напразно! Ст. Михайловски, КнБЗ, 55. Той мислеше, че е вървял на север, а то било на противоположната посока! Но късно... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 181.
II. За пр исъединяване. 1. Въвежда изречение, което допълва, разширява, разгръща казаното в предходното изречение или фраза; ала1, ама1, обаче. Като сочеше подсъои-мия, говореше с неимоверни усилия да заглуши, да порази всички. Но гласът му беше тъп, дрезгав. Ел. Пелин, Съч. I, 194. Дъждът заплющя.. Но само редки капки пробиваха гъстия шатър на дъба. Ив. Вазов, Съч. XXII, 134. Само учителят Цано излезе по-корав, разбута народа и им държа реч, като размахваше възторжено бомбето си. По голата му глава бяха избили капчици пот. Някои се бояха да не би да се за-кашли. Но за пръв път той издържа докрай и разплака още повече хората. Ст. Ц. Даскалов, БМ, 53. Това го [Шишко] накара да открие стрелба върху немците.. Но той успя да изстреля само един пълнител: Д. Димов, Т, 619. Снахите почнаха да гледат накриво жена му, която живееше при тях и работеше покорно и мълчаливо. Но тогава беше още жива баба Марга. Ел. Пелин, Съч.
III, 18. А можехме, родино свидна,/ ний можехме с докраен жар/ да водим бой — съдба завидна -/ край твоя свят олтар./ Но корабът, уви, не спира:/ все по-далеч и по-далеч/ лети, отнася ни... П. К. Яворов, Съч, 60-61.
2. Въвежда изречение, което съдържа заключение, противно на очакваното следствие от първото изречение; ала1, ама1, обаче. Няколко пъти правиха водосвет,.., отрупаха с дарове св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна. Ел. Пелин, Съч. I, 71. — Как ще забравя, когато не мога още добре да си извивам плешката. Но не е там работата. К. Петканов, МЗК, 237. Тая мечешка любезност не се харесаjua Вълчана, но нямаше какво да прави. И. Йовков, Ж 1936,
22. Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха. Д. Талев, И, 189.
3. Въвежда изречение, което съдържа възражение или уточнение към казаното от събеседника в предходното изречение или към описанието на случилото се; обаче. — На хотела карай! — каза тя, но веднага сети, че той не разбира български, а тя не знае влашки. Ив. Вазов, Съч. XII, 24. — Името е нищо, но човек, като е честен, тогава и името е красно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 172. Окол Търново наблизо не се чуваха такива капасъзи като към Видин, Плевен, Русе и другаде, но в началото на май взеха да загатват за един харамия с бял ат, който се появявал на някои села край Росицата. Ц. Гинчев, ГК, 352. А млада, толкоз млада тя е още!/ Но с дъх отровен фабриката хлад-на/ погуби свежи младини/ и ето: вече хищница нещадна/ челото в смъртен полъх вледени. Хр. Смирненски, Съч. I, 49. Да ви представя нашия герой! -/ Но може би, и вам познат е той. Ем. Попдимитров, СР, 9. О Не само ... но и; не стига че ... но и; не че ... но и. Съотносителни сложни съюзи за противопоставяне, означаващи, че към казаното в първата част на изречението се добавя нещо ново, допълнително във втората част, което може да има и по-голямо значение. Този роман е не само увлекателен, но и с много жив език.
НОБЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до или е свързан с единствената в света едноименна награда. Нобелови комитети. Нобелов лауреат.
О Нобелова награда (премия). Книж. Международна награда за изключителни постижения в областта на науката, литературата и борбата за мир, която се присъжда всяка година от 1901 г. насам, от комисии на Шведската Кралска академия и петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, при която се връчва парична сума, набирана от лихвите на капитала, завещан за тази награда от шведския химик, инженер и индустриалец А. Нобел.
— От шиед. собств.
НОБИЛ м. Истор. 1. В древния Рим — знатен гражданин, аристократ, представител на висшето съсловие. Завоевателните войни увеличили богатствата на Римската република, но тези богатства се съсредоточили в ръцете на богатите нобили и конници. Ист. V кл, 1980, 211.
2. Лице от висшите съсловия във Венецианската република.
— От лат. поЫНх 'знатен'.
НОБИЛИТЕТ, мн. няма, м. 1. Събир. Истор. В древния Рим — управляващата прослойка, сформирана в началото на III в. пр.н.е. от патриции и богати плебеи.
2. Събир. Истор. Всички благородници, нобили, оформящи тази прослойка.
3. Книж. Знатен произход; знатност, благородни чество.
— От лат. поЫШа.ч, -аби през нем. N0611)131.
НОВ, нова, ново, мн. нови, прил. 1. Който е създаден, направен или придобит съвсем отскоро. Противоп. стар. Той [Липо] ще ходи в черква с булката си и ще пали свещ пред новата икона, която сам ще поръча да направят."Елин Пелин, Съч. I, 119. Додето пропеят първи петли, кошницата беше готова. Старият говедар на сутринта разгледа новата кошница, остана много доволен. А. Каралийчев, МО, 18. Изсвири ни нещо. Ама не ща от новите песни, от гражданските. Стара песени ни изсвири, жална, хайдушка песен. Й. Йовков, ВАХ, 95. Ако Нонка сложеше ново перде, тя го сваляше от прозореца или го заменяваше със старото. И. Петров, НЛ, 106. Нов кладенец копай, в стария — не плюй! Погов. Сиромах човек три път се радва на дрехи
