представлява една велика кауза, поддържана от нищожества. Др. Асенов, ТКНП, 109.
1172
но
нищожник
НИЩОЖНИК, мн. -ци, м. Остар. Пре-небр. Нищожество (във 2 знач.). Не исках да го срещна — завих по друга улица. Одевеш-ното съжаление към него изведнъж беше се превърнало на тъпа злоба. Нищожник! Жалка отрепка! Г. Райчев, Избр. съч. II,
138. Книгата му „Причините за погрома“ чакаше да бъде напечатана, той ще я издаде сам, напук на страхливците и нищожни-ците. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 403. „Молдовский боляре, ти ни наричаш нищожни-ци, но ти самичък си предател“. Ст. Бо-тьов, К (превод), 176.
НИЩОЖНИЦА ж. Остар. Пренебр. Жена нищожник. — Истина ли казва той? — нищожница ли ме е водила за нос? Ч, 1875, бр. 15,30.
НИЩОЖНО. Нареч. от нищожен; много малко, незначително. Ние нямаме големи щокове стари количества [жито], следователно или ще сме ги вече продали, или от тяхното обезценяване ще загубим нищож-но в сравнение с печалбите от новите евтини количества. П. Спасов, ХлХ, 23,
НИЩОЖНОСТ, -тта, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от нищожен; нищожество (в 1 знач.). Още по-силно ме обземаше чувството на недоволство зарад нищожността на онова, което аз видях и научих в Египет. Стр. Кринчев, СбЗР, 373. Боя се аз от буй-ний шум световен, /.. / Но по боя се аз от тишината, /.. / Когато в тъмната й без-пределност, /../ аз виждам своята в света безцелност /и на живота всичката нищожност. Н. Ракитин, Ст II, 116. Надутостта глупешка е позната / на жалката нищожност, на тълпата! К. Христов, Ж, 1.
2. Остар. Пренебр. Нищожество (във 2 знач.); нищожник. Бившият .. управител не беше „полуграмотен“ за долнепробните личности .. преди четири-пет години, а днес му се хвърлят обиди от такива безхарак-терности, каквито представлява очилатата нищожност, която преди една година държеше скутовете на Рача Петрова. Бълг., 1902, бр. 452, 2.
3. Остар. Нещо, което няма значение, стойност. Пачи пера за писане, павунови пера .. и безчислено множество дреболийки, нищожности и разни разности се мяркаха по тия прашни полици и свидетелствуваха за великото търпение и настойчивост на Хаджи Ахила! Ив. Вазов, Съч. VI, 155.
НИЩЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Измъквам, вадя, издърпвам нишките на тъкан; разнищвам. Майката от сутрина до вечер навива бинтове и нищи корпия. Ал. Константинов, Съч. I, 155. нищя се страд.
НИЩЯ СЕ несв., непрех. За тъкан — измъкват се, издърпват се, излизат нишките ми; разнищвам се. Прилага се [прав бод] при изработването на връхно облекло, главно при ревери, яки, подгъви на поли и др., от тъкани, които не се ниищт. Н. Афлатар-лиева и др., ТДО, 29.
НО съчинигпелен съюз. I. За противопоставяне. 1. Свързва еднородни части на просто изречение, които се допълват или ограничават, изразявайки противоположни понятия; ала1, ама1, обаче. Дрипав беше, но затова сит. Ив. Вазов, Съч. VI, 36. Тя е хубава, но глупава.
2. Свързва две изречения в едно сложно съчинено, в което действието в първото се ограничава от действието на второто; ала1, ама1, обаче. —Дрямка ме пак налегна, но това друсане оставя ли да спиш? Ив. Вазов, Съч. XII, 7. — Мартинов наистина е беден, но той е гордост за нас. Ив. Вазов, Съч. XII, 41. Всички го познаваха, но никой не знаеше откъде беше дошел. Ел. Пелин, Съч. I, 220. —Искаш ли да имаш нива там? — Ех, дядо Дине, накрай земята да е, но да имам! К. Петканов, СВ, 18. В това време на улицата се мярна жената на Младен. Може би идваше към кооперацията, но като видя тия едри разгневени мъже, току сви по пряката уличка. Ст. Ц. Даскалов, БМ, 37-
38. Отнякъде дохождаше един топчест, тъмночервен врабец, когото обичаха всички зарад неговите остроумия, но малко го почитаха. Ел. Пелин, съч. II, 128;
3. Свързва две изречения, при които фактът или действието във второто е противоположно на очакваното или има отстъпителен смисъл; а, ала1, ама1, обаче, пък. Облечен беше по-бедно, но всичко у него изглеждаше напето и хубаво. И. Йовков, Ж 1936, 12. Вратите и прозорците [на къщицата] са залостени, но вятърът минава през тях. Д. Габе, Н, 11. Борис Глаушев минаваше по селския площад и го срещнаха там съпрузите Ничови. Учебната година бе свършила, но те още не бяха си отишли в града, както винаги след изпитите. Д. Талев, И, 492. Дядо Йордан се опита да ги сплаши със своята строга дума, но тя бе изгубила тежестта си. Ел. Пелин, Съч. III, 14. Като срещахме нещо по-забележително, аз все считах за нужно да., обяснявам на бай Таня, но забележих, че той неохотно ме слушаше. Ал. Константинов, БГ, 12. Вратата се отвори по-широко. Беше домакинът. Приближи, но се виждаше, че още не можеше да познае нощния гост. Д. Талев, И, 125. След него припна плачуща жена,/ протегнала в ръцете си дете./ Но, озарен от бледата луна,/..,/ отмина той и всичко опусте. Хр. Смирненски, Съч. I, 65. Язикът кости няма, но кости троши. П. Р. Славейков, БП II, 228. • В непълни изречения в съчет. със следв. нареч. Ходи даже при някои министри, но напразно. Ел. Пелин, Съч. II,
179. Дрехопродавецът грижливо/ взел мярката му,..,/ облякъл го със най-изящни облекла,/ жакети, рединготи и мантела... Но
