лантец е този Верилов, — забеляза Чу наров,.., когато чу стъпките на Хайне низ стълбата. Ив. Вазов, Съч. IX, 180. Сам-там по някой щастливец се катери низ стълбата,.., подпира се и си заема мястото на трапезата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Съгледа я Дойчин, мили брата, / па на сестра тио отговори: / „Фала тебе, сестро Ангелино, / защо рониш слъзи низ образе, / защо метеш двори шаром поли?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 91.
4. За означаване на място, от което е насочено движение, действие в посока отвътре навън; из, от. Посолил се Илия Смилянин, / та излезна низ Смиляна града, / та помери Марко мермер калдръм. Нар. пес., СбНУ XLIV, 13. Язе фърлих с това бело платно, / извадих го низ река Марица. Нар. пес., СбНУ III, 98. Колко оро заиграла [самови-лата], / излетала низ баджата. Нар. пес., СбБрМ, 2. • Обр. — Юдай ми, боже, две крила / да фръкна, боже, подфръкна, / бож-не ле, / на бащини ми дворове, / .. / Да викна, боже, запея / низ енне уста две думи, боже ле, / низ енно гърло два гласа. Нар. пес., СбНУ XLVI, 49.
5. За означаване на отдалечаване или отделяне от нещо; от. Човек низ круша падне, па се отпочине. СбНУ VIII, 239. Хоро води Воинка девойкя, / .. / Ка видела троица ви-тетзи, / она се е низ хоро пущила, / та си приде при троица витетзи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 87.
6. За означаване на определено място, посока, към която се насочва погледът на някого; към, върху. Той [Климент] си донесе стол и седна до прозореца. Облегна ръка на него и се загледа низ езерото. И. Вълчев, СКН, 624. Младият конник се показа над баиря, спря жаловната песен и бутна коня надолу. Той отложи калпак и хвърли поглед низ открилата се пространна низина. Ц. Церковски, Съч. III, 20. Наседаа у трапези, / па улезна свети Йован. / Метна очи низ трапези, / па съгледа, че му нема / свет Никола, главен светец, / от Будина побратима. Нар. пес., СбНУ XLIV, 427.
7. За означаване на място, което е граница, предел, през който нещо минава, преминава от едната страна на другата; през. Най-после волкот и мечката откинале, — излегле некако низ вратата, избегале. СбКШ, 40. Я грабна [момчето] и я [рибата] фърли далеко от водата на суо. Пресече една пръчка от върба, я провре низ уо на рибата. Нар. прик., СбНУ XIX, 78. Той, що ми даде пръстена, /низ него да се спровира, / той, що ми даде яболка, / та да му биде понуда. Нар. пес., СбНУ XI, 63. Я ще турим тръстина-та, / тръстината на колата, / па се вържи под мишките, / па се спущи низ коминя. Нар. пес., СбВСт, 477. Обърна се свети Петър, / та погледна низ негово, / низ негово дясно рамо. Нар. пес., Христом. ВВ II, 239. Звездите като низ дупка гледат. СбНУ
VIII, 235.
НИЗ-. Остар. Книж. Представка, която обикн. служи за образуване на глаголи със значение: 1. Извършване на действие, насочено отвътре навън в някакво пространство до неговия краен резултат; из-, напр.: н изпразвам, низривам, низтръгвам, низ-въргвам, низкарвам и под.
2. Извършване на действие отгоре надолу в пространството; из-, напр.: низпадам, низ-посилам и под.
НИЗ, низът, низа, мн. нйзове, след числ. нйза, м. 1. Наниз (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Когато [Въртата] минеше пред нас по шосето, яхнал алест кон с плетена грива и низ гердан на шия, с кожени дисаги на седлото, ние заничахме от стъклата на прозорците да го видим. Кр. Григоров, Н, 213. Низове кола постоянно се точеха из прашния, нешоси-ран път. Ив. Вазов, НР, 56. Дребните пиперки на една тояга / низ до низ наредих и турих над прага. Елин Пелин, Съч. V, 151-
152. —Давай ме, мамо, / не ме подигравай. / Мама я даде, / три низа жълтици. Нар. пес., СбВСтТ, 730.
2. Прен. Само ед. Обикн. с предл. от. Ред, поредица, множество от неща, събития, явления, следващи едно след друго. Старопланинските градове у нас почти винаги са затворени в низ от върхове и била. И. Радичков и др., ГСП, 17. — Семейният живот на всеки човек представлява низ от най-различни случки. К. Калчев, СТ, 229. Въпреки големи и чести превратности на историческата си съдба, София е просъществувала през низ от векове. Л. Мелнишки, ПП, 6.
НИЗА ж. 1. Нанизани на конец, връв и под. или сплетени на плитка хранителни продукти като чушки, лук, царевица, тютюн, риба и под., обикн. за да съхнат; връв, сплит, наниз. Като се повъртяхме из ооая-та, баба току откъсна от низата една изсушена черв^ена чушка и ми я пъхна в торбичката. Кр. Григоров, ОНУ, 97. В края на лятото върху тях [гредите] провиснаха дълги златисти низи кромид лук. А. Гу-ляшки, МТС, 51. Оттатък, до зида, на припек, бяха наредени тютюневи низи. Г. Караславов, ОХ II, 29. // Разш. Множество еднородни предмети, свързани на връв, тел, конец и под.; наниз. Останала сама, Джу-пунката укри големи количества сол, газ, захар, низи цървули, прежди и жито, които през глада в деветстотин и осемнадесета година продаваха на десеторни цени. Ем. Станев, ИК I и II, 25.
2. Нанизани на конец, връв и под. златни или сребърни монети, мъниста и др., които обикн. се носят на шия като накит; наниз. Когато завесата се вдигна и още след първите реплики на героинята, приведена от низите златни пендари на шията си, изпука изстрел, Боян и Северов се спогледаха подигравателно. М. Грубешлиева, ПИУ,
