кога бликнат ливадите пак. /.. / Нито аз ще се радовам лятос/ на вълнистите златни нивя, / на блатистата вонна фиалка, / на листнатите тамо дървя. Ив. Вазов, ИГП (превод), 81.
2. Който има неприятна миризма; вонещ (Ст. Младенов, БТР).
ВОНЕНЕ ср. Отгл. същ. от воня.
ВОНЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който вони, който има лоша, неприятна миризма; смрадлив, зловонен, вонящ. Ламбицата шумеше, блещукаше тъжно и пущаше нагоре един стълб вонещ дим. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 147. Хляб и извара или вонещо бито сирене — това е най-обикновеното негово едене и дома, и на оран. Т. Влайков, Съч. II,
91. На повърхността на водата се образувал един тлъст, вонещ, сив каймак, да ти се превърне стомаха, като го погледнеш. Ал. Константинов, БПр, 1853, кн. 5, 52. Тези последните [готите] са уплашиха от изгледа на дивите онези скотовъдци,.., облечени във вонещи кожи. Т. Шишманов, ИБН, 53. Аз не ща, мамо, кадъна — / кадъни душа мирише / на черно куче вонещо. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 243.
ВОНЕЩИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Вонещица (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Прен. Руг. Мръсен, нечист мъж; вонтьо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОНЕЩЙЦА ж. 1. Черен бръмбар с удължено тяло, който живее в тъмни и влажни мазета и килери и отделя течност с неприятна миризма; къщна вонещица. В1ар8 пюг(15а§а.
2. Черен бръмбар със заоблено тяло, който живее навсякъде по припечни тревисти места и планински пътеки; полска вонещица. Спар1ог 8р1штапи8.
3. Само мн. Зоол. Разред сухоземни или водни насекоми, които отделят течност с неприятна миризма. Не1егор1ега. // Стесн. Отделно семейство от този разред, около осемдесет вида по-едри насекоми, които са предимно растителноядни. Реп1а1о1шс1ае.
4. Прен. Остар. Руг. Мръсна и мързелива жена; вонта. — Скоро да са махваш и да та не виждат очите ми, дърта вонещице, тази къща са начита бащина ми. Ил. Блъсков, ПБ I, 85. Ще люшна аз, ама не него, ами тебе ще люшна един, та ще видиш ти едно "давно", гиди вонещице недна! Т. Влайков, Съч. II, 138. От такъва работа на чист въздух Еленка беше много по-здрава от много други вонещици господарки, които по вее ден киснат в къщи, без да посегнат някаква работа. КН, 82.
О Душа вонещиците да правя тамяц. Диал. Ирон. Нищо не върша или върша безсмислени, невъзможни неща. — Що прави тая и тоя? — Нищо, така ся скита насам ната-*пък. — А, а, а! Души вонещиците да прави темян. Ал. Дювернуа, СБЯ, 266.
ВОНЕЯ, -ееш, мин. св. вонях, прич. мин. св. деят. вонял, -а, -о, мн. вонели, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Издавам неприятна миризма; воня, смърдя. И наша маца / погледала, погледала и рекла: "Това месо во-нее". Л. Каравелов, Съч. I, 23-24. Как е мъ-тно — като златно, / как пресладостно воней, /нашто блатце благодатно. Ив. Вазов, Съч. III, 189-190. Душата му вонее на бъчова. П. Р. Славейков, БП I, 155. Който бърка гюбрето, нему вонеят ръцете. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 338.
2. Само безл. Усеща се неприятна миризма; вони, смърди. Тук вонее на пърчовина като в кошара. Ст. Загорчинов, Избр. пр 1П, 19. "Тук нейде се е разсипало газ, вонее страшно". Ив. Вазов, Съч. VII, 5.
ВОНКА нареч. Диал. Вънка. Она не ме пуща вонка да излезам, в градини да влезам, китки да наберам, / китки да наберам, глава да наредам. Нар. пес., СбБрМ, 409.
ВОНКАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Вънкашен. Не ся уповавай на вонкашните украшения, зачтото и барабанът (..) со все что чини толкова глас и мя-теж, полен е с вятр. А. Гранитски, ПР (превод), 56.
ВОНЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който има лоша, неприятна миризма; вонещ, вонящ, смрадлив, зловонен. Гнездото на папуняка по време на мътенето е толкова замърсено.., че лесно се открива по неприятната воня. В това вонливо гнездо излюпените малки живеят около месец. Ст. Дончев, ПДН, 39. В живота не са тъй кални и вонливи улиците, както душите. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 29.
2. Който има особена, остра миризма. Той пиеше, разбираше от алкохол и сигурно щеше да открие тайната на вонливата течност с дъх на хвойна. С. Чернишев, ВМ, 103. Двамата побратими влязоха в една приземна кръчма и си поръчаха ока греяна цуйка с шекер.. Непривикнали, те пиеха вонливата ракия с мъка. С. Северняк, ОНК, 15.
ВОНТА ж. Диал. Руг. Мръсна, мързелива или развалена, развратна жена; вонещица. — Момчето ми! — пищеше Лиловица, — аз си не давам сина за такава киеца и вонта!... Ив. Вазов, Съч. XXII, 138. — Не чухте ли баща й какво казваше? Срамотни-ца!... — Тогава пада й се да яде бой,.. —Да я скъса макар, вонтата недна, — гълчеше друга. Ив. Вазов, Съч. VIII, 132. Оназ вонта я мързи да гледа, че лозе ще копае. Б Д V, 111.
ВОНТЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Руг. Мръсен, вонлив мъж; вонещик. Работил е честно и любовно; /.. / Салт когато името му чуят! / "Вън ти, вонтьо, махай се от-тука." П. Р. Славейков, ТК, 1884, бр. 39, 4.
ВОНЯ, мн. (рядко) вонй, ж. Лоша, неприятна миризма; смрад, зловоние. От по-
