Page:RBE Tom10.djvu/1134

то му [на Йордан Маринополски] се нижат думи, сякаш песен, които радват нашето българско сърце. Ив. Богданов, СП, 110. Между тропота от нозе и подвиквания се нижеше глухата и еднообразна свирня на гъдулка. Ст. Загорчинов, ДП, 94.

3. Прен. За събития, спомени, случки, мисли и под. — следваме, появяваме се, случваме се, ставаме последователно, един след друг в някакъв непрекъснат ред. Доста години изминаха оттогава, но кажат ли децата: „Мамо, разкажи ни нещо за своето детство“, пред мен като на филмова лента започват да се нижат спомени — и весели, и тъжни. М. Гръбчева, ВИН, 7. — Прости ми, че не чувах, както трябва думите ти, но пред очите ми се нижеха картини на страдания и ужас и гласът ти само ме правеше по-нещастен. А. Дончев, СВС, 33. Из частите и поделенията се правят арести.. Нижат се непрестанни разкрития и конспирации. П. Йлиев, ЛВ, 194. Той самият [Емил] — вечният пример за лош ученик .. Двойките му се нижеха една подир друга. Д. Цончев, М, 129-130.

4. Прен. За време, часове, дни, години и пр. — следваме един след друг в непрекъснат и продължителен ред; минавам, изнизвам се. Училището и грижите по Драгия поглъщаха времето й, дните се нижеха безметежно, в живота й не се случваха празници, но и за сълзи нямаше причини. А. Гуляшки, ДМС, 208. Ала дните си минаваха, седмиците се нижеха, а от Крумча не идеше никаква вест. Г. Караславов, Избр. съч. I, 374. А месеците се нижеха, изтъркулна се цяла една годинка. Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 375. Годините се нижат, пълни с напрегнат труд. К, 1963, кн. 7, 30.

НЙЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. 1. Който се намира на по-ниско място по отношение на нещо или е под друго нещо; долен. Отходи [границата на българския език] през Еникьой под Хор-тяш,..; оттам пак на возток и северовоз-ток през село Красно,.., към село Русум на нижно място. Г. Кръстевич, ИБ, VIII.

2. За думи или писмен текст — който е споменат или написан по-нататък, след това; долен. Нижни текст, който ще прочетеш в края на страницата, доказва изложената тук хипотеза.

3. Прен. Който стои по-ниско от друг в някаква йерархия; нисш, долен. Николина, преди да се сближи с Кънча, си имаше друг обожател и поклонник — тоже от пилените чинове на марсовите чада. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 250. Българското нижно священство ищи сега владики от българс-каго народа. БДн, 1857, бр. 5, 17.

4. Прен. Който е неприличен, недостоен, неморален; долен, низък. Кат страстта ти нижна тя направи веч Джорджина, / ще ся убиеш, но късно, мадмоазел .. (дали йе Гергина?) / че гангрената отрано е добре да го/?и/ДЗ, 1868, бр. 44, 165.

— От рус. нижний.

НЙЖЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от нижа и от нижа се; низане. Мама трябва да си почине, а не остава време .. Ту лозето и нивата, после жетва, ниженето на тютюн, после градината. Ех, няма край нашата! В. Бончева, АП, 9.

НИЖЕПОДПЙСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Долуподписан; низоподписан. Ваше Височество! Нижеподписаните коло-нисти от Болградското окръжие,.., идем с длъженствуящата си почит, за да си подложим сърдечните поздравления. ДЗ, 1868, бр. 27, 103.

НИЗ предл. Остар. и нар.-поет. 1. За означаване на определено пространство, в границите на което се извършва някакво движение без определена посока; из, по, през. Низ избуелите треви, изпъстрени с полски цветове, рязко се отсякоха тъмните сенки на стволести дървета, около които записукаха хилядно множество щурци. Ц. Церковски, Съч. III, 19. И така от дума на дума нашият болярин се заприказва с гърчето, сприятелиха се и заедно тръгнаха низ гората. Ст. Загорчинов, ДП, 301. Тази ранна утрин той вървеше сам низ глухите улици на градеца. Г. Райчев, Избр. съч. II, 48. Шетба шете Марко Прилепчанец, / шетба шете низ Косово поле. Нар. пес., СбБрМ, 207. Поведох те низ пътища потайни, / на своя храм към скривания вход. Д. Дебелянов, ЗлП, 23. // За означаване на някакво пространство, в границите на което се разпространява звук, глас, вест и под.; из, по, сред. У Ралица ходиха китни свати. / И чу се вест низ село, че наскоро / ще е и сватба. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. Щом се разчу низ града, че Борис Глаушев е отишъл в четите, влезе един ден в Глауше-вия двор заптия и повика Лазар при кайма-канина. Д. Талев, ГЧ, 435.

2. За означаване на определено пространство, в границите на което се намира нещо в разпръснато положение; из, по, сред. Кръстците низ ожънатото поле са все негови, и маслинените гори край Макри са негови, и прохладата на Каракуш иде, за да разхлаби неговата, Томовата снага. Ст. Сивриев, ПВ, 162. Слабо се белееха низ полето българските шатри, а край кладенците войниците водеха коне на водопой. Н. Райнов, ВДБ, 73.

3. За означаване на наклонено място, повърхност, надолу или нагоре по която се извършва някакво действие; по. В сумрака по всички пътеки на могилата, низ стръмнините и камънаците, хората бягаха надолу като луди. Елин Пелин, Съч. II, 41. Тя скочи, грабна ягодовите си китки и хвърли ги в полата ми. И после хукна да бяга през гората, низ витата стръмнина надолу. Ц. Церковски, Съч. III, 82. — Симпатичен та-