Page:RBE Tom10.djvu/1052
Вместо драматичност, .., вместо вярно анализирани страсти, намираш вечни нескончаеми тиради против тираните и чорбаджиите. К. Величков, Събр. съч. VIII, 52-
53. Обикновено старецът прекарваше по цял ден у дома.. Започваха дълги и нескончаеми разговори по политиката — падаха министри, хвърчаха царски глави... К. Калчев, ПИЖ, 35. // Неспирен. Младенов чуваше някакъв адски шум, нескончаеми викове „браво“, но той се тръшна на стола зад сцената, отмалял от самодоволство. Д. Немиров, Д №9, 148. Нощем аз се страхувах да погледна към това мише сборище, завирах главата си под чергата, запушвах ушите си и се мъчех да не чувам нескончаемото цвърчене. К. Калчев, ПИЖ, 52. Попор, който беше предмет на нескончаеми овации, едва можа да си пробие път. С. Радев, ССБ II, 122. Когато бирникът си отиде, бай Пеню излезе на хармана, за да не слуша нескончаемите клетви на жена си и сърцераздирателните плачове на ограбената си дъщеря. Г. Караславов, Избр. съч. II, 279.
3. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безконечен. Омръзнаха ми нескончаемите му командировки. А Нескончаеми скандали.
— От рус. нескончаемый.
НЕСКОНЧАЕМО. Книж. Нареч. от нескончаем; безкрайно, безконечно. Той бъбри нескончаемо.
НЕСКОНЧАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нескончаем; безкрайност, безконечност. Нескончаемост на мъките.
НЕСКОНЧАНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Поет. Нямане край, свършване; безкрайност, безконечност, нескончаемост. Един тъмен сън на автора й — за възложената от твореца задача на свръхчовека: да бъде звено между началото и края, да завърши недовършеното от уморения творец, да се слей с него.. — и поднови силата му за ново начало, и тъй все во веки веков и несконча-ние века. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 154.
НЕСКОПОС, -та, мн. няма, ж. Рядко. Нескопосност. Но не отделните пасажи, чиято нескопос у младите писатели зависи от несигурността на перото, .. — а тонът,.., това, що има органически връзки с неговия писателски темперамент, е по-важно. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 238.
НЕСКОПОСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Нескопосен. Тя е съвсем безпомощна. Тя няма никого на света, освен него и своя нескопосан брат, който също никога няма да се върне. П. Вежинов, ДБ, 80. „Няма да ме бие, но ще ми извърти двойка по литература, та цял живот да помня кога съм писал нескопосани поеми...“— настръхнаха косите на Асенча. Г. Русафов, ИТБД, 242.
Цялата публика разбра, че ще последва удар. Този удар обаче бе доста нескопосан и носеше белега на безпомощността. А. Мандаджиев, ОШ, 17. През това време Ди-ко изплел от пръти и сковал с дъски нескопосан креват. Г. Райчев, Избр. съч. I, 131.
НЕСКОПОСАНО Разг. Нареч. от нескопосан; нескопосно. Личеше, че е [мазето] копано сетне, след като е била направена къщата. Гредите бяха сковани здраво, но тромаво. Отдолу имаше наковани разни парченца от дъски,.. Горе те бяха изградени много добре, но отдолу приличаха на някакви нескопосано наредени кръпки. Г. Караславов, Тат., 255-256.
НЕСКОПОСАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Отвл. същ. от нескопосан; нескопосност.
НЕСКОПОСЕН, -сна -сно, мн. -сни, прил. Разг. 1. Който не умее сръчно, добре да се справя с работата си, да върши, прави умело нещо; неуреден, нескопосан. — Ще се разведа. Отдавна съм го намислил.. Тя е нескопосна жена — две деца ми умори... Г. Райчев, ЗК, 181. Слав, операторът, жалкият, нескопосен алпинист, на когото всички се смеехме, извърши онова, което ти [пое-те] не успя: запази нашите следи в паметта на хората. Бл. Димитрова, Лав., 259. Мария първа забеляза капчиците пот и да покаже, че нищо лошо не си е помислила за него, по-куди себе си, като се нарече нескопосна готвачка. К. Петканов, ДЧ, 394.
2. Който е извършен, създаден, направен, недостатъчно добре, без необходимото умение; нескопосан. А на вратата на склада започнаха с упорита периодичност да се появяват нескопосни рисунки на нещо средно между старшина и котарак. К. Грозев, СС, 40. Сами по себе този вид песни, твърде многочислени, са твърде нескопосни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 23. Куцата Лала падаше към хората с две десни ръце и, вероятно, само някоя мъка можеше да го накара да се вози в такава нескопосна талига. Д. Вълев, Ж, 80. // Прен. За думи, изрази и под. — който не е достатъчно добре обмислен и добре, точно, убедително казан; неумел, нескопосан. От своя страна аз се опитах да вмъкна в моя тост и едно нескопосно извинение от името на цялата рота, но не излезе нищо. К. Грозев, СС, 41. Не бяха те хора, които не знаят кой е Сал-къма и кой е Мавруд Чобана, и затова сега не се гледаха един друг и не си говореха, сякаш някой бе плеснал мръсна и нескопосна приказка. С. Северняк, ИРЕ, 40-41.
3. За фигура, външен вид и под. — който не е съразмерен, хармоничен, който е с нарушени пропорции; неугледен, нескопосан. Отец Анастаси ме погледна някое време — сигурно недоумяваше защо мълча, защо седя притихнал, с лакти на коленете и с поглед, прикован на пода. Пък аз имах обичай
