началните, стихийни и несистематизирани познания по някои от законите на хидравликата са възникнали още в доисторическо време. Ст. Станчев, X, 5. Несистематизирани бележки.
НЕСИСТЕМАТИЗЙРАНО. Нареч. от несистематизиран. В изследването материалът е представен несистематизирано.
НЕСИСТЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. В който няма система или се извършва, става без определена система, ред; без-системен, безразборен. През ученическите си години той [Хаваджиев] беше се ровил в разни енциклопедии и беше нагълтал оттам най-различни, откъслечни и несистем-ни познания. Г. Караславов, Т, 9. Несистемна подготовка.
НЕСИСТЕМНО нареч. Без определена система, без определен ред; безсистемно, безредно, безразборно. До неотдавна лекционната пропаганда в район „Васил Левски“ в София се водеше несистемно. РД, 1958, бр. 3, 2. ^
НЕСИСТЁМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отсъствие на определена система, ред; без-системност, безразборност.
НЕСЙТ м. Диал. Къдроглав пеликан, баба4,' непасит.
— Ог Н. Геров, Речник наблъгарский язик, 1899.
НЕСЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Ненаситен1; неситен. Много пъти бях чувал, че стълбът на Елвен е от най-любо-питните развалини на онова място и колчем минувах през единът или през другийт път,.., с несито око заничах разбърканата грамада, която отдалеч ся виждаше като една голяма канара. П.Р. Славейков, ДБ (превод), 188. Наший господар ми е прикрил (като с някоя кърпа) очите да не гледам и явно да не мога да разумея всичките ти кривдини: ти си виновно тяло несито, ти, а не аз. М. Петров, ПВ (превод), 28.
НЕСЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Ненаситен1; несит. Човек не ще са бои веке от образа на човека; .. ; неситен огън на воюването не ще пресекне извора на родовете. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 10.
НЕСКАФЕ, мн. -та, ср. 1. Само ед. Концентрат от печено кафе във вид на лесно-разтворим прах или на гранулки, по името на швейцарска търговска марка. // Ед. и мн. Кутия, опаковка с такъв концентрат. Купих едно нескафе.
2. Само ед. Напитка, приготвена от такъв концентрат. Имам малък австрийски бързовар за кафе.. Ти пила ли си нескафе? Г. Мишев, ЕП, 207. И Ед. и мн. Количеството от това питие, което се съдържа в една чаша. Изпих едно нескафе.
— Нем. Neskafee.
прил. Рядко. Обикн. с предл. към и (остар.) н а или със следв. изр. със съюз д а. 1. Който не проявява склонност, готовност да възприеме или извърши нещо. Те са почти всякога търпеливи и несклонни на варварства. С. Бобчев, ПОС (превод), 231-232. Той е несклонен да напусне работа.
2. Който изразява, съдържа несъгласие да се извърши нещо. Студен пот потече по челото му.. Защото трябваше да изгори онова, на което ся покланяше,..; да ся отрече от вяра и от отечество,.., и да ся моли пред бога молба несклонна на промене-ние, което го унижава през всичкото време. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 38.
НЕСКЛОНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да бъде увещан, склонен да възприеме или извърши нещо; упорит, непреклонен.
НЕСКЛОНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на несклоним; непреклонност.
НЕСКЛОННОСТ, -тта, мн. няма. ж. Рядко. Качество на несклонен. Несклон-ност към промени.
НЕСКЛОНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Грам. За име или местоимение — който не се скланя, не се мени по падеж. Несклоняе-мо съществително име.
НЕСКЛОНЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Грам. Качество на неедклоняем. Несклоняе-мост на съществителното име.
НЕСКОНЧАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е много дълъг и като че ли няма свършване, край; безкраен, безконечен. Нашите пътници пътуваха вече няколко часа, .., следвайки капризното лъка-тушене на първобитния и нескончаем друм. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. Забравям почти да се простя с Флоренция, да гледам хубавите й околности,.., засмяните вили, които се подават през гъсти боскети, ми-нувам равнодушно нескончаемата върволица от станции, градове, паланки и села. К. Величков, ПССъч. III, 6. Навлязохме сред залесени бърда, които досущ по всичко си приличаха. Нескончаем лабиринт от тесни, дълги долинки, чакълести вадички, криви пътища. Г. Караславов, Избр. съч. III, 31.
2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, безконечен. И в своите нескончаеми разкази [Елин Пелин] така майсторски вплиташе действителността с измислиците, че слушателите му не можаха да разберат где е границата между тях. СбАСЕП, 151. Излязъл пак в свободния живот, за него [Дебе-лянов] започват нескончаемите дни на грижи и непреодолима нужда. Лит. XI кл, 84. Като литературно произведение, обаче, тая драма [„Хаджи Димитър“] е едно от най-слабите, които е написал Каравелов.
HECKЛÖHEH, -нна, -нно, мн. -нни,
