тъй да седя — за моята нескопосна височина тази стойка е най-удобна. А. Гуляшки, ЗР, 118. Поради нескопосния си ръст аЗ винаги съм избягвал жените, неловко ми е било да гледам как се чудят на неприличната ми височина. А. Гуляшки, ЗР, 16о.
НЕСКОПОСНИК, мн. -ци, м. Разг. Не-скопосен човек. Поправените стихове нямат вече изглед на момче, облечено надве-натри само по-скоро да изскочи на улицата, дето го чакат подобни нему нескопос-ници. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 206. Щом ме съзря Реджеб бей, изведнаж ме запита с усмивка, какво съм се карал с Мехмед ага? След моя отговор, той ми каза: а защо си го увреждал и наричал вагабонтин и нескопосник? Св. Миларов, СЦТ, 42-43.
НЕСКОПОСНИЦА ж. Разг. Нескопосна жена. — Да оженим тебе, Марко — изсмя се гръмко Гаврил. Оная нескопосница те напусна, ама друга ще ти намерим. Елин Пелин, Съч. I, 26. А момичетата си често, за най-малка причина, покрусваше с най-грозни и докачителни думи:., готованки, нескопосници. Ил. Блъсков, ПБ I, 100.
НЕСКОПОСНО. Разг. Нареч. от нес-копосен; неумело, несръчно, нескопосано. И подире, бедните хора виждаха едно момче, изсъхнало от несгоди и бледо като восък, съвсем нескопосно облечено и без умение да си обуе цървулите даже. П. К. Яворов, ХК, 119. Хубава беше Ладунка. Само плитчиците й, малко нескопосно заплетени и свързани с червен вълнен конец, смешно стърчаха над ушите й, но това не я загрозяваше. В. Ченков, СДН, 16. Любомир ги [литографиите] загледа. Това бяха стари нескопосно нарисувани цветни щампи. П. Спасов, ХлХ, 377. — Ставай, викат те долу в канцеларията — излъга нескопосно надзирателят.. Г. Караславов, Т, 115.
НЕСКОПОСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Качество на нескопосен; нескопоса-ност. Едно кътче от работнишката душа ни разкрива онзи материал, пращан за печатане в нашата редакция, който поради литературната си нескопосност се устремява към коша. Г. Бакалов, Избр. пр, 334.
НЕСКРИВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за чувства и под. -който не може да се скрие; явен. Подир тоя оглед лицето му остана спокойно, но сдоби нескриваемо изражение на сериозност. Ив. Вазов, Съч. VI, 138-139. И тогава бурята стихваше, но вместо нея всичко видимо често се сблъскваше с нескриваемата любов към светлината. Д. Немиров, Др, 28. — Хайнц? Какво търсите по това време тука? — Той се засмя сконфузено, но лицето му издаваше нескриваемо облекчение и радост: — А, нищо... Нищо особено... Др. Асенов, СВ, 43.
НЕСКРЙВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за чувства и под. — нескрит; явен, открит. Противоп. прикрит. Старите българки казваха нейните [на Гергана ] отговори на пашата с нескривана гордост и убеденост, сякаш в нейните думи беше истинското оправдание и обяснение за техния живот и съдба. Т. Жечев, БВ, 445. Книгите му [на Димитър Методиев] разкриват особености на творец, трайно вгледан в живота, с възторжена почит към човешкото щастие, с дълбок интерес към трудностите в развитието,.., с нескривана радост от успехите. Ив. Спасов, БС, 9.
НЕСКРЙВАНО. Нареч. от нескриван; нескрито, явно, открито. Противоп. прикрито. — Тъй ли? — запита .. Пешо, с един тон, в който нескривано звучеше и нота на ирония. Т. Влайков, Съч. III, 31.
НЕСКРИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за чувства и под. — който се проявява, който не е скрит; нескриван, явен, открит. Противоп. прикрит. — Но помисли за баща си. Той ми е в ръцете. И без това си имаме стари сметки за оправяне... В гласа му звучеше нескрита заплаха. Райна се сепна. Какво има между баща й и Воеводов? А. Михайлов, ДП, 93. Приближих се бавно и някак сковано. И тогава изведнъж забелязах как те се оживиха, по лицата им премина нескрито облекчение. Л. Станев, ПХ, 83. Героите от фронта и от тила се срещнаха с една олекнала въздишка, с една неприглу-шена песен. И с нескритата болка по онези, които никога нямаше да се върнат — вечни часовои на мира. М. Миланов, МПД, 24-25. Нескрита ирония.
НЕСКРЙТО нареч. 1. Без да е скрито; явно, нескривано, открито. Отношенията между съюзниците ставаха вече нескрито враждебни. К. Константинов, ППГ, 237. Руменов нескрито се страхуваше. X. Русев, ПС, 131.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда и под. Означава, че някъде има откритост, че няма прикриване на отношения, намерения, чувства и под.; явно. Нескрито било, че Пазван-тоглу е спечелил голяма, а може би и фа-тална за централизма в Румелия победа. В. Мутафчиева, КВ, 175.
НЕСКРОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който обича да се хвали, обича да прави впечатление с качествата, заслугите, достойнствата си. — Видях ви на пожара — продължи той. — Постъпката беше чудесна... — Изпълнявах си дълга! — казах аз и изведнъж разбрах, че съм нескромен. П. Ве-жинов, ДВ, 110. — Извинете., не сте ли студентка вие? — Да, господине. — Нали? — плесна по коляното си младото нескромно момче. Д. Калфов, Избр. разк., 95.
2. Който проявява несдържаност в желанията си, стремеж към повече облаги; лаком. Ето че стигнахме до септемврийското връщане на визитата от страна на другаря Луканчев, който .. получава в двоен раз
