НЕТРАЙНО. Нареч. от нетраен; за кратко време. Тая усмивка светваше по лицето й мигновено и нетрайно, както светва последният слънчев лъч по върха на са-мотната бреза в гората. Елин Пелин, Съч. III, 74.
НЕТРАЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нетраен. Червеношийкатй, .., остана пак самичка и тихо запя една тъ-жна песен. Тъжна песен за краткостта на щастието, за нетрайността на любовта. Елин Пелин, Съч. II, 135. Те пееха за младост, за пролет, за любов, / за мъжество, свобода и за свещенний зов / към милост, що сърцето човешко възвишава, / в световната нетрайност, що дава трайна слава. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 38. Нетрайност на продукти.
НЕТРЕ нареч. Диал. Вътре. И га ке ве-тер духне, / през нетре да мине, / да разно-си, мале, / моята бела мухла. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 39.
— Друга форма: н н 6 т р е.
НЕТРЕЗВ, -а, -о, мн. -и, прил. Нетрезвен. Шофирам в нетрезво състояние.
НЕТРЕЗВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е трезвен; пиян, нетрезв. Не бяха го виждали да влиза в кръчма и да ходи нетрезвен по улиците. Д. Талев, ЖС, 369. Като всеки нетрезвен шофьор, карах много внимателно, но все забравях да запаля габаритните светлини. С. Северняк, ИРЕ, 169.
2. Който се отнася до пиян човек; нетрезв. Нетрезвено състояние. Нетрезвен ум,
НЕТРЕЗВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на нетрезвен. И нападаше ги [владиците] още свещеникът, че живеят като знатни миряни.. — и нетрезвеност люшка душата им, защото скъпят виното повече от вяра и бог. Н. Райнов, КЦ, 39.
НЕТРЕНЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обучаван, упражняван системно, за да придобие спортни умения, ловкост или физическа издръжливост. Рекордите по отношение на ниските налягания са не по-малко забележителни. Нетренираният човек обикновено губи съзнание при 7 километра над морското равнище. Д. Пеев, ЖДП, 13. Нетренираните туристи се затрудняват от дългите преходи в планината. А Нетрениран организъм.
НЕТРЕПЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Който не трепва, не се плаши, който запазва спокойствие; смел, безстрашен. В боя он беше нетрепетен, в предприятията си — дързостен. Г. Кръстевич, ИБ, 273. Син му [на Вагарш] же Хорсов, воцарив ся на негово място, .., минал с арменските войски великата Кавказка планина и уда-рив .. нетрепетните ония народи, победил ги съвършено и ги нагонил. Г. Кръстевич, ИБ, 38-39.
НЕТРОШЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не се троши, чупи или трудно се поддава на това; нечуплив. За нуждите на производството на пластмаси са необходими пластификатори. Тяхното предназначение е да направят пластмасите нет-рошливи, еластични. НК, 1958, бр. 44, 4.
2. Който не се троши, рони. Нетрошлив хляб. Нетрошлива почва.
НЕТРОШЛЙВОСТ, -тта, мн. -няма, ж. Отвл. същ. от нетрошлив. Нетрошливост на почвата.
НЕТРУДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е свързан с труд, работа. Рентата е нетрудов доход.
2. Който не живее, който не се издържа от собствения си труд. Голяма част от населението се превърнало в нетрудова маса. Тя водела празен, макар и оскъден живот, поддържан от подаянията, които й подхвърляли римските императори и богаташи. Ист. V кл, 144.
НЕТРУДОСПОСОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който не е способен да се труди, да работи, обикн. поради болест, инвалидност, възраст; неработоспособен. Нетрудоспособен член на семейството.
НЕТРУДОСПОСОБНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нетрудоспособен; неработоспособност. Чрез лично-то застраховане се осигурява на трудещите се застрахователна защита в случай на трайна нетрудоспособност от злополука или преждевременна смърт, причинена от каквото и да е заболяване или злополука.
НЕТЪКАН, -а, -о, мн, -и, прил. За материя, плат — който не е изработен на стан чрез тъкане. Още в края на тази година във фабриката ще има агрегат за производство на нетъкани материали не с прежда, а чрез залепване. ВН, 1961, бр. 3167, 4. Цех за нетъкан текстил.
— Друга (диал.) форма: нсткан.
НЕТЪРПЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който няма търпение, не може много или дълго да търпи, да чака. Хората бяха сприхави, нетърпеливи. Чукаха нервно, ядяха бързо, плащаха веднага и изскачаха навън. Г. Велев, КВА, 19. Чуваха се редки изстрели и на разни места из селото нетърпеливи бойци излизаха от домовете си, за да се притекат на помощ на сражаващите се четници. Д. Талев, И, 510. И топло е, по бързеи булки дръстят Козяци, нетърпеливи овчарчета обикалят вирищата, само тъй си е ред — докато се не окъпе мечката, никой не смей да потопи снага във водата. П. Т. Тодоров, И I, 27.
2. Който изразява нетърпение, който е изпълнен с нетърпение. Васил Вйшов на няколко пъти вече подканяше детето да си вървят, но то, устремило целия си поглед
