понятия. Л. Андрейчин и др., БГ, 249.
НАЗВЪНКАМ СЕ. Вж. назвънквам
се.
НАЗВЪНКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-звънкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Звънкам много, до насита; назвънявам се.
НАЗВЪНТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; назвънтя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. назвънтял се, -а се, -о се, мн. назвънтели се, св., непрех. Разг. Звънтя много, до насита.
НАЗВЪНТЯ СЕ. Вж. назвънтявам
се.
НАЗВЪНЯ СЕ. Вж. назвънявам се.
НАЗВЪНЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; наз-въня се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Разг. Звъня много, до насита; назвънквам се. Качи се на велосипеда и започна да звъни без спиране — звъни, звъни, докато се назвъни.
НАЗДРАВАТА нареч. Остар. и диал. Действително, наистина; наздраво. Той [Ивайло] наздравата си въобрази, че провидението го е назначило да получи някаква си власт. Ив. Вазов, Съч. XXI, 5. — Па наздравата мислел, че Божията промисъл го е отредила да владее над другите, да стане пръв между народа. Ив. Вазов, Съч. XXI, 15-16.
НАЗДРАВЕ междум. 1. За изразяване на благопожелание, обикн. при пиене на алкохол или когато някой заварва някого да се храни. Малките мастики бяха вече на масата, цитронадите също, момичето и шофьорът се чукнаха. — За чудесната сре-1ца — каза той. — Да. Наздраве. Д. Цончев, М, 122. Селякът пиеше., и при всяко вдигане на бъклицата,.., павурчето, паницата или чашата, казваше: — Наздраве! Ив. Хаджийски, БДНН I, 112. Види я например, че вдигнала голямата стомна в кухнята и пие вода. „Наздраве ти, Елено!“ — й каже той малко шеговито. Т. Влайков, М, 1896, кн. 3-4, 238. — Хайде наздраве! — Натанаил усмихнато вдигна чашата си. — Наздраве — отвърна Васил. Ст. Дичев, ЗСI, 429.
2. В отговор на кихане — за изразяване на благопожелание някой да не се разболее. Няколко палави лъчи влязоха в носа му и той кихна толкова силно и с такава радост, че Дико му се обади отдалече: —Дойчине, наздраве! К. Петканов, ЗлЗ, 213. Един кърсердарин попита главатаря си: — да вържем ли конете? Али Пехливан поклати глава в знак, че е съгласен, смръкна емфие и кихна. — Наздраве! К. Петканов, X, 149.
НАЗДРАВИЕ междум. Остар. и диал.
1. Наздраве. Посреиша го сълнцу сестра, / .. / — Наздравие ти, оомакине, / от Бога ти много здраве. Нар. пес. Г. Софиянец, П, 63.
2. Като същ. Наздравица. Един виночерпец ся приближи при А тила и му подаде чаша дръвена, от брашлен направена, пълна с вино, която он пое, пи наздравие за най-пред-ния гостянин. Г. Кръстевич, ИБ, 334.
НАЗДРАВИЦА ж. Благопожелание, което се прави, изказва от някого за нещо или някого, съпроводено с пиене на алко-холно питие при тържествени случаи; тост. В една балканска теснина хан Крум е разгромил надменния византийски император Никифор. В ония далечни, диви времена той е направил чаша от черепа му и обкована със злато и пълна с вино, я е вдигнал за наздлавица в пира след победата. С. Се-верняк, ИРЕ, 352-353. Паници с вино обикаляха пируващите, чуваха се наздравици. Ив. Вазов, Съч. XIII, 147. Свекърът,.., мушна джезвето в жарта и след малко в чашите задимя топла ракия. Наздравиците отново се заредиха. М. Марчевски, П, 194. о Пия (вдигам / вдигна) наздравица. Разг. При пиене на алкохолно питие произнасям „наздраве“ или по-дълго благопожелание. Той вдигна наздравица за приятелите си и пресуши чашката си до дъно. А. Гуляшки, ДМС, 48. Филчо не беше у Богданови, беше се отделил с дружината си още при вратника, за да иде да види семейството си. Върна се, когато всички бяха насядали около трапезата и пиеха наздравица за детето. К. Петканов, X, 21. По-младите и по-красивите от тях [танцувачките] са си намерили вече компания — те пият непрекъснато наздравици с щедрите си кавалери. Св. Минков, ДА, 107. Оттам, с музика начело, потеглихме за турския градски клуб, където от всяка нация бяха поканени представители на разкошно сервирана трапеза. Пиха се доста наздравици: БД, 1909, бр. 6, 2.
НАЗДРАВИЧКА междум. Диал. Наздраве. — И два лева да имате, ще ги изпиете тъй, толерантно и с компания. И имате уважението, значи, на народните хора. Хай наздравичка! Чудомир, Избр. пр, 85. — Няма да я забравя таз жена.. —Лъжеш! — извика обхванат от неочаквано веселие То-пур паша. — Наздравичка!.. Наздраве! А. Каралийчев, В, 38о9. Б а й ч е в: — Хай наздравичка! Винце и половина! Петър:.. — Наздраве! (Пие). Д. Немиров, В, 18.
НАЗДРАВИЧКА ж. Умал. от наздравица.
— Or Н. Геров, Речник на блъгарский язик. 1899.
НАЗДРАВО нареч. Остар. и диал.
1. Наистина, в действителност; наздравата. Приех., писмо, на което още не съм отговорил, понеже не зная наздраво къде се намира сега. Ив. Вазов, НПис, 33. — Най-много ги е гняв агите, че наздраво са уверени в твоя дърт комитаджилък, а ти говориш прдтивното. 3. Стоянов, ЗБВ III, 24. Той [Дойно] стана писар в Болярово преди две години, но наздраво се пресели тук от род-ното си село Малево едвам миналата годи