Page:RBE Tom10.djvu/287
пи или корици от бял прашест минерал. Б. Ангелов, ЗМ, 31. Отлагането на налепи по вътрешните стени на различни агрегати в химическата промишленост е много опас-но. О, 1971, бр. 7, 5. Восъчният налеп, който покрива кожицата при почти всички сортове [сливи], бива на по-тънък или по-дебел пласт. П. Маринов, ССБ, 21. Зъбен налеп.
2. Мед. Обикн. мн. Белезникаво образувание, което се явява по езика, гърлото и сливиците при някои заболявания. Когато бацилите попаднат в гърлото,.., болните се оплакват от гърлобол,.., върху сливиците се образува сивкавобял плътен налеп. Анат. VIII кл, 179. Заболяването засяга най-вече слаби кърмачета. В устата по небцето и глътката се образуват снежнобели дебели налепи, които при откъртване леко кървят. Н. Пръвчев и др., 32. При децата често се явява ангина с налепи.
НАЛЕПВАМ1, -аш, "есе.(рядко); налепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Налепям; на-лепявам. налепвам се, налепя се страд. и възвр. налепвам си, налепя си възвр. Налепвам си афиши по стаята.
НАЛЕПВАМ СЕ несв. (рядко); налепя се св., непрех. Обикн. с предл. на, по, върху. Залепвам се, наслагвам се, прилепвам към нещо, обикн. в голямо количество или много; налепям се, полепвам, налепявам се, налепвам2. Беше едва краят на ноември, а вън валеше сняг, толкова едър и мокър, че се налепваше като каша по витринното стъкло. П. Вежинов, НБК, 134.
НАЛЕПВАМ2, -аш, несв.; напепна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. н а, по, върху. Налепвам се, налепям се; полепвам, залепвам2. Мокър сняг беше налепнал по обувките ми.
НАЛЕПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от налепвам1 и от налепвам се; налепяне, налепяване.
НАЛЕПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налепвам2 и от налепвам се; налепяне, полепване.
НАЛЕПКА ж. Рядко. Нещо, което се полепва, налепя някъде; налеп. Горещият вЛтър блъскаше лицето му [на Смил] по целия път дотук, беше тъкал по наметката, върху златната ризница, по ръкавиците сива налепка. Д. Добревски, БИ, 326.
— А вие се научете да виждате дълбоко под покривката на нещата — търсете правдата. И винаги я чистете от тия кални налепки, с които я обезобразяват. В. Геновска, СГ, 268.
НАЛЕПНА. Вж. налепвам2иналеп-нувам.
НАЛЕПНУВАМ, -аш, несв. (диал.); на-лепна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Налепвам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЛЁПНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от налепнувам и от налепну-вам се; налепване2.
НАЛЕПЯ. Вж. налепвам1, налепявам и налепям.
НАЛЕПЯВАМ, -аш, несв. (рядко); налепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Налепям, налепвам1. налепявам се, налепя се страд. и възвр. налепявам си, налепя си възвр. НАЛЕПЯВАМ СЕ "есе.(рядко); налепя се св., непрех. Налепям се; налепвам се, налепвам2. Кожата на лицето ни, като са оплес-кува непрестайно от нечистата мъзга,.., и са налепява с отвън що идат трошиците. Ив. Богоров, СЛ, 23.
НАЛЕПЯВАНЕ, мн. -йя, ср. Рядко. Отгл. същ. от налепявам и от налепявам се; налепяне, налепване1. Безоръдните тела нямат оръдия за живот и не ся местят от само себе си, а растат само чрез налепяване и налагане, тии ся наричат минерали. Д. Мутев, ЕИ, 5-6.
НАЛЕПЯМ, -яш, "есе.; налепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Залепям, прикрепям много неща върху нещо; налепвам1. Дели Димо и Руси Лисичката това и чакат. Снемат лесата от колата, грабнат го за крака и ръце, положат го вътре, накичат го с върбови клони и лютивец, налепят по лесата свещи, разнасят го край казаните и го оплакват на умряло. Чудомир, Избр. пр, 19. Детето се е спуснало към него [прасето],., и искало непременно да го вазседне; да го яхне не могло, но успяло да налепи на кълчи-щената си ризка всичките хубости, които прасето е могло да понесе от гнилото блато. Ал. Константинов, Съч. I, 281. А щом стане въпрос за проститутки, ти можеш да имаш колкото си искаш. Ще скриеш грозотата си, като я налепиш с много банкноти... Цялото си лице ще налепиш с банкноти и ще станеш красив, много красив. Д. Ангелов, ЖС, 265. По дължината на радиуса му [на Нютоновият] кръг налепят книжни ивици червени, портокалени и прочие в такъв ред, в какъвто са шаровете на спектъра. И. Гюзелев, РФ, 284. налепям се, налепя се страд. и възвр. налепям си, налепя си възвр. Налепям си лепенки по изранени-те крака.
НАЛЕПЯМ СЕ несв.; налепя се св., непрех. Налепвам се; налепявам се, налепвам2. Това куче беше тяхно,.. Не твърде голямо, жълто, с дълга космата опашка, по която бяха се налепили тръни и бутрак. Й. Йовков, АМГ, 33. Вдигна лице, по носа на което се бяха налепили мънички жълти тичинки. Д. Кисьов, Щ, 78. • Обр. Свечери се. Звездите наизскачаха като искри от кремък, налепиха сё върху меката прахан на небесната бездна. Г. Караславов, Избр. съч. I, 92. Подобни крупни политически събития като една революция, имат по-сложни причини.
