ност. Но всичките изображения носят безжизнен, монотонен и неизменим печат, присъщ на византийската живопис; всичките лица си приличат едно на друго,.., несъразмерност на частите, съвършено отсъствие на истината. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Такива очи той беше виждал на една картина в Дрезденската галерия.. Тогава му направи впечатление, че очите са по-големи от обикновените и като че ли запълват цялото лице на портрета и въпреки несъразмерността, те бяха чудно хубави. Д. Кисьов, Щ, 13.
НЕСЪСТОЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. За длъжник — който няма възможност, средства да плаща, да изплати дълга си. Несъстоятелен длъжник. Несъстоятелен съдружник.
2. Обикн. за обвинение, възражение, обяснение и под. — който не е подкрепен с до-статъчно доказателства и не убеждава; неприемлив, неубедителен. Вие очевидно правите опит да подхвърлите тия документи, за да изградите срещу нас несъстоятелно обвинение. А. Каралийчев, НЧ, 88. Перущенци прибързано бяха повярвали на несъстоятелните обяснения на двете заптиета. И вместо да ги запрат, пропуснаха ги, за да изпълнят те съдбоносните поръчения на пашата. Г. Караиванов, П, 25. Дринов му /на Н. Геров] отговарял твърде остро, оборвайки несъстоятелните възражения на един закоравял привърженик на старината. М. Арнаудов, БКД, 214. Несъстоятелен предло г за отсъствие.
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. 1. Финанс. Състояние на платежна неспособност; банкрут, фалит.
2. Книж. Недоказаност, неоснователност, неубедителност. Научна несъстоятелност на тезата. Несъстоятелност на обвинение.
О Обявявам / обявя в несъстоятелност някого, нещо. Юрид. Закривам фирма, предприятие, поради невъзможност да си изплати дълговете.
НЕСЪЩЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много важен, съществен, основен; второстепенен, маловажен. Понякога Рангел се замисляше и търсеше по-дълбоки причини за държанието на Берое, но каквито и причини да му идваха на ума, те бяха твърде несъществени пред дезертьорството от завода. Д. Кисьов, Щ, 475. Във всяко нещо има тежко бреме — / случайни, несъществени черти, / наложени от бързащото време. А. Германов, М, 62.
НЕСЪЩЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на несъществен.
НЕСЪЩЕСТВУВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е налице, който не съществува. Той [Игнат] знаеше, че ще го пуснат, че приставът го смяташе за много прост, когато го плашеше едва ли не с бесило и бръщолевеше някакви членове на несъществуващ закон. Кр. Велков, СБ, 78. Несъществуващо село.
НЕ СЪЩИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не съществува или не е съществувал реално, обективно в действителността; недействителен. Противоп. реален, невъобра-жаем, истински. Несъщински свят на мечтите.
НЕТАКТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява такт2, тактичност; неделикатен, невнимателен. За пръв път му се искаше да потъне в земята, да отбие ироничните погледи, да бъде далеч от тези груби, нетактични хора. Б. Йосифова, БЧМ, 84. О, тя [Ирина] знаеше, че Борис щеше да поиска уволнението на не-тактичния околийски началник, че щеше да даде възнаграждение на семействата на загиналите полицаи. Д. Димов, Т, 308.
2. В който липсва такт2, тактичност; неделикатен. Леко ще го упрекне за някои нетактични постъпки, а всичко останало ще възхвали. А. Гуляшки, Л, 274. Нетактична намеса в разговор.
НЕТАКТИЧНО. 1. Нареч. от нетактичен; неделикатно. — Защо го водиш тук? — попита го намръщено, като потискаше желанието си да го изругае за непредпазливостта му. — А къде да го заведа? — рече Емил.. Той сам се измъчваше от мисълта, че може би е постъпил нетактично. Д. Ангелов, ЖС, 485. — Простете, моля ви се, за моето многословие. Не можех инак.. Ако бяхте малко повече наблюдателен, щяхте да разберете колко нетактично постъпихте. Ст. Чилингиров, РК, 43. — А гледай, учебници по ветроходство... карти на Варненското езеро! — възкликна нетактично Павел. П. Льочев, ПБП, 49.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че някъде, в някаква проява няма тактичност. — Това хлапе ще разпитаме още веднъж. Сега е неудобно и нетактично да го мъчим. Ем. Станев, ИК I и II, 391. Князът вдигна глава от картата и изпитателно погледна своя началник на генералния щаб. Спря поглед на капитанските му пагони. Искаше да го запита [П. Каравелов] саркастично: „С такива хора ли ме пращате на бойната линия?“ Но сам чувствуваше, че това ще е крайно нетактично в присъствието на капитан Петров. В. Геновска, СГ, 362.
НЕТАКТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма. ж. Липса на такт2, тактичност у някого; неде-ликатност. При това бях сигурен, че поради простодушие и нетактичност зет ми навярно не се досещаше, че с оглед на миналото този разговор можеше да бъде неприятен за мен и да изложи самия него и другите ни близки. Л. Станев, ПХ, 110. В учителските съвети Страшимиров вземаше живо участие, .. С голяма енергия се за
