П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 83-84. Момините сватове, .., са излезли пред къщи да причакат зет и сватове. Здрависали се тихо и благо и някак натъжено. Р. Росен, ВПШ, 162.
2. Диал. Приятно, сладко. На заранта се събуди рано, заприказва как е благо спала тая нощ. Ст. Даскалов, СД, 201. И Румена е легнала, / та си е благо заспала. Нар. пес., СбНУ XLIV, 231.
3. Диал. С крат. лич. местоим. в дат. ми, ти, му и пр. Блазе. Благо му на душата. Н. Геров, РБЯ I, 44.
БЛА`ГО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Добър, положителен, напр.: благоразумен, благопожелание, благодеяние, благоденствие и др.
2. Добре, положително, напр.: благовъзпитан, благоразположен и др.
3. Благо (в 1 знач.), напр.: благотворителен, благотворен и др.
4. Хубаво, приятно*, напр.: благовонен, благозвучен, благоухая и др.
5. Добър, мил, кротък, напр.: благонравен, благодушен и др.
БЛАГОВЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Остар., сега разг., ирон. За съпруг или съпруга — който е силно привързан и верен на другия. Мъдреха се няколко закръглени, .. евреи с благоверните си съпруги. Д. Спространов, С, 281. Благоверният съпруг отключи входната врата и с крадливи стъпки измина няколкото стъпала до вестибюла. Г. Райчев, ЗК, 9. Той имаше жена благоверна, / милостива и благоговейна. К. Огнянович, ЖА, 17.
2. Остар. Книж. Който е верен привърженик на християнската църква. Сара веч е Теодора / християнка благоверна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 88. • Епитет на български цар или царица. Българският цар Александър се е наричал: „В Христа Бога благоверний цар и самодържец всем българом и гръком.“ НБ, 1876, бр. 12, 47. „Цар, царица“, прошумя после в главата му вихър с бледи лица като искри, гонени от вятър, .. „Кои са те и какви са?“ — издигна се глас в него. „Христолюбиви и благоверни самодръжци на всички българи, от Бога поставени над българския народ.“ Ст. Загорчинов, ДП, 251.
3. Като същ. благоверен м., благоверна ж. Разг. Ирон. Съпруг, съпруга. Той излезе на разходка със своята благоверна. △ Ще чакам благоверната да си дойде. △ Да чуем какво ще каже благоверният.
БЛАГОВЕ`РИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоверност.
БЛАГОВЕ`РНО. Остар. Книж. Нареч. от благоверен.
БЛАГОВЕ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл.същ. от благоверен.
БЛАГОВЕ`СТ, -тта`, ж. Старин. Благовестие. Образите на четирите архангели изглеждаше, че пазят вратите за вътре: Михаил, с бляскав огнен меч и сребърен шлем, Гавраил, с белия крин на благовестта, Рафаил,…, и Уриил. Ст. Загорчинов, ЛСС, 57. Загрижен Саваот глава поклати / и благовест в небето възвести. К. Христов, ПП II, 63. Помоли баща си да идат наедно у Бельови и, на днешния ден Благовещение, дано земат някоя благовест. И Цонев баща отдавна желаеше да се засвати с Веля. Ил. Блъсков, TCP, 9-10. — Поникнал е [овесът], ти казвам. Два пръста е, ама поникнал, лъжа няма. Ще черпиш ли за тая благовест? Н. Хайтов, ПЗ, 72.
БЛАГОВЕ`СТВАМ и БЛАГОВЕ`СТВУВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Книж. Благовестявам. Йоан Кръстител, .., доде в околността на Йордан, .., и благовествуваше, че ожидаемий от толкози векове Месия стигна най-сетне, че са намерва помежду израилтяните. Н. Михайловски, ССИ (превод), 109. И тъй като се облякох в бронята на вярата и в всеоружието на духа на божественото слово, благовествувах при всеки случай на народа словесата на божията правда. ПСп, 1876, кн. 11-12, 13. благовествам се, благовествувам се страд.
БЛАГОВЕ`СТВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благовествам и от благовествам се; благовествуване, благовестене, благовестяване.
БЛАГОВЕСТВОВА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благовестие. На стола ще са полага [клетвата]: от дясна страна кръст, а от лява святото благовествование (Евангелие). З. Стоянов, ЗБВ I, 81.
БЛАГОВЕ`СТВУВАМ. Вж. благовествам.
БЛАГОВЕ`СТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благовествувам и от благовествувам се; благовестене, благовестяване, благовестване.
БЛАГОВЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който носи добра блага вест. • Обр. Мъгли, които плъзнете / в душа ми кат в провала, / .. / Дъгата благовестната / там веч се не явява. Ив. Вазов, Съч. III, 25.
БЛАГОВЕСТЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Донасяне на добро известие, известяване за нещо добро; благовестване, благовествуване.
БЛАГОВЕ`СТЕЦ, мн. -тци, м. Инд. Човек, който носи добра, блага вест; благовестник, благовестител. В дясна ръка с китка вита, / гости идат на честито: / тежки порти отворете, / благовестци приемете! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99-100.
БЛАГОВЕ`СТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Рел. Вест, предадена на Дева Мария
