го вързали за дървото. О. Василев, 33, 16. Той беше видял някога, .., да се извличат из шумналите букаци по стръмния боазки път, да връхлитат .. мъже с високи черни калпаци. З. Сребров, Избр. разк., 59. Нервни гънки се очертават от двете страни на устата му, сякаш невидима ръка дърпа юздата на необуздан кон, готов да връхлети върху главите на хората. А. Каралийчев, С, 273. Цялото село ще се дигне срещу Юрталана, ще ревнат срещу него, ще връхлетят като глутница и няма да го оставят на мира. Г. Караславов, С, 45. • Обр. През това време от всички страни огромни вълни връхлитаха върху корпуса на парахода, като заливаха и най-горната палуба. Г. Белев, КВА, 333. // За буря, виелица, вятър и под. — разразявам се изведнъж, неочаквано и бързо с много голяма сила; връхлетявам. Зимата неочаквано се затегна: изневиделица връхлетя такава буря, че и на две крачки не се виждаше. Б. Обретенов, С, 74. Есенно време беше, людете пренасяха и прибираха всяко зърно и плод, всеки полезен стрък, преди да са връхлетели зимни бури. Д. Талев, С II, 116. Ненадейно нейде откъм север се понесе засилващ се необясним шум, сякаш връхлиташе ураган. П. Бобев, К, 10. Вятърът пристигна — спусна се от планината, развя гриви из полето, гневно зацвили и връхлетя, нападна. К. Петканов, СВ, 7.
2. Непрех. Нападам някого с думи, с хули, с ругатни, изразявайки силно негодувание; нахвърлям се, връхлетявам. С ярост поетът връхлита върху тоя юда и го клейми с думите: мръсен човек. Г. Бакалов, Избр. пр, 277. — Стой бе, жена! .. Чакай, бе! .. — молеше се той на посетителката си — една низка, трътлеста в долните части, но много пъргава в раменете и ръцете жена, която връхлиташе като разсърдена стършелица срещу него. О. Василев, ЖБ, 66.
3. Непрех. С предл. на. Неочаквано и внезапно се натъквам, попадам на някого или на нещо обикн. неприятно, опасно; връхлетявам. До Кара-Юсуф санитарите неочаквацо връхлетели на неприятелски патрул. Й. Йовков, Разк. II, 186. Ванко се завря в полутъмното предверие на селската къща и връхлетя на самата хазайка. Кр. Велков, СБ, 50. Влакът пълзеше през тунелите и по мостовете и бавно и предпазливо, сякаш се боеше да не връхлети на мина. СбАСЕП, 230. Само старият елен връхлетя на вълчата засада. Ем. Станев, ПЕГ, 36.
4. Непрех. Влизам някъде неочаквано и стремително; нахълтвам, връхлетявам. В тоя миг дежурният надзирател изневиделица отвори вратата и връхлетя побеснял. Д. Жотев, ПМИ, 87. Той понечи да му отговори, но в това време в кухнята връхлетя Златко Чучев, след него влязоха и поздравиха учтиво двете му сестри. Г. Караславов, ОХ III, 469. Той не опираше о земята и като орел връхлетя у дома си, за да се преоблече с по-вехти дрехи. Б. Обретенов, С, 188.
5. Прен. Прех. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. За нещастие, грижи, напаст и под. — неочаквано, изведнъж сполетявам, постигам някого; връхлетявам. В действителност всички тия млади хора, въпреки несгодите и злочестините, които ги връхлитаха, кипяха от живот. К. Константинов, ППГ, 168. Ала във всички тия скърби и болки, и грижи, които я връхлетяха толкова млада .., във всички тия изпитания, тревоги и страхове сърцето й неусетно и все повече се обличаше в твърда кора, в яка броня. Д. Талев, И, 405. Страшният удар, който го връхлетя тъй нечакано в минута извънредна, се отрази на цялото му същество. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 132. // За чувства, мисли и под. — неочаквано, изведнъж обхващам, обземам изцяло някого; връхлетявам. Аз гледах зашеметено отпреде си и не знаех как да се освободя от тъгата, която ме беше връхлетяла. К. Калчев, ДНГ, 72. Когато си сам, мислите, от които бягаш, те намират съвсем беззащитен, връхлитат те от всички страни, стават шумни, гръмогласни, оглушителни в тишината и мълчанието. Б. Райнов, ДВ, 7. Вярно е, че понякога — и аз не зная защо — ме връхлита един особен, неясен страх. А. Гуляшки, ЗР, 399.
ВРЪХЛИ`ТАНЕ ср. Отгл. същ. от връхлитам. Не му се щеше да пусне гостите си, преди да заглади неприятните следи от несполучливото връхлитане на приятеля си. О. Василев, ЖБ, 118. — Тука ли е Касабов? — запита той плешивия портиер, който не свари да сложи фуражката си, изненадан от това внезапно връхлитане. Ст. Дичев, ЗС I, 424.
ВРЪХЛО`, мн. няма, ср. Диал. Нещо разхвърляно, разпиляно подобно на харман, приготвен за вършитба.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЪХНИНА`1 ж. 1. Остар. Процентна прибавка към основния данък, която се събира в полза на общината, окръга и под. Държавата престана да внася събраните общински връхнини. Д. Казасов, ВП, 463.
2. Остар. и диал. За парични суми — това, което е свръх, в повече, отколкото е потребно, необходимо; горница, излишък, разлика. Пагуби, които надминават сумата от три хил. лева сребърни, за връхнината пострадавшият няма право да претендира от жителите, а от виновника. Хр. Даалиев, ТИА, 151. Въз хилядото има и нечто връхнина. Н. Геров, РБЯ I, 163.
ВРЪХНИНА`2 ж. Остар. Книж. Повърхнина, повърхност. Полека-лека изстинва и връхнината й [на лавата], става един шлякнен мост, под когото сочната маса се разлива по-надалеч. БО, 1847, бр. 3, 11. Животните вещества съдръжават в себе доста
