кога бликнат ливадите пак. / .. / Нито аз ще се радовам лятос/ на вълнистите златни нивя, / на блатистата вонна фиалка, / на листнатите тамо дървя. Ив. Вазов, ИГП (превод), 81.
2. Който има неприятна миризма; вонещ (Ст. Младенов, БТР).
ВОНЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от воня.
ВОНЕ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Който вони, който има лоша, неприятна миризма; смрадлив, зловонен, вонящ. Ламбицата шумеше, блещукаше тъжно и пущаше нагоре един стълб вонещ дим. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 147. Хляб и извара или вонещо бито сирене — това е най-обикновеното негово едене и дома, и на оран. Т. Влайков, Съч. II, 91. На повърхността на водата се образувал един тлъст, вонещ, сив каймак, да ти се превърне стомаха, като го погледнеш. Ал. Константинов, БПр, 1853, кн. 5, 52. Тези последните [готите] са уплашиха от изгледа на дивите онези скотовъдци, .., облечени във вонещи кожи. Т. Шишманов, ИБН, 53. Аз не ща, мамо, кадъна — / кадъни душа мирише / на черно куче вонещо. Нар. пес., СбНУ XLVI, 243.
ВОНЕЩИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Вонещица (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Прен. Руг. Мръсен, нечист мъж; вонтьо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОНЕ`ЩИЦА ж. 1. Черен бръмбар с удължено тяло, който живее в тъмни и влажни мазета и килери и отделя течност с неприятна миризма; къщна вонещица. Blaps mortisaga.
2. Черен бръмбар със заоблено тяло, който живее навсякъде по припечни тревисти места и планински пътеки; полска вонещица. Gnaptor spinimanus.
3. Само мн. Зоол. Разред сухоземни или водни насекоми, които отделят течност с неприятна миризма. Heteroptera. // Стесн. Отделно семейство от този разред, около осемдесет вида по-едри насекоми, които са предимно растителноядни. Pentatomidae.
4. Прен. Остар. Руг. Мръсна и мързелива жена; вонта. — Скоро да са махваш и да та не виждат очите ми, дърта вонещице, тази къща са начита бащина ми. Ил. Блъсков, ПБ I, 85. Ще люшна аз, ама не него, ами тебе ще люшна един, та ще видиш ти едно „давно“, гиди вонещице недна! Т. Влайков, Съч. II, 138. От такъва работа на чист въздух Еленка беше много по-здрава от много други вонещици господарки, които по вес ден киснат в къщи, без да посегнат някаква работа. КН, 82.
◇ Душа вонещиците да правя тамян. Диал. Ирон. Нищо не върша или върша безсмислени, невъзможни неща. — Що прави тая и тоя? — Нищо, така ся скита насам нататък. — А, а, а! Души вонещиците да прави темян. Ал. Дювернуа, СБЯ, 266.
ВОНЕ`Я, -е`еш, мин. св. воня`х, прич. мин. св. деят. воня`л, -а, -о, мн. воне`ли, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Издавам неприятна миризма; воня, смърдя. И наша маца / погледала, погледала и рекла: „Това месо вонее“. Л. Каравелов, Съч. I, 23-24. Как е мътно — като златно, / как пресладостно воней, / нашто блатце благодатно. Ив. Вазов, Съч. III, 189-190. Душата му вонее на бъчова. П. Р. Славейков, БП I, 155. Който бърка гюбрето, нему вонеят ръцете. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 338.
2. Само безл. Усеща се неприятна миризма; вони, смърди. Тук вонее на пърчовина като в кошара. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 19. „Тук нейде се е разсипало газ, вонее страшно“. Ив. Вазов, Съч. VII, 5.
ВО`НКА нареч. Диал. Вънка. Она не ме пуща вонка да излезам, в градини да влезам, китки да наберам, / китки да наберам, глава да наредам. Нар. пес., СбБрМ, 409.
ВО`НКАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Вънкашен. Не ся уповавай на вонкашните украшения, зачтото и барабанът ( .. ) со все что чини толкова глас и мятеж, полен е с вятр. А. Гранитски, ПР (превод), 56.
ВОНЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който има лоша, неприятна миризма; вонещ, вонящ, смрадлив, зловонен. Гнездото на папуняка по време на мътенето е толкова замърсено .., че лесно се открива по неприятната воня. В това вонливо гнездо излюпените малки живеят около месец. Ст. Дончев, ПДН, 39. В живота не са тъй кални и вонливи улиците, както душите. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 29.
2. Който има особена, остра миризма. Той пиеше, разбираше от алкохол и сигурно щеше да открие тайната на вонливата течност с дъх на хвойна. С. Чернишев, ВМ, 103. Двамата побратими влязоха в една приземна кръчма и си поръчаха ока греяна цуйка с шекер .. Непривикнали, те пиеха вонливата ракия с мъка. С. Северняк, ОНК, 15.
ВО`НТА ж. Диал. Руг. Мръсна, мързелива или развалена, развратна жена; вонещица. — Момчето ми! — пищеше Лиловица, — аз си не давам сина за такава кисца и вонта!… Ив. Вазов, Съч. XXII, 138. — Не чухте ли баща й какво казваше? Срамотница!… — Тогава пада й се да яде бой, .. — Да я скъса макар, вонтата недна, — гълчеше друга. Ив. Вазов, Съч. VIII, 132. Оназ вонта я мързи да гледа, че лозе ще копае. БД V, 111.
ВО`НТЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Руг. Мръсен, вонлив мъж; вонещик. Работил е честно и любовно; / .. / Салт когато името му чуят! / „Вън ти, вонтьо, махай се оттука.“ П. Р. Славейков, ТК, 1884, бр. 39, 4.
ВОНЯ`, мн. (рядко) вони`, ж. Лоша, неприятна миризма; смрад, зловоние. От постоянната
