Page:RBE Tom10.djvu/1169
щожно. Ив. Хаджимарчев, ОК, 270. Пръв взе думата патриархът. Той намери, че съпротивлението е невъзможно с нищожните сили, с които разполагаха, и предложи веднага да се поиска помощ от Андроника. Ив. Вазов, Съч. XIV, 67. Сега се боеше [Стефан Морев] да не го арестуват, но вероятността за това беше нищожна. Д. Димов, Т, 268. Сега сме свикнали и приемаме за много естествено състоянието, че само една нищожна част от жителите на земята са потребители на изкуството. О. Василев, ЖБ, 38. // За пари, сума — който е съвсем, изключително малък, дребен по стойност. Любен бързаше да се дига и бе продал за нищожна цена на г. Манчева,.., всичките си издания. Ив. Вазов, Съч. XII, 163. На, манастирските доходи, каквито са нищожни, не могат да покрият нито половината разноски за училището. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Янаков упорито твърдеше,.., че преди няколко дни в касата имало много пари, но ги изразходвал, което могло да се провери от запазените документи, и че крадците са намерили в нея нищожна сума. X. Русев, ПЗ, 221. Нищожен данък. Нищожен капитал. Нищожна сметка. Нищожни наеми. Нищожно възнаграждение.
2. Който е с изключително малко значение, със съвсем малки последствия за някого или за нещо; крайно несъществен, незначителен, маловажен. Чувството от мъст остана да тлее в душата му и то избухна по един нищожен повод през новата учебна година. Ив. Вазов, Съч. X, 164. Резултатът е нижощен. „За жалост още не можахме от нигде да изкопчим нито една пара“ — пише Ив. Драсов на Д. Хр. Попов. Ив. Унджиев, BЛ, 201. Двадесет и пет години той бе живял в непрекъснати тревоги, и то тревоги дребни, нищожни, безсмислени. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 391. Нищожно дело може да достигне да блести — / ала чрез блясък става ли нищожността красива? Ст. Ми-хайловски, БСб, 1894, кн. 1,8. Нищожна роля. Нищожни изменения. Нищожно сведение.
3. Който е лишен от всякакви достойнства, качества; незначителен. За какво им е там такъв нищожен и слаб човек като мен?... Какво да го правят! П. Вежинов, ДБ, 290. Господин генералният директор .., едва ли имаше време да изслуша поне две думи от фантастичното предложение на своя нищожен, дребен, уволнен чиновник, когото дори никога не беше виждал. Д. Димов, Т, 53. При всяко наше срещане той има поне една новинка, защото той чете всичките списанийца, и най-дрипавите и най-нищож-ните. Ив. Вазов, Съч. IX, 112. Ти си бил винаги такъв наивен, отстъпчив. Затова и не те почитат хората!.. Затова те и прогониха от банката — тебе, а не другите — защото си ... нищожен! Г. Райчев, Избр.
съч. II, 183. Мислите й кръжаха около скромната му наредба. За каво ще й е този нищожен фотограф? Тя си представяше друго. Б. Болгар, Б, 31. Нищожен дух. Нищожен ум.
4. Като същ. нищожното ср. Всяко нещо (предмет, качество, чувство), което е почти без значение за развитието или състоянието на обществото. Чехов нагледно показва каква поезия се крие в привидно обикновеното, нищожното, във всекидневното, което носи заряда на новото, на бъдещето, което утре, в други ден ще разцъфти. В. Йосифов, Избр. тв I, 139. Животът му не беше друго освен вечно възмущение срещу неправдите!.. Не можеше да отдели нищож-ндто от същественото и в едното, и в другото влагаше еднаква страст. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 417.
О Нищожен договор. Юрид. Правен акт, в който има пропуски или нарушения от такъв характер, че това го прави несъстоятелен да породи правни последици.
НИЩОЖЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на нищожен; незначителност, нищожност. Мъничък, незабелязан, незнаен той [Комков] носеше в себе си голяма скръб: в плахата му душа се бе спуснал грамаден чер облак, под чиято тяжест той се мъчеше с въпросите за своето нищожество. М. Кремен, СС, 78. Лука чувствуваше, че Апостол го е много надрасъл и затова се стараеше да скрие, колкото се може, нищожеството си пред него. Д. Немиров, БЛ, 17. Слабият лъже да прикрие нищожеството си, а силният — да запази спокойствието си. К. Петканов, В, 22. Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229. // Самостоятелно. Членувано. Състояние на крайна материална, духовна и морална нищета, бедност, безличие и незначителност. Не от прогледналия физически слепец се отвърща българина,, а от слепеца-простак, издигнат от нищожеството, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства, достигнал, без разбор на средствата, до висота, която той омърсява със своето присъствие. Ал. Константинов, Съч. I, 284. Фаворитизмът бе издигнал тоя развален човек, тоя тъмен несретник от нищожеството до това високо положение. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 25.
2. Разг. Пренебр. Човек, който няма никакви достойнства, качества, който е съвсем незначителен, нищожен в обществото. Само търговският ум и безскрупулната последователност, с която вършеше работата в „Никотиана“, те спасяваше от това да бъдеш пълно нищожество. Д Димов, Т, 645. Щом едно банково нищожество е отвратено от нашето деяние, какво остава до другите! Р. Ралин, ВМ, 14. — Помислете си каква нелепост... каква страшна нелепост
