ни хубаво! И втори път да не съм те чул да приказваш глупости. Ем. Манов, ДСР, 89. — Това ти си го направила пак, про-клетнице ниедна! — продължи ядосано чичо Венко. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 279. Керемидите бяха изпочупени, та завалеше ли дъжд, мама току запляска с ръце и завика:
— Дано не капне, пущинчето му ниедно. Таванът ще падне... Кр. Григоров, ОНУ, 57. В едно дълго, каменно корито, две деца се плискаха с вода, биеха се и се оплакваха едно от друго: —Маамооо! Речи му, мари! ..
— И двамата ще ви натупам, магарета ние-дни! Т. Караславов, СИ, 173-174.
НЙЕКА. Вж. ние.
НИЕТ, мн. няма, м. Остар. и диал. Намерение, умисъл. Надвечер излезе до механата, с ниет да сръбне повечко ракийка. Т. Влайков, Съч. II, 143. — Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет годинки насам го е заглозгал и няма ниет да го изпу-ща докрай време. Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 17. — Той са учи, аз харчих с ниет, че челяк же стане, а той... хаймана и половина: целий ден мотай по улиците с френцките чапкъни. Д. Войников, КЦ, 3. Не су дошол кавга да зачема, / ток су до-шол гройзйе да прекупа, / ниет има в есен да се жена. Нар. пес., СбАИ, 126.
О Сторвам/сторя ниет. Остар. и диал. Нау-мявам си, решавам. Сторил ниет попо да одит со сина си на аджилък. Нар. прик., СбНУ X, 165.
— От араб. през тур. шуе1.
НИЖА, -еш, мин. св. нйзах, несв., прех.
1. Редя, подреждам един до друг еднородни, обикн. дребни предмети, като прокарвам през тях конец, връв, тел, пръчка и под.; на-низвам, дипля2. Бай Дончо режеше върбови пръчки и плетеше кошници или нижеше гердани от синьо мънисто — за коне и биволи. А. Каралийчев, В, 81. Баба мислеше за губерките, с които нижеха тютюн през лятото и за едно кълбо бяла прежда. К. Калчев, ПИЖ, 17. Мино и Миновица нижат алени наденици на върлините под стряхата. Н. Каралиева, Н, 96.
2. Прехвърлям, премествам едно след друго зърната на броеница. — Никола, къде си тръгнал да се губиш? За тебе работа ли е да седиш из манастирите и да нижеш броеници? К. Петканов, П, 33. Ниже Хаджията седефените зърна на броеницата си. А. Гу-ляшки, МТС, 270. Аз го заварих [Нем Петко] — нижи самодоволно броениците си, седнал на възглавието до болния. А. Страши-миров, А, 640.
3. Прен. Редя последователно и плавно, с лекота, думи, мисли, звуци и под., като говоря, пиша, пея; нанизвам. На старата ябълка,.., са накацали цяла дружина ластовици,.., с черни забрадки. — Също като нашите стари жени, — мисли си Харитина. — И те са тънки и гиздави,.., и те нижат словата едно след друго, като песен. А. Каменова, ХГ,
5. После, като го видя умислен, започна да ниже: — Ще си имаме и дом, и градинка, и кокошчици. А. Гуляшки, МТС, 182. С удивителна лекота нижеше разказите, които оцеляха и станаха класически в нашата литература. А. Каралийчев, С, 257. Друг нижеше писмо я до мама, я до момичето, дето му е на сърцето. М. Кюркчиев, ВВ, 7. # Обр. Щурците нижат песните си, / дими дъхът на сенокос. Сл. Красински, 30, 113.
4. Прен. Стесн. За обстоятелство — редя, подреждам, оформям равни, еднакви периоди от време, които да следват постепенно, един след друг. После историята ниже своите светли и тъмни, свободни и робски векове, докато отново прокънтят конски копита отсам Дунава, докато чутовният Дядо Иван стига с московските си богати-ри на Шипка. Ст. Станчев, ПЯС, 113. Съдбата твоя ще зафане / дни се горчиви за теб да ниже, / и твойто сърце извор ще стане / на скръб, съмненъя, тревоги, грижи. Ив. Вазов, Съч. I, 128.
5. Диал. Плета, оплитам, сплитам цветя, коси и под. „Сватове от конъе береа, / влашки си венци нижеа, / на сватици ги даваа.“ Нар. пес., СбВСтТ, 733.
6. Диал. Обшивам, обточвам. Детето си държи, / капата му ниже / с два реда грошове. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 64. Марко кове коня у заграда, / .. / Опашка му с койло про-мешува, / а грива му със маргарит ниже. Нар. пес., СбНУ XLIV, 28. нижа се страд. НИЖА СЕ несв., непрех. Само мн. и 3 л. ед.
1. Вървим, движим се, придвижваме се мнозина или много в редица, колона и под. един след друг, последователно; извървявам се, изнизвам се, точа се. От тъмни зори запри-иждаха селяни и селянки с каруци, с коли, на коне. Настигаха и задминаваха пешаци, които се нижеха по прашните пътища откъм крайдунавските села. Д. Марчевски, ДВ, 95. И ето из селото се разнесе, че фронтът е пробит. Една седмица след тази вест в селото пристигнаха първите войници .. При тях започнаха да се нижат фронтовашки майки и жени, за да питат за своите синове и съпрузи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 139. Покрай бреговете на Адриатическо море лъкатуши черно като смола шосе. Нижат се автомобили. А. Каралийчев, С, 78. И докато Ивайло не бе казал тия думи и стоеше още пред дъбовете, върволицата едва-едва се нижеше, а сега хората взеха да се тикат, за да минават по-скоро покрай великия болярин Генадий. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 32.
2. Прен. За думи, звуци и под. — следваме плавно един след друг и се разпространяваме с лекота. Момичето приказва тихо, но словата се нижат бързо едно след друго. А. Каменова, ХГ, 212. Анекдоти, смехории се нижеха, неизчерпаеми, по застрашителен начин. Ив. Вазов, Съч. XV, 124. Под перо