Page:RBE Tom1.djvu/350

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


принц Георги, препоръчан ни за крал от Англия .. — Споменавам го, господине, за да разберете поне отчасти нашите, тъй да се изразя, ангажименти. Ст. Дичев, ЗС I, 183. // Стесн. Поето задължение (гласно или негласно) към жена или мъж за трайно обвързване, обикн. с брак. Той [Чакъра] беше от старото поколение с пуритански характер и любовта без ангажименти му се струваше подлост, с която някои безсъвестни типове използваха глупостта на жените. Д. Димов, Т, 22. — Доколкото зная, вие нямате ангажимент към мъж. Д. Кисьов, Щ, 279.

2. Поето задължение по договор. — Харно, елате утре. Първата седмица по 40 лева надница без ангажимент. Ако видим, че работите добре, ще ви оставим за по-дълго и ще определим колко ще ви се плаща. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Тя [Ана Тодорова] беше гостувала вече в голямата опера на Париж, имаше ангажименти за други страни. К. Константинов, ППГ, 219. Ангажимент за гастроли. // Времетраене на такова задължение. Ангажиментът изтече.

— От фр. engagement.


АНГАЖИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Наемам някого за извършване на някаква работа. Георгиев очевидно при изпращане на 50 австрийски жълтици е имал наум да ангажира Стоянов за редактор на проектирания вестник „Отечество“. М. Арнаудов, БКД, 68. Те .. висяха с часове пред складовете, като се надяваха, че ако фирмата почнеше да работи, щяха да бъдат ангажирани първи. Д. Димов, Т, 246. Ангажирам работници за строеж.Ангажираха го за декориране на постановка.Ангажираха го да дирижира оркестъра в операта.

2. Правя някой да поеме задължението да изпълни определена задача, да застане зад някакво становище и под., обвързвам някого с нещо. Според нашата практика, щом някой ни види — трябва или да го задържим при нас, или да го ангажираме с нещо. Сл. Трънски, Н, 278. — Коалицията ще бъде сключена тайно и тя няма да ангажира правителството, а само вашия комитет. Ст.* Дичев, ЗС I, 410. Може би ще трябва да намерим по-подходящи форми, за да ангажираме емоционално хората — да докоснем техните чувства. ПЗ, 1981, кн. 10, 36. — Искам да не ангажирате баща ми с разни назначения и повишения, .. и да го излагате и злепоставяте. Б. Балабанов, Избр. п I, 207.

3. Заемам времето, силите на някого или нещо, правя някой или нещо да бъде зает с нещо. Дени: Сутринта не пожелахте кафе. Този път, надявам се, няма да откажете .. Каляшки: — Стига да не смятате, че това ви ангажира. Дени: Ни най-малко. Б. Балабанов, Избр. п II, 38. Тази вършачка .. може да овършее на ден до 5000 снопа, работа, ако се върши по първобитния начин на вършенето, би трябвало да ангажира 80 коня и 80 души около тях. БД, 1909, бр. 26, 1. // Привличам някого или нещо в помощ на някаква дейност. Чоплеше [бай Недялко] нещо по двора и мислеше кои хора да ангажира в съпротивата. Сл.* Трънски, Н, 94. Яростната борба траеше вече няколко месеца. Той беше ангажирал всичко в нея. Ив. Вазов, Съч. VIII, 108. — За да имаме един ръководен център и ние, както и за да ангажираме по-широк кръг влиятелни лица измежду нашите хора, струва ми се, не ще е зле да съставим също така един таен комитет като вашия… Ст. Дичев, ЗС I, 409. За по-сигурен успех тоя синдикат [за контрабанда] е ангажирал за своята работа актриси и милионерки, защото за американските митничари тия дами са най-малко съмнителни. БД, 1909, бр. 26, 2.

4. Запълвам, обхващам нещо обикн. изцяло, заемам с нещо. — Който смята да се самоубива, не ангажира мисълта си с такива дреболии като подаръци и прочее. Може наистина да е паднала случайно. М. Грубешлиева, ПИУ, 98. Това ангажира времето ми.Ангажирам вниманието.Тази работа ангажира съзнанието му.

5. Поставям като залог, гаранция; залагам. Ангажирам авторитета си с това обещание.

6. Предварително заемам, запазвам или наемам нещо. — Минете по-нататък, господа, това купе е ангажирано, — рече кондукторът. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 35. През лятото Берое беше ангажирал стая в Банкя и искаше да изненада старите. Д. Кисьов, Щ, 439. Очаквали ни отдавна, .. Ангажирали ни дори билети за тази вечер в Московския художествен театър за „Мъртви души“. Н. Фурнаджиев, МП, 9. — Все не се сещаш да ангажираш по-рано места… Я виж хората как са се наредили! — и тя кимаше завистливо към първата редица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. // Книж. Предварително поканвам дама за танц. — На котильона ще играя… Видиш ли оная госпожица с небесната рокля? Нея съм ангажирал. Ив.{попр|Преместване на точката на правилното място.}} Вазов, Съч. XI, 200. ангажирам се страд. Той [Гирс] се съгласи, щото на херцеговинците да се окаже съдействие, но тайно, .., без да се ангажира отговорността на руското правителство. С. Радев, ССБ I, 335.


АНГАЖИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Поемам задължение за нещо, заемам се с нещо, обвързвам се с нещо. Страшимиров, .., се ангажира да пише разкази и очерци с набелязаното обществено направление. СбАСЕП*, 59. — Е, довиждане! — рече той изведнъж. Не посмя с нищо да се ангажира. Не каза дори: „Ще се видим пак“. Б. Болгар, Б, 94.

— От фр. engager през нем. angagieren.


АНГАЖИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ангажирам като прил. 1. Зает с някаква работа. Днес съм много ангажиран.