в трактора, правеше само нетърпелив жест, без да продума, без да откъсне очи от чудната машина. Ил. Волен, МДС, 131. Виждаха се ясно лицата на войниците, нетърпеливите движения на иконете, сабли-те, които проблясваха. Й. Йовков, Разк. II,
164. Беше пак неделя. Свещеникът даваше отпуск. Неговият нетърпелив глас кънтеше в продълговатия свод на черквата. Ст. Дичев, ЗС I, 87. С едри нетърпеливи крачки той забърза към първия етаж. Д. Димов, ОД, 27.
НЕТЪРПЕЛЙВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Нетърпелив човек. Един нетърпеливец от задните редици извика: — Говорете по въпроса! П. Велков, СДН, 367. Но имаше и не-търпеливци, настроени по-прозаично. Те се скупчиха около чантите и раниците, наиз-важдаха самуни, сирене, салам. А. Гуляшки, Л, 398. Столовете скърцаха — някои не-търпеливци ставаха, сядаха, преместваха се. Ст. Загорчинов, ЗС, 119. Около масата за тенис винаги има нетърпеливци, които чакат реда си.
НЕТЪРПЕЛЙВО. Нареч. от нетърпелив. — Колкото до война, не забравяйте, че тя все още не е обявена.. — Защо не започва — попита Спас нетърпеливо. Ст. Дичев, ЗС I, 199. Петър седеше на брега на рекичката и нетърпеливо хвърляше клечки във водата. Й. Петров, НЛ, 64. Народният войвода направи крачка към мъжделивата лампа, разгъна мемоара и зачете. Дългият Жельо надзърна нетърпеливо през рамото му, но не разбра нищо от написаното. То беше на френски. Ст. Дичев, ЗС I, 449-450.
НЕТЪРПЕЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нетърпелив; нетърпение. Децата на Милена навярно сега шумят около нея и с детска нетърпеливост под-питват какво ще им донесе дядо Мраз. А. Михайлов, ДП, 69. Матей Матов вървеше зад колите спокоен, без да показва нетърпеливост, като военачалник, който е спечелил сражението и сега се ползува от плода. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 450.
НЕТЪРПЕНИЕ, мн. няма, ср. Липса, отсъствие на търпение, на способност да се чака или понася нещо, да се търпи; нетърпеливост. Мария забеляза, че го мъчи някакво нетърпение, ръката му трепереше, трепереше и се къдреше и димът на цигарата. А. Наковски, МПП, 107. Турците проявяваха нетърпение или тия гласове бяха команди на офицерите им, които ги подканяха към no-смели действия. Д. Талев, И, 131. Искаше му се да прибави: да знаеш с какво нетърпение съм те чакал — но като видя брата си, замълча. Ем. Станев, ИК I и И, 22.
НЕТЪРПЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има лош, тежък характер и общуването с него не може да се понася или трудно се понася; непоносим. — Ама вие мъжете, сте нетърпими — каза след малко Нона. — Посолижите се с някое момиче и отведнъж — права. Й. Йовков, ЧКГ, 20. // Който е присъщ на такъв човек; непоносим. Нетърпим характер.
2. За неприятно усещане, чувство, изживяване — който е толкова силен и мъчителен, че трудно се понася или не може да се понесе; непоносим. Изведнъж от вътрешността на къщата прозвуча остър продължителен вик на нетърпима болка и отчаяние и бавно утихна. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 228. Детето ревеше, ..; това крехко сгь-щество чувствуваше само едно нещо: нетърпимия глад. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 16. От няколко дни насами бяха се заредили нетърпими горещини. Й. Йовков, Ж 1945, 150. „Нагоре към върха!“ И глъхна далече / зад пътника глъчка и шум нетърпим. П.К. Яворов, Съч. I, 91.
3. Който създава, причинява неприятни, мъчителни усещания, чувства, изживявания и трудно се понася; непоносим. Нетърпим гнет.
НЕТЪРПЙМО нареч. 1. По начин да не може да се понася, търпи; непоносимо. В залата вонеше нетърпимо на мокри шинели, на ботуши, на вакса. П. Вежинов, НС, 81-82. Една нощ, когато мъката нетърпимо я душеше, стана от леглото и тихичко се измъкна навън. Ем. Станев, ИК III и IV, 517. 2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, ставай под. Означава, че нещо не може да се понася, търпи, изтърпи; непоносимо. Нетърпимо и страшно беше да го слушаш. Й. Йовков, Разк. II, 63. Какво си потеглих аз през онази дълга нощ, в онзи затвор там от глад, от бълхи и., един господ знае... беше несносно и нетърпимо. П.Р. Славейков, БП I, 4.
НЕТЪРПЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Качество на нетърпим; непоносимост. Нетърпимост на болка. Нетърпимост на тормоз.
2. Неумение или нежелание да се отнасяме с търпение към някого или нещо, да се търпи някой или нещо. Право думаш, брате, но как ще се възцари правдата, когато навред се сее нетърпимост, омраза, озлобление и раздорите насъскват хората и народите? Сл. Боянов, СК, 217. После заговориха за любовта, за книгите, които са чели, за приятели и познати, за учителите и разговорът им беше все така горещ, изпълнен с нетърпимост и неяснота. А. Наковски, МПП, 39. Проявявам нетърпимост към слабостите на децата си.
НЕУБЕДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Който не убеждава в нещо събеседника си, читателя си и под. със силата на аргументи, факти или на художествени идеи или образи, които създава. Той е неубедителен в речта си. Авторът е неубедителен в разказите си за селото.
