Page:RBE Tom1.djvu/350
принц Георги, препоръчан ни за крал от Англия .. — Споменавам го, господине, за да разберете поне отчасти нашите, тъй да се изразя, ангажименти. Ст. Дичев, ЗС I, 183. // Стесн. Поето задължение (гласно или негласно) към жена или мъж за трайно обвързване, обикн. с брак. Той [Чакъра] беше от старото поколение с пуритански характер и любовта без ангажименти му се струваше подлост, с която някои безсъвестни типове използваха глупостта на жените. Д. Димов, Т, 22. — Доколкото зная, вие нямате ангажимент към мъж. Д. Кисьов, Щ, 279.
2. Поето задължение по договор. — Харно, елате утре. Първата седмица по 40 лева надница без ангажимент. Ако видим, че работите добре, ще ви оставим за по-дълго и ще определим колко ще ви се плаща. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Тя [Ана Тодорова] беше гостувала вече в голямата опера на Париж, имаше ангажименти за други страни. К. Константинов, ППГ, 219. Ангажимент за гастроли. // Времетраене на такова задължение. Ангажиментът изтече.
— От фр. engagement.
АНГАЖИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Наемам някого за извършване на някаква работа. Георгиев очевидно при изпращане на 50 австрийски жълтици е имал наум да ангажира Стоянов за редактор на проектирания вестник „Отечество“. М. Арнаудов, БКД, 68. Те .. висяха с часове пред складовете, като се надяваха, че ако фирмата почнеше да работи, щяха да бъдат ангажирани първи. Д. Димов, Т, 246. Ангажирам работници за строеж. △ Ангажираха го за декориране на постановка. △ Ангажираха го да дирижира оркестъра в операта.
2. Правя някой да поеме задължението да изпълни определена задача, да застане зад някакво становище и под., обвързвам някого с нещо. Според нашата практика, щом някой ни види — трябва или да го задържим при нас, или да го ангажираме с нещо. Сл. Трънски, Н, 278. — Коалицията ще бъде сключена тайно и тя няма да ангажира правителството, а само вашия комитет. Ст.* Дичев, ЗС I, 410. Може би ще трябва да намерим по-подходящи форми, за да ангажираме емоционално хората — да докоснем техните чувства. ПЗ, 1981, кн. 10, 36. — Искам да не ангажирате баща ми с разни назначения и повишения, .. и да го излагате и злепоставяте. Б. Балабанов, Избр. п I, 207.
3. Заемам времето, силите на някого или нещо, правя някой или нещо да бъде зает с нещо. Дени: Сутринта не пожелахте кафе. Този път, надявам се, няма да откажете .. Каляшки: — Стига да не смятате, че това ви ангажира. Дени: Ни най-малко. Б. Балабанов, Избр. п II, 38. Тази вършачка .. може да овършее на ден до 5000 снопа, работа, ако се върши по първобитния начин на вършенето, би трябвало да ангажира 80 коня и 80 души около тях. БД, 1909, бр. 26, 1. // Привличам някого или нещо в помощ на някаква дейност. Чоплеше [бай Недялко] нещо по двора и мислеше кои хора да ангажира в съпротивата. Сл.* Трънски, Н, 94. Яростната борба траеше вече няколко месеца. Той беше ангажирал всичко в нея. Ив. Вазов, Съч. VIII, 108. — За да имаме един ръководен център и ние, както и за да ангажираме по-широк кръг влиятелни лица измежду нашите хора, струва ми се, не ще е зле да съставим също така един таен комитет като вашия… Ст. Дичев, ЗС I, 409. За по-сигурен успех тоя синдикат [за контрабанда] е ангажирал за своята работа актриси и милионерки, защото за американските митничари тия дами са най-малко съмнителни. БД, 1909, бр. 26, 2.
4. Запълвам, обхващам нещо обикн. изцяло, заемам с нещо. — Който смята да се самоубива, не ангажира мисълта си с такива дреболии като подаръци и прочее. Може наистина да е паднала случайно. М. Грубешлиева, ПИУ, 98. Това ангажира времето ми. △ Ангажирам вниманието. △ Тази работа ангажира съзнанието му.
5. Поставям като залог, гаранция; залагам. Ангажирам авторитета си с това обещание.
6. Предварително заемам, запазвам или наемам нещо. — Минете по-нататък, господа, това купе е ангажирано, — рече кондукторът. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 35. През лятото Берое беше ангажирал стая в Банкя и искаше да изненада старите. Д. Кисьов, Щ, 439. Очаквали ни отдавна, .. Ангажирали ни дори билети за тази вечер в Московския художествен театър за „Мъртви души“. Н. Фурнаджиев, МП, 9. — Все не се сещаш да ангажираш по-рано места… Я виж хората как са се наредили! — и тя кимаше завистливо към първата редица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. // Книж. Предварително поканвам дама за танц. — На котильона ще играя… Видиш ли оная госпожица с небесната рокля? Нея съм ангажирал. Ив.{попр|Преместване на точката на правилното място.}} Вазов, Съч. XI, 200. ангажирам се страд. Той [Гирс] се съгласи, щото на херцеговинците да се окаже съдействие, но тайно, .., без да се ангажира отговорността на руското правителство. С. Радев, ССБ I, 335.
АНГАЖИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Поемам задължение за нещо, заемам се с нещо, обвързвам се с нещо. Страшимиров, .., се ангажира да пише разкази и очерци с набелязаното обществено направление. СбАСЕП*, 59. — Е, довиждане! — рече той изведнъж. Не посмя с нищо да се ангажира. Не каза дори: „Ще се видим пак“. Б. Болгар, Б, 94.
— От фр. engager през нем. angagieren.
АНГАЖИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ангажирам като прил. 1. Зает с някаква работа. Днес съм много ангажиран.
