Езикозн. За звук — който се произнася носово; носов. Назални съгласни.
От лат. nasalis 'носов' през фр. nasal.
НАЗАЛЕПВАМ, -аш, несв.\ назалепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Залепвам, лепя много неща или всички; изпозалепям, изза-лепям. Назалепил етикети и емблеми по цялата чанта.
НАЗАЛЕПЯ. Вж. назалепвам и на-залепям.
НАЗАЛЕПЯМ, -яш, несв. ; назалепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Назалепвам.
НАЗАЛИЗАЦИЯ, мн, -ии, ж. Езикозн. Придаване на носов призвук при произнасяне на звуковете на речта; носовост.
— От фр. nasalisation.
НАЗАЛНОСГ, -ттй, мн. няма, ж. Езикозн. Качество на назален; носовост.
НАЗАНАСЯМ, -яш, несв.; назанеса, -èui, мин. св. назанёсох, прич. мин. св. деят. назанёсъл, -ела, ело, мн. -ели, св., прех. Разг. Занасям много неща. Назанесох компоти, плодове — всичко, каквото имаше на паза-ра.
НАЗАНЕСА. Вж. назанасям.
HA3APÈTCKH, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до библейския град Назарет. Баба разказваше в свои версии за детството на назаретския Исус.
НАЗАРЕТЯНИН, мн. назаретяни, м. Рядко. Назарянин. Поведоха кроткия наза-ретянин по стръмни, каменисти пътеки. Хр. Смирненски, Сьч. III, 187.
НАЗАРЯНИН, мн. назаряни, м. Библ.
1. Човек от библейския град Назарет; наза-ретянин. Дядо Петър,.., яхаше начело на народа. Той влезе с магарицата си Йоана в Долно нанагорнище пръв, като някой нов назарянин. Хр. Пелитев, ХО, 66.
2. Прен. Прозвище на Исус Христос; назаре-тянин. В спомените ми., се вплита наистина странно,., и образът на мъченика-наза-рянин.., както се вплита тоя образ в поемата на Александър Блок 'Дванадесетте". Т. Генов, ДОД, 28.
HÀ-ЗАЩО (СИ). Вж. нам-защо (си).
НАЗВА. Вж. називавам, називам и назовавам.
НАЗВАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Дума, с която се именува предмет, действие, качество и под.; наименование, име. Съществителни имена са думите, които служат за названия на предмети (къща, книга, стол, покрив). Л. Андрейчин и др., БГ, 57. Има един запретен вид търговия, която носи названието контрабанда и която се занимава с прекарванието през границите запретени стоки. Знан., 18/5, бр. 2, 29. Кой е първий ден на неделята, това са познава по днешните названия на дните. Ч, 1871, бр. 7, 198. // Дума или израз, с който се именува единичен обект (географски, исторически, архитектурен и др..), за да се различи от еднородните му обекти; собствено име. Видимо тракийско наследство ни е оставено в областта на езика. Известно е, че редица названия на градове, реки, планини и пр., които славяните възприели и видоизменили съобразно с особеностите на своята езикова система, са от тракийски произход. ТВ
1. 55. Този пролом на два километра навътре се стеснява и образува,.., една грандиозни порта,.. Тази порта се казва Вратцата. Оттам е и названието на града [Враца]. Ал. Константинов, Съч. I, 223. Tue [турците] твърде добре знаят, че несравнено по-голямо количество българе живеят вън от онова пространство, което на картите е определено под названието България. НБ, 18/6, бр. 1,3.// Остар. Прозвище или собствено име на човек. Симпатията на народа към него [Петко Р. Славейков] се е изразила в названието „Дядо Славейков“, с което българите означават най-голяма почит към заслужилите личности. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 10. Първоначалното му име било Аградат, а когато той достигнал да стане началник на персите и да съедини племената им в един народ, той приел названието Кир, което значи слънце. Н. Михайловски, РВИ (превод), 35.
2. Книж. Заглавие. В четири дни аз написах трите четвърти от повестта. В бързо-тата аз не бях турил и название. Ив. Вазов, Съч. IX, 201. Аз срещнах доста затруднение под какво название да отпечатам събраните притчи, които бях записвал под название първо на „избрани“, после на „стари думи“, а по-после на „пословици и поговорки“. П. Р. Славейков, БП1, XXIX. И най-после си купило с шестдесятте франги, които имало, една книга под название „Водител“. Дун., 1866, бр. 70, 2.
3. Остар. Книж. Назоваване. В малките си стихотворения и песни Кавела се впуща твърде далеч да оригиналничи, и то най-вече външно, по примера на разни европейски символисти, на които всичкият талант е в оригиналниченето, в названието на най-обикновените неща по най-необик-новен начин. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 212.
4. Остар. Книж. Определяне, назначаване. „Черняев са показа войник с рядко гениална спообност и названието му за главен ко-мандантин на синката сръбска войска, дава гаранция, че сполуката е славянска“. НБ, 1876, бр. 24, 95.
о Сложно название. Езикозн. Словосъчетание от две имена (собствено и нарицателно, две нарицателни или други две имена), което се използува за назоваване на един обект. Като сложни части на изречението трябва да се разглеждат и сложните названия: Стара планина, Кума Лиса и др., които изразяват изцяло точно определени
