Page:RBE Tom2.djvu/482

връхни листенца на нежните фиданки бяха оклюмнали. Г. Караславов, ОХ I, 224. В землянката се чуваше груб мъжки смях... На връхната греда висеше малко фенерче. X. Русев, ПЗ, 111. На връхния окоп наскочили, съседа / съсед, изправен прав, подкача и с ръка/му сочи някъде. П. П. Славейков, КП

Ч. III, 229. // Който се намира, стои или се поставя най-отгоре; най-горен. Противоп. долен. След туй из връхния прозорец на дома, тя обяснила, с висок глас, на събрания народ, че царят само е ранен и още жив. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 271. // Който се облича, носи най-отгоре върху друга дреха; горен. Руменова беше облечена в дълга, отпусната до земята, широчка, светлосива вълнена пола, с лека връхна дрешка от същия плат и бяла копринена блуза. Д. Талев, ПК, 413. Елена се спусна по стълбите на чардака. Връхната дреха се свлече от плещите и снагата й се изпъна като крехка фиданка в пъстрия болярски сукман. Ст. Загорчинов, ДП, 177.

2. Прен. Рядко. Върховен, най-висш. Връхният момент идваше, когато Матей запееше и засвиреше някоя възрожденска песен. Кр. Григоров, Р, 44. Мъката клокочи бурно вътре в душите на героите, но само в отделни връхни мигове избликва неудържана. ВН, 1959, бр. 2508, 4. Ако лицата, които управляват царството, са малцина, то такова правление ся нарича олигархическо; и демократический, кога връхнята власт е на народа. Ив. Богоров, НГД (превод), 109.

О Връхен лист. Бот. Неразвит лист, който има предпазна функция в растителния организъм. Връхна точка. Книж. Най-висока точка, кулминационна точка. Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. Разходките бяха двете връхни точки на деня. Ние крачехме в някакво упоение из калдъръмения двор,.. От четирите страни го заграждаха ръждивите стени на зандана. П. Вежинов, ЗНН, 19. Връхно нарастване. Бот. Растеж на растение, който се извършва откъм върха.

ВРЪХЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Островърх. А бор, ела и други дървета с връхлести листа имат смола, която ся не разтопява у вода. С. Веженов, X (превод), 82.

ВРЪХЛЕТВАМ, -аш, несв. (остар.); връхлетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. връхлетял, -а, -о, мн. връхлетели, прич. мин. страд. връхлетян, -а, -о, мн. връхлетени, св., непрех. и прех. Връхлитам. Славен е този, който не трепва, / когат подлец го с навет връхлетва. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. Често тоже мъжа прави някои важни погрешки наспротив жената:..; но тогаз той не трябва да се тъжи от злочестините, които го връхлетват. Превод Ч, 1875, бр. 4, 170.

ВРЪХЛЕТЯ. Вж. връхлетявам, връх-летвам, връхлитам.

ВРЪХЛЕТЯВАМ, -аш, несв.; връхлетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. връхлетял, -а, -о, мн. връхлетели, прич. мин. страд. връхлетян, -а, -о, мн. връхлетени, св., непрех. и прех. Връхлитам. Скритите там заптиета,., връхлетяват върху него [Левски] и го притискат към земята. Ив. Унджиев, ВЛ, 327. В един миг четворица души връхлетяха с ножовете си изненаданите оръженосци и ги провалиха мъртви. Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. Юрталана трепна и се потресе, като че беше го връхлетяло нещо студено и гадно. Г. Караславов, С, 130. Но това [успокоение] не траеше дълго, другите мисли отново го връхлетяваха. Ст. Марков, ДБ, 122. Въпроси на съвестта един от друг по-страшни, връхлетяваха в душата му [на Бенковски] и я разпъваха на кръст. Л. Стоянов, Б, 127.

ВРЪХЛЕТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от връхлетявам; връхлитане. Хвърлянето в такава борба беше равносилно на връхле-тяване в огън, особено като се има пред

вид, че Перущица, обиколена от насилници и злодеи, бе оставена сама да решава своята участ. Г. Караиванов, П, 24.

ВРЪХЛЕЯ, -ееш, мин. св. връхлях, прич. мин. св. деят. влъхлял, -а, -о, мн. връ-хлели, прич. мин. страд. връхлян, -а, -о, мн. връхлени, несв. Остар. и диал. 1. Прех. Въртя, влача, тътря някого или нещо като че вършея с него. Други го връхлее, той връх мене зее. П. Р. Славейков, БП I, 152.

2. Непрех. Вилнея, лудея, върлувам. Вам са познати натегнатите отношения, които,.., съществуват между Черна гора и Турция, както и непрестайната и покрита борба, която там постоянно връхлее между черногорци и арбанаси. Св. Миларов, СЦТ, 167-168. Кога има — къч фърга, кога няма — спи; казват за оногова, който кога има пари, връхлее, а кога ги похарчи, стане мъдър. Ст. Младенов, БТР I, 354.

3. Прен. Непрех. Вирея, напредвам, преуспявам. Моето дете болува и не връхлее, а Станиното копиле цъфти като бял крем. Ст. Младенов, БТР I, 354.

ВРЪХЛЙТАМ, -аш, несв.; връхлетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. връхлетял, -а, -о, мн. връхлетели, прич. мин. страд. връхлетян, -а, -о, мн. връхлетени, св.

1. Непрех. Спускам се изведнъж и неочаквано върху някого или нещо, нападам стремително; връхлетявам, нахвърлям се. Ястреб хвъркал в небето. Щом съгледал петлето, спуснал се и връхлетял, сграбил го и отлетял. Ран Босилек, ВП, 63. Овчарят бавно, на пресекулки, започна да разказва как византийските конници връхлетели от всички страни, как го съборили с бичовете си и