Page:RBE Tom10.djvu/1116

ност. Тия страдания — .. — разделят човека, правят живота стъгда на жестоки борби, омрази и нечовечности. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 188.

НЕЧОВЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е характерен, свойствен за човек, а е присъщ на животно; зверски, див. Безумно, с нечовешки диви крясъци петнайсетина конници връхлетяха срещу моите скали. Аз стрелях. Ст. Дичев, Р, 144. Разочаровани от скромното посрещане и нечовешкия вид на бунтовниците, жадните за зрелище махленки и еснафи се пръснаха по тесните улички накъм града. С. Северняк, ОНК, 24. И тази вечер в постъпката му [на баща му] имаше нещо, така да се каже, патологично, безсрамно, нечовешко. Кр. Велков, СБ, 53-54.

2. Който е лишен от човечност, който е много, изключително свиреп; жесток; зверски, див, варварски. Той [Евгени] знаеше, че в участъците стават побоища, но никога не беше допускал, че хора могат да вършат над други хора такива нечовешки жестокости. Д. Ангелов, ЖС, 285. Кой би могъл да измери тая сила на духа у Станко тогава — да устои на нечовешките инквизиции дълги дни и седмици, без да продума. Т. Мо-нов, СН, 220. Десет или повече години ни разделят, години на мъка, на жестоки, нечовешки преследвания и борби за по-сносен живот. П. Михайлов, МП, 18. Нечовешка постъпка. Нечовешко отношение.

3. Който е в толкова висока степен, че надминава човешките възможности и сили; изключителен. Вълните погълнаха всички търговци и моряци, само аз успях да се заловя за една корабна дъска и след нечовешки усилия сполучих да изляза на непозната земя. Св. Минков, ПШ, 146. От този час за родилката се почна една безкрайна верига от нечовешки страдания със спазми и припадъци, които продължаваха през целия следващ ден, чак до другата нощ. Г. Райчев, Съч. I, 148. Дано по-скоро ме прибере господ, та да се отърва от туй тегло нечовешко. М. Марчевски, П, 61. Очаквах, че Еньо сега ще прояви своята нечовешка амбиция. Л. Стефанова, ВМД, 129. — Да си вървиш! — извика, той, обхванат от нечовешка ярост. Й. Йовков, Ж 1920, 28. И изведнъж генералът застина на мястото си. Видя Ана. Ана в минижуп! Такава невероятна, поразяваща, нечовешка прилика! Н. Драганов, ТМС, 91.

НЕЧОВЕШКИ. Нареч. от прил. нечовешки. Той стенеше нечовешки, искаше да крещи и не можеше, защото го душеше някаква тъмна, непреодолима сила. Елин Пелин, Съч. III, 58. Свещеникът не знаеше какво да стори с тая луда жена, а да я изпъди грубо, нечовешки, не можеше. П. Михайлов, ПЗ, 102.

някой или никой не е чувал, не е слушал до определен момент; неизвестен, непознат, нечут. Отначало тя [Пулина] пееше истинските думи на песента, но скоро се увлече, даде път на мъката си и занарежда нови, нечувани от никого още думи: Димитър горко сираче, / къде Димитър ще идеш. К. Петканов, П, 131. Ще направя аз една нова цигулка. Тя ще има глас нечуван. А. Кара-лийчев, СР, 44. Когато излезем от залива, там на открито, / тогава, лодкарьо, аз ще запея песен, / нечувана песен — за моята малка родина. Е. Багряна, ВС, 72. //Който не е чуван от известно време, обикн. от отдавна; нечут. Счуват му се родни звуци, толкова години нечувани. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 45.

2. Прен. Който поразява, откроява се с качествата, особеностите си; изключителен, небивал, необикновен, невероятен, нечут, невиждан. Василица,.., се фърли на стражарите и изкопча Василя из техните ръце. Стражарите се спогледаха очудени, изненадани от такава нечувана дързост. Ив. Вазов, Съч. IX, 82. Пред очите им [на опълченците] бяха оръдията, конете, пропастите, преспите, а в мускулите им беше мъката да се борят и усилието да не паднат, да не загинат в тия вечни снегове, в стихията на тая нечувана досега зима. Д. Габе, МГ, 211. Войната носи страшни разрушения, нечувани опустошения на блага, нейната алчно отворена уста с нищо не може да се засити. П. Вежинов, ДМ, 42. Нечуван героизъм. Нечувани жестокости. Нечувано самохвалство. Нечуван разкош. Нечуван успех. • Невиждан и нечуван. Разг. За усилване. Птици в Дъбака нямаше, но изведнъж се случи нещо невиждано и нечувано. Измежду дъбовите шумаци почнаха да израстват хора. Ем. Коралов, ДП, 108. — То грамадно богатство, невиждано и нечувано досега. Ст. Л. Костов, Избр. тв., 444-445. // Със същ. за качество, обикн. на човек. Който притежава в голяма степен, силно проявено означеното от следващото съществително качество; изключителен, чуден, невиждан. Синът на една бедна жена бил нечуван стрелец. А. Каралийчев, ТР, 126.

НЕЧУВАНО. Нареч. В съчет. с нареч. или прил. За изразяване на много висока степен на признака, означен от следващото прилагателно или наречие; необикновено, изключително, невероятно, невиждано. Нечувано сръчен човек. Нечувано кратък срок. Нечувано бързи реакции.

НЕЧУВСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безчувствен, нечувствителен. Между това майката лежеше нечувствена на дъщерините си ръце. П. Р. Славейков, СК, 39. Ох, колко и да си ти нечувствен към подобни благочестиви, съборни молеб-ствия,.., при таково едно умилно тържество,.., и теб ще ти се покърти сърце и душа. Ил. Блъсков, СК, 37. Риториката е

НЕЧУВАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който