връхни листенца на нежните фиданки бяха оклюмнали. Г. Караславов, ОХ I, 224. В землянката се чуваше груб мъжки смях… На връхната греда висеше малко фенерче. X. Русев, ПЗ, 111. На връхния окоп наскочили, съседа / съсед, изправен прав, подкача и с ръка / му сочи някъде. П. П. Славейков, КП Ч. III, 229. // Който се намира, стои или се поставя най-отгоре; най-горен. Противоп. долен. След туй из връхния прозорец на дома, тя обяснила, с висок глас, на събрания народ, че царят само е ранен и още жив. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 271. // Който се облича, носи най-отгоре върху друга дреха; горен. Руменова беше облечена в дълга, отпусната до земята, широчка, светлосива вълнена пола, с лека връхна дрешка от същия плат и бяла копринена блуза. Д. Талев, ПК, 413. Елена се спусна по стълбите на чардака. Връхната дреха се свлече от плещите и снагата й се изпъна като крехка фиданка в пъстрия болярски сукман. Ст. Загорчинов, ДП, 177.
2. Прен. Рядко. Върховен, най-висш. Връхният момент идваше, когато Матей запееше и засвиреше някоя възрожденска песен. Кр. Григоров, Р, 44. Мъката клокочи бурно вътре в душите на героите, но само в отделни връхни мигове избликва неудържана. ВН, 1959, бр. 2508, 4. Ако лицата, които управляват царството, са малцина, то такова правление ся нарича олигархическо; и демократический, кога връхнята власт е на народа. Ив. Богоров, НГД (превод), 109.
◇ Връхен лист. Бот. Неразвит лист, който има предпазна функция в растителния организъм.
Връхна точка. Книж. Най-висока точка, кулминационна точка. Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. Разходките бяха двете връхни точки на деня. Ние крачехме в някакво упоение из калдъръмения двор, .. От четирите страни го заграждаха ръждивите стени на зандана. П. Вежинов, ЗНН, 19.
Връхно нарастване. Бот. Растеж на растение, който се извършва откъм върха.
ВРЪ`ХЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Островърх. А бор, ела и други дървета с връхлести листа имат смола, която ся не разтопява у вода. С. Веженов, X (превод), 82.
ВРЪХЛЕ`ТВАМ, -аш, несв. (остар.); връхлетя`, -и`ш, мин. св. -я(х, прич. мин. св. деят. връхлетя`л, -а, -о, мн. връхлете`ли, прич. мин. страд. връхлетя`н, -а, -о, мн. връхлете`ни, св., непрех. и прех. Връхлитам. Славен е този, който не трепва, / когат подлец го с навет връхлетва. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. Често тоже мъжа прави някои важни погрешки наспротив жената: ..; но тогаз той не трябва да се тъжи от злочестините, които го връхлетват. Превод Ч, 1875, бр. 4, 170.
ВРЪХЛЕТЯ`. Вж. връхлетявам, връхлетвам, връхлитам.
ВРЪХЛЕТЯ`ВАМ, -аш, несв.; връхлетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. връхлетя`л, -а, -о, мн. връхлете`ли, прич. мин. страд. връхлетя`н, -а, -о, мн. връхлете`ни, св., непрех. и прех. Връхлитам. Скритите там заптиета, ., връхлетяват върху него [Левски] и го притискат към земята. Ив. Унджиев, ВЛ, 327. В един миг четворица души връхлетяха с ножовете си изненаданите оръженосци и ги провалиха мъртви. Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. Юрталана трепна и се потресе, като че беше го връхлетяло нещо студено и гадно. Г. Караславов, С, 130. Но това [успокоение] не траеше дълго, другите мисли отново го връхлетяваха. Ст. Марков, ДБ, 122. Въпроси на съвестта един от друг по-страшни, връхлетяваха в душата му [на Бенковски] и я разпъваха на кръст. Л. Стоянов, Б, 127.
ВРЪХЛЕТЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от връхлетявам; връхлитане. Хвърлянето в такава борба беше равносилно на връхлетяване в огън, особено като се има предвид, че Перущица, обиколена от насилници и злодеи, бе оставена сама да решава своята участ. Г. Караиванов, П, 24.
ВРЪХЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. връхля`х, прич. мин. св. деят. влъхля`л, -а, -о, мн. връхлели, прич. мин. страд. връхля`н, -а, -о, мн. връхле`ни, несв. Остар. и диал. 1. Прех. Въртя, влача, тътря някого или нещо като че вършея с него. Други го връхлее, той връх мене зее. П. Р. Славейков, БП I, 152.
2. Непрех. Вилнея, лудея, върлувам. Вам са познати натегнатите отношения, които, .., съществуват между Черна гора и Турция, както и непрестайната и покрита борба, която там постоянно връхлее между черногорци и арбанаси. Св. Миларов, СЦТ, 167-168. Кога има — къч фърга, кога няма — спи; казват за оногова, който кога има пари, връхлее, а кога ги похарчи, стане мъдър. Ст. Младенов, БТР I, 354.
3. Прен. Непрех. Вирея, напредвам, преуспявам. Моето дете болува и не връхлее, а Станиното копиле цъфти като бял крем. Ст. Младенов, БТР I, 354.
ВРЪХЛИ`ТАМ, -аш, несв.; връхлетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. връхлетя`л, -а, -о, мн. връхлете`ли, прич. мин. страд. връхлетян, -а, -о, мн. връхлетени, св. 1. Непрех. Спускам се изведнъж и неочаквано върху някого или нещо, нападам стремително; връхлетявам, нахвърлям се. Ястреб хвъркал в небето. Щом съгледал петлето, спуснал се и връхлетял, сграбил го и отлетял. Ран Босилек, ВП, 63. Овчарят бавно, на пресекулки, започна да разказва как византийските конници връхлетели от всички страни, как го съборили с бичовете си и
