стъпваше за правата на ученици, които биваха провинени благодарение на нетак-тичността или грубите постъпки на свои учители. Б. Митов, СбАСЕП, 44. Колко много недосетливост и нетактичност проявява към приятелката си, злочестата Линден, за да разказва за щастието си, за децата си, секунди само след като нещастната вдовица й е открила несретата си, липсата на деца, на съпруг, за когото да милее и се грижи! Ст. Грудев, АБ, 132.
НЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от нето. Противоп. брутен. Нетна сума на заплата.
НЕТИПИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не притежава черти, свойствени, типични, характерни за група хора, явления, предмети. За главен герой на своята повест Ем. Станев избира дребнобуржоа-зен герой, .. Закъснял представител на дре-бнобуржоазна романтичност и непрактичност, нетипичен,.., този образ се разгръща при нетипични обстоятелства. С, 1951, кн. 3, 183. Микробите, които по-рано се приемаха за нетипични клетки, сега се разглеждат като сложни организми, единство от множество вирусни частици, всяка от които може да даде начало на нов микроб. РД, 1950, бр. 240, 2. // Който не е типичен, присъщ, характерен за някого или за нещо; нехарактерен. Това поведение е нетипично за него. Нетипични прояви на болестта. Нетипично поведение. Нетипична растителност.
НЕТИПЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нетипичен. Тази тяхна [на чехите] характерна нетипичност [смесица от най-разнообразни племенни черти] се усилваше от плахите погледи, от наивността и любопитството на едни и от безцеремонната бъбривост и високия говор на други. М. Кремен, РЯ, 223.
НЕТЛЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Нетленен. Душата ми е съсипня... Тя плаче и проклина /.. / тя плаче и проклина, изгубена, незрима, / понесла тежкий кръст към купче черна пръст / и в пръстта прах нетлен на моите страдания. Ц. Церковски, Съч. I, 148. Природата крие в себе плодовито съкровище;.. Нейнийт имот е нетлен и вечен: той под разни форми са явява, но е същият сякогаш. Ч, 1870, бр. 3, 84.
НЕТЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.
1. Църк. За мощи и под. — който не подлежи на гниене, на разлагане, на изгниване. Аз го [Ив. Рилски] славословя и му се покланям благоговейно, не толкоз за неговите чудотворства и не за благовонния дъх на нетленните му мощи, .., а за това, че той е бил поет, та е намерил тия красни места за жилище. Ив. Вазов, Съч. XV, 18. Нашата православна църква има мощите нетленни на святите и святите икони, които правят чудеса не на всекиго, но само на тия, които имат искренна и истина вяра во Исуса Христа. ЦВ, 1859, бр. 433, 2.
2. Прен. Книж. Който съществува вечно, който не умира, не изчезва, не свършва; вечен, безсмъртен. „Няма човек, освен от когото бог се е отвърнал, да не види., преди смъртта небесната светлина и нетленния мир“. Ем. Станев, А, 88. Беден ли?... Не!.. Биваше ли да се доглеждат някакви си оръфани покривки на тленната плът, когато можех да въплътявам като на игра в нежни песни и най-нетленните сънища? О. Василев, ЖБ, 290. Така, облечена в дрехи от аксамит и оловир и увенчана с корона, сияеща с нетленна хубост, княгиня София бе погребана под сводовете на църквата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 168. На вас, о хора със въображение, / търсачи на звезди и светове, / оставям туй което е нетленно, / макар несъвършено — стихове. Л. Даскалова, С, 38. Там, жаден за смърт под нетленния блясък / на вечний мир и на вечния ден, / той среща на мълниите гордия трясък / и пада от царствено щастие огрян. Д. Дебе-лянов, С 1936, 20. Нетленна слава.
НЕТЛЕНИЕ, мн. няма, ср. Църк. Отсъствие на гниене, разрушаване, разлагане на човешкото тяло; нетленност. Мнозина от общежителните братия монастирски и отшелници, .. угодили богу в конец и просияли като светила в постническия живот,.. ако и да ги не прославил бог явно в привременния тоя живот с нетление на телата им и с чудеса. Н. Рилски, ОМР, 22-
23.
НЕТЛЁННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нетленен. Горният свят за тях бе божествена справедливост, нетленност и блаженства или пъкъл с катран, а за мене бе смърт и отрицание. Ем. Станев, А, 181. Из тракските земи ръце незнайни обличали в нетленност тленен прах. В. Марковски, ПЗ, 46.
НЁТО частица. Остар. и диал. Нито; нити. От първите още дни на нашето запознаване усети Борковски към мене голямо поверение, и ми приказваше за своите работи, без да предъвква, нето да се сумнява. Св. Миларов, СТЦ, 47. Да работим за туй братско сближенье: / да затегнем съпле-менни нам свързки, / .. / Инак, знайте, няма за нас спасенье, / нето изглед за честито живянъе. П.Р. Славейков, С, 5.
НЁТО съюз. Остар. и диал. Нито; нити. Храмове не са имали [славяните на Балканския полуостров], нето идоли, нето пък редът на жреците се е бил още развил и определил като отделна каста. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 117. Ти без мене нищо не можеш направи, не зло, нето добро. М. Петров, ПВ (превод), 28. Вечерта се върнах в къщи — досущ смутен. Нето хапнах нещо, нето продумах, ами на часа си легнах. Св.
