де. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 83-84. Момините сватове,.., са излезли пред къщи да причакат зет и сватове. Здрависали се тихо и благо и някак натъжено. Р. Росен, ВПШ, 162.
2. Диал. Приятно, сладко. На заранта се събуди рано, заприказва как е благо спала тая нощ. Ст. Даскалов, СД, 201. И Румена е легнала, / та си е благо заспала. Нар. пес., СбНУ XLIV, 231.
3. Диал. С крат. лич. местоим. в дат. м и, т и, му и пр. Блазе. Благо му на душата. Н. Геров, РБЯ I, 44.
БЛАГО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Добър, положителен, напр.: благоразумен, благопо-желание, благодеяние, благоденствие и др.
2. Добре, положително, напр.: благовъз-питан, благоразположен идр.
3. Благо (в 1 знач.), напр.: благотворителен, благотворен идр.
4. Хубаво, приятено, напр.: благовонен, благозвучен, благоухая идр.
5. Добър, мил, кротък, напр.: благонра-вен, благодушен идр.
БЛАГОВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Остар., сега разг., ирон. За съпруг или съпруга — който е силно привързан и верен на другия. Мъдреха се няколко закръглени,.. евреи с благоверните си съпруги. Д. Спространов, С, 281. Благоверният съпруг отключи входната врата и с крадливи стъпки измина няколкото стъпала до вестибюла. Г. Райчев, ЗК, 9. Той имаше жена благоверна, / милостива и благоговейна. К. Огнянович, ЖА, 17.
2. Остар. Книж. Който е верен привърженик на християнската църква. Сара веч е Теодора / християнка благоверна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 88. • Епитет на български цар или царица. Българският цар Александър се е наричал: „В Христа Бога благоверний цар и самодържец веем българом и гръком.“ НБ, 1876, бр. 12, 47. „Цар, царица“, прошу-мя после в главата му вихър с бледи лица като искри, гонени от вятър,.. „Кои са те и какви са?“ — издигна се глас в него. „Христолюбиви и благоверни самодръжци на всички българи, от Бога поставени над българския народ.“ Ст. Загорчинов, ДП, 251.
3. Като същ. благоверен м., благоверна ж.
Разг. Ирон. Съпруг, съпруга. Той излезе на разходка със своята благоверна. А Ще чакам благоверната да си дойде. А Да чуем какво ще каже благоверният.
БЛАГОВЕРИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоверност.
БЛАГОВЕРНО. Остар. Книж. Нареч. от благоверен.
БЛАГОВЕРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл.същ. от благоверен.
БЛАГОВЕСТ, -тта, ж. Старин. Благовестие. Образите на четирите архангели изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовест-та, Рафаил,..., и Уриил. Ст. Загорчинов, ЛСС, 5/. Загрижен Саваот глава поклати / и благовест в небето възвести. К. Христов, ПП И, 63. Помоли баща си да идат наедно у Бельови и, на днешния ден Благовещение, дано земат някоя благовест. И Цонев баща отдавна желаеше да се засвати с Веля. Ил. Блъсков, TCP, 9 -10. — Поникнал е [овесът], ти казвам. Два пръста е, ама поникнал, лъжа няма. Ще черпиш ли за тая благовест? Н. Хайтов, ПЗ, 72.
БЛАГОВЕСТВАМ и БЛАГОВЕСТВУ-ВАМ, -аш, несв., прех.и и непрех. Остар. Книж. Благовестявам. Йоан Кръстител,.., доде в околността на Йордан,.., u благовес-твуваше, че ожидаемий от толкози векове Месия стигна най-сетне, че са намерва помежду израилтяните. Н. Михайловски, ССИ (превод), 109. И тъй като се облякох в бронята на вярата и в всеоружието на духа на божественото слово, благовеству-вах при всеки случай на народа словесата на божията правда. ПСп, 1876, кн. 11-12, 13. благовествам се, благовествувам се страд.
БЛАГОВЕСТВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благовествам и от благовествам се; благовествуване, благовестене, бла-говестяване.
БЛАГОВЕСТВОВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благовестие. На стола ще са полага [клетвата]: от дясна страна кръст, а от лява святото благо вествование (Евангелие). 3. Стоянов, ЗБВ I, 81.
БЛАГОВЕСТВУВАМ. Вж. благовествам.
БЛАГОВЕСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благовествувам и от благовествувам се; благовестене, благовес-тяване, благовестване.
БЛАГОВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който носи добра блага вест. • Обр. Мъгли, които плъзнете / в душа ми кат в провала, / .. / Дъгата благовес-тната / там веч се не явява. Ив. Вазов, Съч. 1П, 25.
БЛАГОВЕСТЕНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Донасяне на добро известие, известяване за нещо добро; благовестване, благовествуване.
БЛАГОВЕСТЕЦ, мн. -тци, м. Инд. Човек, който носи добра, блага вест; благовес-тник, благовестител. В дясна ръка с китка вита, / гости идат на честито: / тежки порти отворете, / благовестци приемете! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99 -100.
БЛАГОВЕСТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Рел. Вест, предадена на Дева Ма
