ворвам се много, до насита; набърборвам се, набъбрям се, надърдорвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЛАЯ. Вж. нал айвам.
НАЛАЯ СЕ. Вж. налайвам се.
НАЛБАНТ м. Простонар. Налбантин.
— Твоята прапрабаба е била толкова малка и слаба, че никой в селото не е искал да я вземе .. — А После кой се оженил за нея? — Кой — дядо ти. Той е бил налбант и вдовец, черен като арапин. П. Вежинов, НБК,
193.
— От араб, и перс. през тур. паюаги.
НАЛБАНТ А ЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Налбантство, налбантлък. А на времето водеха Гачо Танасков .. да учи налбан-талък при Петър Налбантов. Д. Вълев, Ж,
25.
НАЛБАНТДЖИ`ЙНИЦА ж. Диал. Нал-бантница. Пред насрещната налбантджий-ница стоеше разпрегната каруца. Ст. Дичев, ЗСII, 289.
НАЛБАНТИН, мн. налбанти, м. Простонар. Занаятчия, който подковава работни животни (коне, волове и др.); подковач, налбант. Налбантина, дето е на нашата улица, го гледам, че от зари започва да подковава добитъка. И. Радичков, ББ, 72. На улицата налбантинът Пешо подковаваше един вол. М. Грубешлиева, ПИУ, 131. Всички коне от хергелята,.., трябваше да се подковат,.. Също като североамериканските индианци, налбантите хвърляха ласо. Й. Йовков, ЧКГ, 1\. И от тук така също ние взехме 30-40 души момчета, един налбантин със сичките принадлежности за кование на коне. 3. Стоянов, ЗБВ II, 41.
НАЛБАНТЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Налбантство, набанталък.
— От тур. па1ЬапШк.
НАЛБАНТНИЦА ж. Простонар. Работилница на налбантин; подковачница. Пораснали синовете и една сутрин ги повикал в налбантницата .. „Момчета, ето сантрач, клещи,.., подкови и клинци. Хайде да видя майсторлъка ви.“ Д. Вълев, Ж, 120. Пред налбантниците се виждат завързани и обърнати нагоре с краката едри кокалести коне. Около тях майстори и чираци пре-мерват стари подкови, поочукват ги и подковават животните. Ив. Мирски, ПДЗ, 144.
НАЛБАНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който се отнася до налбант, налбантин. По време на Румелията, откъм отвъдния хълм на Сакар планина дошъл в Любимово някой си Киряк — млад момък, завършил налбантско училище. Д. Вълев, 3, 108. Занаятите, .. — чехларският, са-марджийският, налбантският, — цъфтяха. П. Мирчев, Е, 16. Налбантски клещи.
НАЛБАНТСТВО, мн. няма, ср. Прос-тонар. Занятие, поминък на налбант, налбантин; подковачество, налбанталък, налбантлък. Вторият клон за народния поминък,.., е занаятчийството,.. По-важните занятия,.., са: абаджийство, гайтанджий-ство, обущарство, чехларство, налбантство, и др. А „България“, 57.
НАЛЕГНА. Вж. налегнувами налягам1.
НАЛЕГНУВАМ, -аш, несв. (диал.); налегна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд. налегнат, св., прех. Налягам1. От много жени се прикажуаше, оти вапирот [вампирът] кога й [ги] налегнуал, голема тегина усету-але во постелата. СбНУ III, 156. налегну-вам се, налегна се страд.
НАЛЕЖА. Вж. належавам.
НАЛЕЖА СЕ. Вж. належавам се.
НАЛЕЖАВАМ, -аш, несв.\ належа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Лягам някъде, върху нещо, преди друг да е лежал там. Де да е вода студена, / българки да я напият, / де да е сянка дебела, / българки да я належат. Нар. пес., СбНУ IV, 57.
НАЛЕЖАВАМ СЕ, -аш се, несв.\ належа се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Лежа дълго, до насита или до втръсване. Децата бяха заспали, легнахме си и ние с жената. Хубаво се належахме и наспахме. Н. Хайтов, ДР, 151. Аз са належах болен и ми дотегна много, затова много ми е мъчно като чуя, че някой е болен. АНГ I, 453. Леж сега, либе Тодорке, / леж сега, либе, да лежим, / с теб двама да са належим." Нар. пес., СбНУ XLVI, 180. — Ставай, още ли не си се належал?
НАЛЕЖАВАНЕ ср. Отгл. същ. от належавам се.
НАЛЕЖАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е крайно необходим, неотложен и изисква бързо, спешно разрешение; наложителен. Ако Ви е възможно, елате у дома днес следобед да поговорим върху някои належащи работи. Ив. Вазов, НП, 22. — Извини ме пред госпожа Пеева, но е невъзможно да бъда на обед у вас .. — Имам много важна и належаща среща. Нощес пътувам. В. Неш-ков, Н, 319. Необходимостта от насилствено сваляне на земеделците с всеки изминат ден ставаше все no-належаща. Ем. Станев, ИК I и II, 473. Належащи задачи. Належащи нужди.
НАЛЕЗНА. Вж. налязвам.
НАЛЕП м. 1. Тънък слой от някакво вещество, което се полепва или отлага върху повърхността на нещо. Тухлите често съдържат варни примеси или соли, които .. избиват на повърхността на стената и след изпаряването на водата кристализират като бял налеп. М. Томова, ТТЖ (превод), 128. През сухи периоди по пукнатините на някои скали могат да се видят нале
