Page:RBE Tom10.djvu/1077

Миларов, СЦТ, 26. Там горе, зад балкана, има място / не е прочуто, нето толко хубаво. П.Р. Славейков, СК, 132. Повиках веднъж, повторих, / с конче си двори обходих, / никой ме не чу, не видя, никой ме вкъщи не прие, / нето ме куче залая, / нето ми котка измеца. Ц. Церковски , Съч. II, 175.

НЕТО нареч. 1. Търг. При измерване тегло на стока — без опаковката, без дара-та; чисто. Противоп. бруто. Премериш го със дара —/огъва се кантара / мъчително, виновно, / от тежест, безусловно, / но мериш ли го нето, / търси го ти в небето. Кр. Вълков, МОО, 186.

2. Финанс. При получаване на сума — като се приспадат удръжките.

3. Като същ. ср. Чисто тегло, измерено без опаковката. Не гледайте, че те [инвалидите] са беззащитните / и болни мъченици на покварата, / че и от тях обират ненаситните / думбази дял от нетото и дарата. Др. Асенов, Събр. пр, 118.

О Бруто за нето. Без да се приспада дарата. И от тия две противоположни желания почти всякога се проявяваха спорове и препирни,.. Ала най-големите препирни произтичаха от новозаведения ред — да се дава бруто за нето. Д. Калфов, ПЮН, 12.

— От ит. netto 'чист'.

НЕТОП м. Диал. Сребърен женски накит, който се носи на главата и челото. „Стойничко, моя душичко, / лел тя е глава боЛяло, / зачто не дойде до мене: / яз имам билка от глава, / позлатен нетоп на глава, / главата да ти помине, / тъгата да ти размине.“ Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 267.

— Ог гр. цетояоу. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕТОПЙР м. Остар. и диал. Прилеп. Нетопир, има длъги уши и нос като подкова. Всичките ръкокрили имат зъби остри и ся хранят с буболечки и животни. Д. Му-тев, ЕИ, 30.

НЕТОЧЕН, -чна, -чно, мн. чни, прил.

1. Който не е в пълно съответствие с действителността, не е напълно верен, точен. Според моята мярка на окото, която, във всеки случай, не е толкова неточна, аз не бих му дал повече от един метър и двайсет и пет сантиметра. Д. Калфов, ПЮН, 43. Що се отнася до тясно биографичните данни, .., те, .., са в повечето случаи неточни, непълни или изцяло неверни, защото Апостолът и тях подчинява на общия план, който следва пред съда. Ив. Унджиев, ВЛ, 342. Любопитният, този събеседник, не се задоволи от моите уклончиви и неточни отговори за кой съм.. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. Неточни факти. Неточно измерване.

2. Обикн. като сказ. опред. Който не представя, предава, разказва нещо напълно вяр-но, в пълно съответствие с действителността. Той е неточен в информацията си.

3. За изстрел, удар и под. — при който има отклонение от целта, грешка; погрешен. Моята рота тръгна в атака енергично и с въодушевление. Забелязаха ни едва когато наближихме блатото и откриха по нас огън, все още рядък и неточен. П. Вежинов, НС, 49. Всеки ден се фехтовахме със саби и забелязах, че ударите му стават неточни, а погледът му не е така остър. А. Дончев, ВР, 183.

4. Обикн. като сказ. опред. Който не се явява, не идва на време. Винаги е неточен на заседанията. // Който не изпълнява всичко навреме, както трябва, както се изисква. Неточен куриер.

НЕТОЧНО. Нареч. от неточен (в 1 и 3 знач.). Те стреляха неспирно, но неточно... Юнаците на Хаджи Димитър стреляха по-рядко, но по-точно. Д. Линков, ЗБ, 101. Матей Матов взе ръкописа и прочете следната резолюция, написана на първата бяла страница с дребен и гладък почерк: „Събитията, осветлени невярно и неточно.“ Л. Стоянов, Избр. съч. III, 435.

НЕТОЧНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отсъствие на точност. Непривикнал на бездействие и на неточност, Левски нервно извади от джоба на палтото си тескере-тата, които вчера сам си бе изфабрикувал, и ги разгледа отново. Ст. Дичев, ЗС II, 299. — Франсоаз — казвам, — аз винаги съм бил искрен и точен в информациите си освен един-единствен път. Но и този единствен път неточността ми съвсем не е била в резултат на двойна игра. Б. Райнов, ГН, 201. 2. Нещо неточно; грешка, неправилност. Той вика:.. „Город Одеса и Черно море!“, а зрителят гледа Кавказките планини.. Той не е виждал ни едните, ни другите и няма защо да се сърди за тия малки географиче-ски неточности. Ив. Вазов, Съч. XVI, 156. Майор Фришмут повдигна равнодушно глава от картата, върху която опитното му око беше забелязало някои неточности. Д. Димов, Т, 208. Във втората част [на Бук-веницата] ся срещат така же големи невер-ности и неправилности в превода, .., същите неточности в язика. БКн, 1895, апр., кн. 1,ч. II, 236.

НЕТРАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил.

1. Който не трае, не продължава дълго време; краткотраен. Във всяко пътуване има нещо непредвидено, някаква неизвестност. Понякога една драматична среща, една нетрайна обич или раздяла, които помним цял живот. Кр. Белев, РСК, 45. Георги потърка с длан челото си и, като се съвзе, отговори сърдито: — Аз не ща да ставам голям човек, защото земната радост е нетрайна. А. Каралийчев, ПГ, 10/.

2. Който не трае, не се запазва дълго време. Валя няколко дни непрестанно; снегът беше мек, нетраен, а накрай се превърна в дъжд. Г. Райчев, Избр. съч. I, 109. Нетрайни продукти.