Page:RBE Tom10.djvu/364

отдавна, че хитлеризмът беше чума, напаст, цяло нещастие за Германия. Хитлеризмът обхващаше като плесен и: аристокрацията. Д. Димов, Т, 212.

3. За насекоми, паразити и под. — причинител, източник на неприятности, злини за хора и стопанство. Там [в Струмишкото поле] задухата и комарите вечер са всекидневна напаст. Д. Калфов, ПЮН, 157. — Чак так-ваз ли напаст са тия пусти листни въшки, та селото ни прогърмя! — провикна се Пена Дивечка. В. Обретенов, С, 177. Мухите са най-голямата напаст за бедните хора от квартал Ючбунар. С. Таджер, ПНМ, 76.

4. Широко разпространено обществено явление, характерно за дадена среда или период, което създава затруднения, води до неприятни последици. Текучеството е такава една напаст, че всичко обръща с главата надолу! А. Гуляшки, МТС, 279. Има и една друга напаст. Това е лотарията, .. Защото в Буенос всеки ден се разиграва по една лотария. Б. Шивачев, ПЮА, 97. Като загрижени педагози и на двама ни мислите се въртяха около хулиганската напаст и възпитанието на младежта. В. Ченков, СбСт, 339.

НАПАТВАМ, -аш, несв.\ напатя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Рядко. Разг. Напат-вам се, напатвам си. Много съм напатил през тези години.

НАПАТВАМ СЕ несв.\ напатя се св., непрех. Обикн. с предл. от, с. Патя, страдам, измъчвам се много, дълго време или много пъти от някого или от нещо; намъчвам се, натеглям се. За първи път ги викаха на митинг, за първи път им се даде право да съдят, а бяха се напатили от кражби. Н. Кирилов, ПД, 86. Не,му се слушаха вече никакви масали, с никого не искаше да говори .. Напати се вече от Хитърпетровци. Д. Мантов, ХК, 91. — Прощавай, Елке... Много се измъчи ти, горкана, с нас... ти се напати с нас, в нашата къща. Г. Райчев, Избр. съч. I, 116. — Напатихме се всички около нея [болната]. Че нас кой вече гледа, ами ти — млад се напати. Ц. Церковски, Съч. III, 98. Баща му, мислейки че Шандор доста се е напатил по света, се помъчва да го предума да остане дома. П. П. Славейков, Qb6p. съч. VII, 130-131.

НАПАТВАМ СИ несв.\ напатя си св., непрех. Разг. Напатвам се, напатвам. Напатихме си от хлебарки и мравки.

НАПАТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от напатвам, напатвам се и напатвам си.

НАПАТЯ. Вж. напатвам и напащам

се.

НАПАЩАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); напатя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Напатвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПАЩАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напащам се; напатване.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАПЕВ м. 1. Мелодия. Оттам вятърът донася провлечени и тъжни напеви на някои по-гласовити песнопойки. Т. Влай-ков, Съч. III, 2. Долу откъм реката сякаш се подйема глас на свирка и тъжният й напев се разнесе над заспалото село. П. Тодоров, И I, 85. Много мъка и страдание е понесъл народът ни от чуждото владичество.. Оттук дълбоките и тъжни напеви в стотици наши народни песни. Ст. Грудев, ББ, 23. Тям бе още по-драго да видят и с очите си обряда на една селска сватба, ивършена по старому, със сичките й песни и напеви. Китка V, 1866, кн. 14, 66. // Припев, припявка. Когато я обличат [булката], пеят този напев: — Наноси ми се, мари де-воке, жъта шордиа. Юнак купува и се раду-ва. СбНУ VIII, 55.

2. Разш. Мелодични звуци, които издават някои птици, насекоми, звънци, вода и др.; песен, припев. Коя музика може да се сравни с тази? Припомнете си —топла ясна нощ, .. огласяна от славеевите напеви. П. Бобев, ЗП, 45. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Елин Пелин, Съч. I,

7. Подлъган от тишината, ..., от напева на щурците, той имаше чувството, че е някъде наблизо около родното си село. А. Гуляшки, ЗВ, 181. После дворът пак опустя и само чучурите разливаха монотонния си напев из мълчаливата ограда. Ив. Вазов, Съч. XV, 21. Шуртенето на водата по колелото и песента на кречеталото, .. — всичко това заедно с пожълтелите поля, с далечния напев на каруците по шосето правеше от всеки ден някаква неописуема наслада. К. Константинов, ППГ, 58-59.

НАПЕВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Напевен. — Противозаконно е, без йота се не може, — проговори с напе-вателен глас мусикословесний Хаджи Ата-насия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 40.

НАПЕВАТЕЛНО нареч. Остар. Напевно. Додето артистът произнасяше вяло и напевателно тия фрази, .., аз впивах очите си в чертите на лицето му. Ив. Вазов, Съч. IX, 123.

НАПЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.

1. За глас — който е проточен и звучен, мелодичен, който звучи, като че ли пее. Пишеше гладки стихове и ги четеше с тих напевен глас. Ив. Вазов, Съч. X, 171. Започваше все тъй, с тих, малко напевен глас, с видимо желание да говори спокойно, тихо. Д. Талев, И, 48. Погледът му блуждаеше, дори гласът му ставаше някак тих, слаб и напевен, като че ли се процеждаше през стеснено гърло. Гр. Угаров, ПСЗ, 378.

2. За говор, реч, мерена реч и др. — който