Вечно ангажирана домакиня.
2. Обикн. за текст, песен — който има социално съдържание, социално значим. Сетните надживели крушението на своята идея хипита днес откровено просят по непредвидими точки на широкия свят. Те изпълняват в съпровод на разсъхнала се под открито небе китара псалми или други ангажирани песни. В. Мутафчиева, БС, 156.
АНГАЖИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от ангажирам и от ангажирам се.
АНГАЖИ`РАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на ангажиран, зает, обвързан. Кметът беше човек на живота, но и човек на делото. Положителната му черта бе, че странеше и се плашеше от всякаква ангажираност. Е. Кузманов, ЧДБ, 30. Кака Пешка притежаваше първично, народно чувство за обществена ангажираност; не жалеше труд и време, за да изпълни задълженията си както трябва. Р. Михайлов, ПН, 70.
АНГАЖИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Простонар.* Ангажирам. Ръководните другари в околиите губят сума време за заседания и съвещания, .. Те ангажирват в тези заседания и съвещания също така и местните ръководители. РД, 1958, бр. 335, 3. Тези неща [контрабандата] бивали ангажирвани от синдиката и след получаването на предметите високопоставените контрабандистки получавали своите проценти. БД, 1909, бр. 26, 2. Музикална Виена веднага оценява таланта на Пикавери, държ. опера го ангажирва и днес той е любимецът на виенчани. Р, 1927, бр. 238, 3. ангажирвам се страд. Последната вечер, когато настъпи моят срок да напусна хотела, тъй като той беше твърде реномиран и стаите се ангажирваха предварително със седмици, аз се прибрах и си легнах много рано. Г. Белев, KBА, 95.
АНГАЖИ`РВАМ СЕ несв., непрех. Простонар. Ангажирам се. Той не смееше да се ангажирва преди да обмисли добре предложението им.
АНГАЖИ`РВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от ангажирвам и от ангажирвам се; ангажиране. Говореха бавно, без особено ангажирване, отначало се разправяха за прането, за казаните на готвача, и постепенно, като се отдалечаваха от въпросите на ежедневието, внезапно и за двамата докоснаха онова, което всъщност вълнуваше всекиго поотделно. Д. Добревски, БИ, 27.
АНГАРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни. Истор. Прил. от ангария. Изграждането й [на крепостта] станало с ангариен труд от околното българско население. Ст. Михайлов, БС, 146. Те бяха до един платени работници и съдбата на ангарийните въглищари и дървари не ги трогваше особено много. А. Христофоров, А, 74.
АНГАРИ`Я ж. 1. Истор. Първоначална форма на феодална рента, при която зависимият селянин работи през част от годината в имението на феодала безплатно и със собствени оръдия на труда. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. // През турското робство — принудителен, безвъзмезден труд на зависимото селячество. Та че на Петковден дойде ферман от царя да се съберат българите и да станат рая, да дават харач и вергия, да ходят на ангария. Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. Ески-Арап идеше в заставата всякога с някоя малка молба — да измоли добитъка си от ангария или да му се позволи да си насече малко дърва от гората край границата. Й. Йовков, Разк. II, 9. Изпълнявал е [нашият народ] разни ангарии [в турско време] и други нетърпими натурални повинности, а сега се е отпуснал до такава степен, щото хазната брои борчовете му с десетина милиона? С. Радев, ССБ I, 227. Освен събиранията в пари, в натура имало естествено и ангария — по строежа на споменатите фортове и наводнени ровове, както и на големия понтон над Дунава. В. Мутафчиева, KB, 76.
2. Като нареч. Безплатно и по принуждение. Из Солун се оплакват .., че правителството карало българското население да работи ангария новите пътища. Хр. Ботев, Съч. 1929, 338. Всъщност, камъните и гредите беха докарани от селяните ангария, а пък в земеделческата каса беха внесени само хиляда лева. Т. Влайков, Съч. III, 142. Селяните бяха заставени да пренасят ангария всички материали, а който откажеше, веднага го арестуваха. Г. Караславов, СИ, 189.
— От гр. ἀγγαρεία ’служба на куриер’ през тур. angarya.
АНГАРУ`ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Истор. Работя ангария. Крепостните въглищари и рудари на спахии и бегове са робували и ангарували по нейните [на Витоша] долове и сипеи. П. Делирадев, В, 14.
2. Разш. Разг. Работя при нищожно заплащане. Кожа и кости беше станал човекът .. Ангарувал само за една кора хляб в една мина край морето, във вода до коляно. Б. Несторов, СР, 6.
А`НГЕЛ, зват. -е и (остар.) -о, м. 1. В религиозните представи — свръхестествено безплътно същество, божи вестител, изобразявано като крилат юноша. — Струваше ми се, че цялата земя се люлее в тия звукове и ангели пеят навън. Й. Йовков, Разк. II, 62-63. Като чу ангелът камбаните за Рождество, спусна се от небето и право в Цепилово. Елин Пелин, Съч. IV, 179. — С устата на кир Грета говори ангел, когото ни праща сам Господ, за да ни вразуми и усмири.
