даже тъй някак си съжаление съм изпитвал. Елин Пелин, Съч. IV, 137. Този нечистоплътен обитател на птичия двор [врабчето] освен това пренася заразни болести по домашните животни и разпространява в скитничеството си хамбар ни и птичи кърлежи. Ст. Дончев, ПНД, 24. // Разш. Който не е поддържан чист, който издава нечистоплътност. Нещо нечистоплътно лъхаше от цялото му лъснало се в пот космато същество и приставът се ръкува от немай-къде. Ст. Даскалов, ВМ, 45.
2. Прен. Който е непочтен, нечестен, нечист. Ненко, далече съм от мисълта за някакви нечистоплътни компромиси. Те са еднакво обидни и за двама ни. В. Нешков, П, 105. Нечистоплътни сделки.
НЕЧИСТОПЛЪТНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от нечистоплътен. Мирис на пот,.., на нечистоплътност и парфюми изпълваше стаите, макар че прозорците бяха отворени. В. Геновска, СГ, 125. Нищо не може и не трябва да оневинява моралната нечистоплътност: нито талант, нито заслуги, способности, трудолюбие. Е. Каран-филов, Б Щ, 108.
НЕЧИСТОТА, мн.- й, ж. Остар. Книж. Мръсотия, нечистотия. Нечистотата в селото и около баните е голяма. БД, 1909, бр. 11,3. Но връх на нечистотите то е реката..: на повърхността на водата се образувал един тлъст, вонещ, сив каймак, да ти се превърне стомахът, като го погледнеш. Ал. Константинов, БПр, 1894, кн. 5, 52. • Обр. Нашата свещена ооязаност се състои сега само в това: да очистиме своята земя от правителствената, чиновническа нечистота. Ив. Унджиев, ВЛ, 153. А цариградското училище е по-лудо, че дозволява на подобни шарлатани,.., да лъжат света и да говорят, без да знаят сами що говорят. А в. „Читалище“ още печата всичката тая нечистота и то на първите свои страници! Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 15.
НЕЧИСТОТЙЯ, мн. -йи, ж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на чистота; мръсотия. За тая угнетеност допринасяха кавгите с майка му, която нахълтваше вкъщи да го кори, задето я пренебрегва, всекидневните неприятности в болницата и нечистотията на града. Ем. Станев, ТЦ, 71. — Тука е по-студено, отколкото вънка! — рече тя високо, възбудено. — И каква нечистотия, господи, това било болница! Ст. Дичев, ЗС
1, 608.
2. Само ед. Събир. Много прах, отпадъци и под. на едно място; мръсотия, смет. В ъгъла на малкото дворче, потънало в нечистотия и смет, растеше смокиново дърво. Д. Димов, Т, 505. Делеше ги само масата, цялата издълбана от удари на ножове, с неразбрани подписи и изображения, изпълнени от нечистотия. А. Дончев, СВС, 22. // Ед. и мн. Нещо, което е много мръсно, нечисто; мръсотия, отпадък. Столът бе зад него. Вдигна го, пооблегна го и го захвърли с презрителна гримаса, като че запрати някаква нечистотия. А. Попфилипов, РЛ,
138. Училището наистина бе ниско .. тяс-но,.., с мръсни стаи, натъпкани с деца до вратата. В него учителят работеше и слабите му гърди цели години непрекъснато.., поемаха праха и нечистотиите, в които живееха селските болести. Елин Пелин, Съч. I, 206-207. Отсреща месарят,.., донесе на кобилицата разсечен овен. Окачи го на куките, посрита-посрита с крака нечистотиите, натика ги в един ъгъл и седна навън на трикрако столче, за да чака клиенти. Чудомир, Избр. пр., 173-174. // Само мн. Изпражнения. Слезе при гребците [корабни-кът Бъркола]. Помещението остро мирише на пот и нечистотии, но окованите гребяха без да нарушат реда. Д. Добревски, БИ, 2-3. Димитър продължи да рине нечистотиите под добитъците. Ст. Марков, ДБ, 29. Циментираното дворче,.., беше небрежно сметено,.., и провлечените следи от метлата бяха размазали кокоши нечистотии. X. Русев, ПС, 68.
НЕЧИФТОКОПЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За животно — който има цели, нераздвоеии копита; еднокопитен. Носорогът е нечифтокопитен бозайник.
2. Като същ. нечифтокопитни мн. Зоол. Разред бозайници с едно цяло копито на крака; еднокопитни. РепвБосЗааую. Конят стъпва на третия си пръст, който е обвит в копито. Животни, които като коня стъпват на нечифтни копита, наричаме нечифтокопитни. Зоол. VII кл, 141.
НЕЧИЯ. Вж. нечий.
НЕЧЛЕНОРАЗДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За звуци — който не се възприема като смислена реч. Не, после, после — промърмори той, без да ме погледне, и добави нещо нечленоразделно, нещо като „ммм“, „ааа“. Ем. Манов, МПЛ, 38.
НЕЧЛЕНОРАЗДЕЛНО. Нареч. от нечленоразделен. И той задавено, почти нечленоразделно, като лай, му разказа за експеримента, който бе провел със самия себе си. Експеримент с радиоактивни изотопи върху своите семенни клетки. П., Вежинов, БГ, 211.
НЕЧОВЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Който е лишен от човечност, от човещина, от милосърдие, състрадание. Бях възмутен до дъното на душата си от нечовечното поведение на „татко“. Та тези бедняци бяха наши родни братя! С, 1954, кн. 3, 103.
НЕЧОВЕЧНО. Рядко. Нареч. от нечо-вечен; нечовешки. Държи се лошо, нечовеч-но с по-слабите.
НЕЧОВЕЧНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Рядко. Отвл. същ. от нечовечен; безчовеч-
