воля да не издава нервността. В. Нешков, Н, 380. И като го гледаше, че свива цигара, прихващаше го за рамото и го молеше галено: — Остави тая отрова Кръстю! Нали видиш, че ти вреди! Остави я! Много ти се моля! Дай си малко воля! Г. Караславов, ОХ I, 388.
Добра воля. Желание, склонност, готовност да се извърши нещо полезно, благоприятно за някого. Не свършил никакво високо училище, .., той заместваше липсата от учителска подготовка с добра воля и трудолюбие. Ив. Вазов, Съч. X, 155. Собствеността на Борис върху фабриката зависеше от добрата воля на Малони. Д. Димов, Т, 526. При добра воля всичко може да се нареди.
До воля. Остар. До насита, до краен предел. Можехме от сутрин до вечер да говорим и ползувахме се до воля от тая свобода. К. Величков, ПССъч. I, 26. Славчо беше белимелец, това съвпадение даде кураж и право на пленителите му да наситят до воля зверската си мъстителност. Ив. Вазов, Съч. VII, 58. Сиромашия до шия, неволя до воля. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 115.
Зла воля. Склонност, желание да се вършат лоши неща, да се причинява зло на другите. Чингелов се зае с особено усърдие да съчинява протокола — и защото беше за такъв тържествен случай, и защото беше целият против злата воля и упоритост на Таки Брашнаров. Д. Талев, ПК, 64. При зла воля поводи могат да се намерят всякакви. П. Вежинов, ДМ, 28.
На воля. Свободно, без ограничения. Когато Самуил влизаше в седмата година, а Аарон навърши десетте, Никола и Рипсимия решиха да изпратят двете деца на село, да растат на воля и да се трудят. А. Дончев, СВС, 152. Няколко дена се скитах на воля, но и с тиха и сякаш безпричинна тъга в гърдите си. А. Гуляшки, ЗР, 276-277.
Налагам / наложа волята си някому. Принуждавам някого да върши това, което аз искам. Славов виждаше паяжината, която можеха да уплетат около него, но му беше обидно, че в тоя свещен кът дръзки хора се опитват да му налагат волята си. X. Русев, ПЗ, 121. Откак клубът бе изгорен и от деня, в който го арестуваха, нямаше никаква възможност да налага волята си… Ем. Станев, ИК III и IV, 439. За тях става все по-трудно да налагат волята си.
Не счупвам / счупя (не пречупвам / пречупя, не скършвам / скърша) волята на някого. Разг. Изпълнявам желанието на някого, не отказвам да правя това, което иска. За да не счупи волята на чичо Петър, тя даде съгласието си пак да отидат при доктора. П. Велков, СДН, 53. Покорна и тиха, научена от майка си да не пречупва никога бащина воля, Латинка се свиваше в ъгъла и думица не смееше да отрони. НК, 1958, бр. 4, 4.
Нямам своя воля. Разг. Нямам сила, право, възможност сам да решавам, сам да определям поведението, постъпките си. Лепо нямаше вече своя воля. Бойка бе магъосала сърцето му и то не можеше да живее без нея. Елин Пелин, Съч. I, 94. — Баща ми е сиромах, а сиромасите нямат своя воля, ако ние и да говориме противното. Л. Каравелов, Съч. VIII, 61. — Волиш ти него, та него! — / отвърна везир сърдито, / — Но своя воля ти нямаш. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 339.
По воля. Остар. Свободно, без ограничения; на воля. Реката в долината шурти, птичките хвъркат по воля и другарите му вървят по зазеленялото поле и пеят. Ив. Вазов, Съч. VI, 114. Чернило черно / орисници ми предвещаха. / И няма никога душа / криле по воля да размаха! П. К. Яворов, Съч. I, 51.
Последна воля. Предсмъртно желание; завещание.
С (по) божия<та> воля. Разг. За подчертаване, че нещо е станало или ще стане, както е наредил Бог. — Добър ден, господине учителю! — Я, каква среща! — спря се даскал Ботьо — .. — Такива неща за тебе чувам напоследък, отче Игнатие, а ето че с божия воля всичко се оправило! Ст. Дичев, ЗС I, 324. — После с божия воля пак ще потеглим, каза хладнокръвно возачът. Ив. Вазов, Съч. XII, 14.
Твоя (ваша) воля. Разг.; Воля ти (му, й, ви, им). Остар. Израз, с който се подчертава правото на някого да върши каквото иска и същевременно се изразява известно безразличие и пренебрежение към неговите действия. Кръстевица се съгласи. Най-сетне воля й, ако тя каже, че го иска, тогава и те няма да имат против тази женитба. Г. Караславов, ОХ I, 411. — Аз няма да дойда! — рече предизвикателно Македонски. — Твоя воля. Ст. Дичев, ЗС I, 569. — Няма да подпиша — повторно заяви Борис. — Ваша воля — спокойно отговори гъркът. Д. Димов, Т, 528.
ВОН1, вонта`, мн. няма, ж. Остар. 1. Воня, смрад. Вон, задуха, дим из къщи, / дето стъпиш смет. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 9, 152.
2. Миризма. Конят щом го съгледа и подуши лошата вон на леша, подплашва се. Ил. Блъсков, ПБ I, 75.
ВОН2, во`нът, во`на, мн. во`ни, м. Парична единица на Корейската народнодемократична република и на Южна Корея.
ВОН нареч. Остар. и диал. Вън. Един драм злато да подариш на едного сиромаха от твоите сродници, чини повече от сто драмове, подарени другому някому, който е вон от сродството. А. Гранитски, ПР (превод), 70. Не се знае защо се оттегли Симеон, без да се бие вон от Цариград на едно място, дето се зове Седмо поле. М, 1857, 95.
ВОНЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вонея.
ВО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който има приятна миризма; благовонен. И не щеш да ме видиш ти, мале /
