със звучността си и ритъма си наподобява напев, мелодия; мелодичен. И тя [баба Елена] тихо ще ни разкаже със своя напевен бански говор приказка за своя син. Н. Тихо-лов, ДКД, 219-220. Зазвънява напевната украинска реч, която не веднага добре разбираме. Н. Фурнаджиев, МП, 59. Обърнете най-напред внимание на този необичаен за Славейков лек, напевен стих, който се лее като музика. Т. Жечев, БВ, 415. Вътре плачеше Петра. Плачеше с тояинапевен и безутешен плач на жените. Й. Йовков, Ж 1945, 166. // За звуци — който е благозвучен и наподобява напев, мелодия; мелодичен. Прозвъняха с мек напевен звън големите медни клопотари на стадата, които се прибираха от паша. А. Гуляшки, СВ, 128. Чуваше се само равномерният и напевен звънтеж на едрите капки вода, които биеха по ламаринения улей под високата помпа. Кл. Цачев, ГЗ, 101. Гласът на училищ-ната камбанка — напевен и весел — се носеше над селото и свикваше селяните в салона на събрание. Ил. Волен, МДС, 140.
НАПЕВНО нареч. Провлечено, проточено, с извивки на гласа, наподобявайки ца-пев, мелодия. Това той прочете бавно, тържествено ии напевно, както би го прочел в черква. Й. Йовков, Ж 1945, 145. Говореха напевно, пристъпваха като да играят танец. Вл. Свинтила, СЗЗ, 316. Баба Гина подигна отпуснатата безжизнена глава на кучето, сложи я в полата си и тъжно и напевно, като над изгубена рожба, заоплаква. Чудомир, Избр. пр, 30. В някои езици ударението е свързано с промяна на тона, вследствие на което ударената сричка се изговаря напевно. Л. Андрейчин и др., БГ, 15. // Благозвучно, наподобявайки напев, мелодия; мелодично. Звънчетата на кончето подрънкваха мелодично, напевно и бричка-та леко се носеше напред. А. Гуляшки, СВ,
181. По небето летяха гълъби, реката шумеше напевно и въздухът беше наситен с благоухание на свежа трева. Д. Димов, Т, 49.
НАПЁВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на напевен; мелодичност. Гласът на съпругата секна, загуби своята напевност: — Излез ти казвам! — кресна пгя. О. Васи-^ев, Т, 13. Най-силно впечатление ми направи японският, .. Наистина езикът е чужд, неразбираем, .., но привлекателен със Своята напевност. Йв. Димов, АИДЖ, 63. Изсвири няколко акорда — мелодични, с Чудна напевност и тържественост. Е. Йончева, ЗГ, 102. В народните песни се чувствува отмереност и напевност, която се дължи на еднаквия брой срички в стиховете. Христом. VII кл, о2.
НАПЕКА1. Вж. напи чам1.
НАПЕКА2. Вж. н а п и ч а м2.
прех. Диал. Надувам се; напецвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЕНДЁРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напендервам се; надуване, напецва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЕНДЁРЯ СЕ. Вж. напендарвам
се.
НАПЕПЕЛЙВЯ. Вж. напепеливям.
НАПЕПЕЛЙВЯМ, яш, несв.; напепелй-вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Посипвам, покривам с пепел. Вдигна крак и започна да търка дясната си длан с подметката, за да напепеливи хубаво ръката си и да не де хлъзга дръжката на сабята от нея. Й. Вълчев, СКН, 193. напепеливям се, нйпепе-ливя се страд: и възвр.
НАПЕПЕЛЙВЯМ СЕ несв.; напепелйвя се
св., непрех. Посипвам се, покривам се с пепел; напепелявам се. Пътят беше прашен и така се напепеливихме, че веднага трябваше да влезем в банята.
НАПЕПЕЛЙВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от напепеливям и от напепеливям се.
НАПЕПЕЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-пепеля се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Нацапвам се, посипвам се, покривам се с пепел; напепеливям се. Питката се зачерви, нстепели се при обръщането, но въпреки това никой не помнеше да е ял по-сладка питка. Ст. Мокрев, ЗИ, 22.
НАПЕПЕЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от напепелявам се.
НАПЕПЕЛЯ СЕ. Вж. напепелявам
се.
НАПЕПЁРВАМ, -аш, несв.; напеперя, -иш, мин. св. -их св., прех. Диал. Нахоквам някого, нахвърлям се с думи, нападки върху някого. — Вие сте луди, бе Върбане — на-пепериха ги жени и мъже от махалата, — дошло ви момчето на крак, а вие се побут-вате. Ст. Даскалов, СД, 199. напепервам се, напеперя се страд.
НАПЕПЁРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напепервам и от напепервам се.
НАПЕПЁРЯ. Вж. напепервам. НАПЕРА. Вж. напирам1. НАПЕРВАМ, -аш, несв.; наперя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изправям, изпъвам, правя да щръкне нагоре или встрани нещо (обикн. крила, пера); вирвам, наперчвам. Паунът напери опашката си. Петелът напери крила.
2. В съчет. с у ш и, о п а ш к а и др. За животно — инстинктивно изправям уши, опашка и др., тъй като съм неспокоен, напрегнат; вирвам, наострям, изправям, наперчвам. Пътят заслиза полека и скоро се просна на равно. Отведнъж конят се спря и напери уши. Ст. Загорчинов, ДП, 312.
3. В съчет. с мустаци, рамене, врат и
НАПЕНДЁРВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-
пендёря се, -иш се, мин. св. -их се, св., не-
