Page:RBE Tom10.djvu/233

на. А. Страшимиров, ЕД, 49. Едно време имало двоица брата. .. а пак единот имал .. приателе,..; ама жената му .. еднож му рекла: „Ти, мажо, имаш фного [много] приателе; а наздраво ли ти са прсштеле?“ СГ, 1894, кн. 1, 354.

2. Сериозно, истински. — Да оставим шегите, Даскале. Искам с тебе да се разговоря по-наздраво. П. Тодоров, Събр. пр II, 344. Дето седне, дето стане, се царска корона му се привижда.. Властолюбието есе повече и повече го обгръща и той наздраво вече мисли за царската корона. В. Друмев, И, 13-14. Орач на нива подранил, / цял ден наздраво работил. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 267., _ч

НАЗЕ.Вж. ние.

НАЗЕКА. Вж. ние.

НАЗЕМ нареч. Диал. Наземи. Срещнал я [кошутата] сама — той казва — вдигнал бързо лък, / а тя се спряла там и вцепенена / го гледала, догдето пада назем, / пронизана от бързата стрела. Г. Райчев, ЕЦ, 91. Когато му тя продума, скъса ся златният кднец, който свързваше нейните лъжливи зъби, и зъбите й паднаха назем. Кр. Пишур-ка, МК (побълг.), 104.

НАЗЕМА. Вж. наземам и наземвам.

НАЗЕМ АМ и НАЗЙМАМ, -аш, несв.; назёма, -еш, мин. св. назёх, прич. мин. страд, назёт, св" прех. Остар. и диал. Нав-задам, наземвам. Почтений министр похвалил пред царя работата. А лъжците пазели още повече пари, коприна, сърма. Христом. ВВ II, 37. Продадох бела белия, / та назех бели грошеве / и тия жълти жълтици. Нар. пес., СбНУ I, 242. наземам се, нази-мам се, назема се страд, наземам си и нази-мам си, назема си възвр. — Аз никого не пращам, сам ще ида другапш неделя да си назема едно-друго за празника. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. Като си назел сладка вода, Коломб пустил ся надалече, плувал помежду многобройни хубави острови. Лет., 1873, 128.

НАЗЁМАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наземам; навземане. назймане ср. Остар и диал. отгл. същ. от назимам; на-вземане.

НАЗЕМВАМ и НАЗЙМВАМ, -аш, несв.; назёма, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, назёт, св., прех. Диал. Навземам; наземам. наземвам се, назнмвам се, назема се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЗЁМВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наземвам и от наземвам се; навземане, на-земане. назймване ср. Диал. отгл. същ. от назимвам; навземане, наземане.

НАЗЁМЕН, мна, -мно, мн. -мни, прил.

1. Който е върху земята; надземен. Проти-воп. подземен. Така че ендемичността се простира не само за наземната галапагоска

Йауна, но и за подводния животински свят.

. Боев, Г, 135. Наземна строителна работа.

2. За животински и растителни организми — който живее или расте върху, над повърхността на земята; земен. Горилата е по-едра и по-неподвижна. Нейните двигателни органи са устроени повече за наземен начин на живот, което я доблихсава твърде много до човека. Г. Марков, 4M, 27. Наземни култури.

3. Остар. Книж. Който е в непосредствена близост до повърхността на земята; приземен, партерен. А знаете ли какви са училищата, повечето от народните ни училища в селата и градовцете? Те са настанени повечето в тъмни и наземни стаи, дето царува влагата, тъмотата, мухоля и нечистотията. Ч, 1875, бр. 7, 296.

НАЗЕМИ нареч. Разг. На земята. Лежеше по корем наземи, бузата му .. бе пораз-топила снега. В. Мутафчиева, ЛCB I, 191. И както съм се бил захласнал — изтървал съм брадвата и желязото хлопна наземи.

Н. Хайтов, ШГ, 271. Когато наближи до огъня, високият хвърли рунтавия си овчи калпак наземи. Ст. Загорчинов, ДП, 31.

НАЗИ. Вж. ние.

НАЗИВАВАМ -аш, несв. (остар. и диал.); назова, -ёш, мин. св. -ах и (остар.) наз-ва, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. Назовавам; називам. Часто може да тя називават заблуден и измамен человек. Но не бой ся,.., мисли здраво, прави право и ти ще победиш. Нап., 1875, кн. 4, 18. Се, що били там, зели да го укорясуват и да го називават нечестив. А. Хаджоглу, ББ, 70. Кенезите, които в Ява са ся населили, работят древеса то-лико малки, щото древеса джуджата ги називават. ЦВ, 1857, бр. 342, 165. називавам се, назова се, назва се страд. НАЗИВАВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); назова се и (остар.) пазва се, св., непрех. Назовавам се. Българете.. изнамерили славен-ската азбука, която от имято св. Кирила и до нине ся Кириловска називава. Г. Кръс-тевич, БКн, 1859, кн. 11, 204. Кората на земята задебеляла е от два вида скали: едните са ся образували отгоре надолу чрез действието на огъня и се називават плуто-ническа скала. Ч, 1870, бр. 6, 188. Па ги редом мома изпитуе: / кой отде йе и па откъде йе / и какво се, море, називая. Нар. пес., СбНУ X, 81.

HA3HBÄBAHE, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от називавам и от називавам се; назоваване, називане.

НАЗИВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се именува, нарича (с някакво име), През реката, в полите на рунтавата букова гора,.., извира изобилен студен извор, називаем Клептуза. Ив. Ва