Page:RBE Tom10.djvu/259
души грънчари. А. Каралийчев, СР, 34. На-кладената печка бумтеше, през вратичката й се показваше игриво пламъче. Ст. Марков, ДБ, 39^
НАКЛАЖДАМ1, -аш, несв.\ наклада, -ёш, мин. св. наклад ох, прич. мин. св. деят. наклал, св., прех. 1. В съчет. с огън. Натрупвам дърва или други горивни материали и ги запалвам. Всички се събраха на мегдана, накладоха буен огън и веселбата започна. М. Марчевски, ОТ, 326. Пътникът прие предложението му, и рибарът, който искаше да го нагости, накЛаде огъня, за да опече някои малки риби. Кр. Пишурка, МК (по-бълг.), 230. Аз са чуда и са мая / дали вода да донеса, / или огън да наклада. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 127. • Обр. Асен Разцветни-ков нямаше личен живот, нямаше кой да накладе домашното огнище на поета. А. Каралийчев, С, 211. // Разг. Запалвам огън в нещо (печка, пещ и под.); напалвам. Накла-дох печката и сложих да варя боба.
2. Диал. В съчет. със седянка. Организирам, свиквам (седянка). Един вечер, у четвъртък, / времето бе тихо, / седянката накладоха/ и запяха ясно. Ц. Гинчев, ДТ, 104. наклаждам се, наклада се страд. Тогава заечаха брадви.. И се накладоха огньове на поляната, за да осветят дивата и пуста земя. На един от огньовете се печеше овенът. А. Дончев, ВР, 126. Накладоха се огньове, писна гайда и в това пустинно място настана оживление. Елин Пелин, Съч. II, 156. наклаждам си, наклада си възвр. Накладете си огън да се стоплите. о Наклаждам / наклада на огъня някого; наклаждам / наклада на някакъв огън. Диал. Докарвам беда, причинявам неприятности някому. Ей го тоя дето иде с очилата.. Като чекист ходи и дебне да накладе някого на огъня. Ст. Даскалов, ЕС, 347. Наклаждам / наклада реч. Диал. Пущам клюки, наклеветявам.
НАКЛАЖДАМ2, -аш, несв.\ наклада, -ёш, мин. св. накладох, прич. мин. св. деят. наклал, св., прех. Диал. Подреждам, натрупвам нещо (снопи, сено, трева и др.) на купа; струпвам, наклавам2. До пладне [невестата] нива ожена, / от пладне снопе събрала. / Девет е купи наклала, / десети купен кладеше. Нар. пес., СбВСтТ, 742. наклаждам се, наклада се страд.
о Наклал се като свиня (бик) и (съкр.) наклал се. Разг. Надебелявам много, затлъстявам; угоявам се. Наклал се като свиня, само яде, яде. Й. Йовков, ЖС, 193. —Да мълчиш! — сопна се Мана. — Ще умре той, ще умре!... Наклал се е като бик! Ти ще хвърлиш утре петалата, не той. Кл. Цачев, ГЗ,
27. „Свинята“ беше една руса жена, наклала се здравагка след раждането, не може да се наведе. Ст. Даскалов, ЕС, 350.
НАКЛАЖДАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наклаждам1 и от наклаждам се; запалване.
НАКЛАЖДАНЕ2 ср. Дцал. Отгл. същ. от наклаждам2 и от наклаждам се; натрупване, струпване.
НАКЛАНЯМ, -яш, несв. (разг.); наклоня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Наклонявам, навеждам. Вятърът поимаше тоя странен тържествен глас и го сливаше с шума на дърветата, които накланяха високите си клонове над манастирската ограда. Ив. Вазов, Съч. XIII, 107. Те [турците] не можеха да скрият враждата си против нас и защото се разхождахме свободно из двора, получихме предупреждения, че трябва да накланяме главите си надолу. К. Величков, ПССъч. I, 148. Обаче движението не се чувствува.. Само вълните ни накланят насам-нататък. Б. Шивачев, ПЮА, 35. Спираше се [петелът] на двора, накланяше встрани глава и пак я поглеждаше с едното си око. Ст. Чилингиров, РК, 7. накланям се, наклоня се страд.
НАКЛАНЯМ СЕ несв. (разг.); наклоня се
св., непрех. Наклонявам се. Кракът натиска прояденото стъпало и файтонът се накланя. Ст. Сивриев, ЗСБ, 226. Така отминават обедните часове. Слънцето започва да се накланя към планината и нейната ог-ромна сянка бавно се спуща над полето. Ем. Станев, ЯГ, 71.
о Везните се накланят/ наклонят към нещо. Нещо, някой (означен от допълнението) получава предимство, предпочитание пред нещо друго или някой друг. Дълго се колебае какво да следва, но накрая везните се накланят към медицина — професията на дядо му.
НАКЛАНЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. 1. Само ед. Отгл. същ. от накланям и от накланям се; наклоняване. — Ако не бяха нашите момчета, които измислиха механичното накланяне на пещта — каза един работник, — щяхме да изпуснем метала. ВН, 1960, бр. 2818, 2.
2. Обикн. мн. и членувано или с опред. Отделно навеждане на една страна на предмета, който извършва това действие; наклоняване. Пътниците не си приказваха, само гледаха шумящите разиграни вълни и се крепяха при всяко силно накланяне на вра-ницата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77.
НАКЛЕВЕТВАМ, -аш, несв. (разг.); наклеветя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Наклеветявам. наклеветвам се, наклеветя се страд. и взаим.
НАКЛЕВЕТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наклеветвам и от наклеветвам се; нак-леветяване.
НАКЛЕВЕТЯ. Вж. наклеветвам и наклеветявам.
НАКЛЕВЕТЯВАМ, -аш, несв.; наклеветя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Говоря, разпространявам клевети срещу някого; наклеветвам. Откак свят светува, хората все се
