Виното не стои като в бъчвата. Богдан се наполивал като паяк. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 9. ч
НАПОЛО нареч. Остар. и диал. Наполовина, наполовин; напол, наполова. Щом се запродаде турското имане, те [дядо поп и Тасю] купиха наполо Хюсеин-беговите къщи, воденица, ниви. А. Страшимиров, А, 531. Съставителят вярова, че законоучи-телите няма да разделят тоя учебник наполо механически, а ще гр разделят на два завършени курса. Д. Манчев, НН (превод),
III. Когато седнат на софра за вечеря, погачите ги сече (реже) бабата наполо. СбНУКШ ч. III, 21. Си делиле по наполо парите, що беа спечелиле и си търгнале двата пак назад да си идат. СбНУ XIV, 113.
НАПОЛОВА нареч. Диал. Наполовина, наполовин; напол, наполо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899..
НАПОЛОВИНА и (съкр. разг.) наполо-вйн нареч. 1. До половината, до средата или приблизително до средата на едно от измеренията, повърхността, обема на нещо, на някакво разстояние и под. В ръцете му беше къср пушка, като че отрязана наполовина. Й. Йовков, СЛ, 135. Прозорците, изпотени от нощта, стояха още затворени, закрити наполовина с избелели от слънцето и времето пердета. Кр. Велков, СБ, 6.
— Губерите са почти готови, .. — сухо опг-върна тя и започна да наместя между клоните кошницата, наполовина пълна със зарзали. Ем. Станев, ИК I и II, 167. Отляво на баричката стърчеше един дъб, наполовин изсушен от устрел на мълния. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 133. Васил отви наполовин тежкия козяк, хладина облъхна гърдите
