доброто възпитание може да поведе чловека кам добродетел и да го направи честит и благатък. А. Начев, (превод) Лет., 1872, 152. Благатко агне две майки бозае. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 43.
БЛАГИНА`1 ж. 1. Само ед. Качество на благ, вкусен, сладък; благост, сладост, удоволствие. Като че кой знае каква благина има в тоя проклет тютюн, та току смуче цигарата. Кр. Григоров, ТГ, 88. Поп Антония чупна един залък от краищника, топна с него в напоената среда, хапна го и засмука: — Ох, благина! Т. Харманджиев, КЕД, 63.
2. Качество или проява на благ, добър; добрина. — Аз го помна още оня, с козята брада, изпитахме благината на сина му с клюнестия нос, а малкото отде го знаеш какво вълче ще се извъди… Кр. Григоров, ТГ, 84. Хората треба да ся трудят да придобият един радостлив характер, .., и да мислят благините на будущият живот. С. Доброплодни, З (превод), 29.
3. Полза, облага, която се получава от някого или от нещо добро. — Много високи добиви дава [житото]. А пък има осил и не се изтърсва от вятъра .. Така че сбрани са две благини — долепи тя двете си длани, — защо да ги не използуваме?! Ст. Даскалов, СЛ, 266. Напразни са и увещанията на хаджи Йеронима, че това е беда, а не грях, че той не бива да бърза с калугерството, .. Ангел държи на своето: „Видях благината на белия свят, искам сега да вляза в черния.“ Н. Хайтов, ШГ, 150.
БЛАГИНА`2 ж. Диал. Само ед. Нещо блажно за ядене (масло, мляко, сирене, сланина и др.). Миналата година овцете им бяха на една мандра. Той бе шилегар. На Петровден, когато делиха благината, бяха дошли всички малсайбии. П. Росен, ВПШ, 157. А старците и кадъните чоплеха с мотики бедната земя по баирищата и също като българите разчитаха най-вече на козите за малко благина в празнични дни. А. Христофоров, А, 112.
БЛАГИНКА`1 ж. Умал. от благина1. Агрономът ти каже: — Блока на Рашка могила с това и това ще го сеем… Градината така и така ще я преорем… И колкото повече труд, толкова повече благинка… Кр. Григоров, Н, 68. Кое, знаеш, покметувах, .., кое в тричленка постоях и позакачих туй-онуй, вкусих от обществената благинка, благодарим. Г. Караславов, Избр. съч. II, 160.
БЛАГИНКА`2 ж. Умал. от благина2. Едничко добиче [свинята] му е; пък ей и Коледа иде — не могат децата без благинка, не могат. Половината за тях, другото ще продаде, та ще се посвърне и с парици. Ц. Церковски, Съч. III, 271-272*. В торбите с учебниците (..) поставяхме комат домашен хляб и благинка, обикновено сланинка, пастърма или луканка. П. Делирадев, СбА-СЕП, 150.
БЛА`ГИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от благ. — Ха, ха, ха! Опасности. Отде намери тая благичка думица? .. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 77.
БЛАГНЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) благня`х, прич. мин. св. деят. благня`л, -а, -о, мн. благне`ли, несв., непрех. Диал. За хранителни продукти — имам благ, сладък вкус; сладня.
БЛА`ГО, мн. -а`, ср. 1. Само ед. Нещо ценно, положително, добро в нравствено отношение; добро, благополучие, щастие. На тоя площад всяка пролет, .., стават шумни народни тържества и помен за борците, загинали за благото на родния край. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11. Ходиле са от град в град, .., теглили са неудобства… и сичко това не за себе, но за общо благо. Ил. Блъсков, ДБ, 85. Човешкият живот е най-голямо благо, но още по-голямо благо, неоценимо благо е свободата на един народ. Д. Талев, И, 64.
2. Обикн. мн. Всяко нещо, което задоволява нуждите на човека. Аз искам да живея на Дунав. Тамо ще бъде средата на земята ми, защото там ся стичат сичките блага. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 131. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове. Ив. Вазов, Съч. II, 5. На земните блага всевечни сме творци, / а нужда ни души до хладната си гръд. Хр. Смирненски. Съч. I, 100. Материални блага. Духовни блага.
3. Само ед. Събир. Диал. Богатство, имане. Цяла година работи той като кърт с жена си и много благо влезе в къщата му. Хр. Пелитев, ХО, 61. Гори византийска земя и враже благо грабят поганците. А дойдат ли до нас, ще им покажем кой кум и кой сват. Ст. Загорчинов, ДП, 376. Они са му млого засакали: / засакаше три товари благо, / засакаше чисто сухо злато. Нар. пес., СбНУ XLIV, 42. Па ги майкя у печалбу прати: / .. / Отидоше они, печалише, / .., / спечелише десет товара благо. Нар. пес., СбНУ XI, 30. Имам много благо. Н. Геров, РБЯ I, 44.
БЛА`ГО нареч. 1. С доброта, с кротост; кротко, меко, мило. Тя бе стройна и напета мома, .., с големи жални очи, които гледаха мило и благо. Елин Пелин, Съч. III, 17. — Не бе, пиле, .. Аз съм твоя жена .. — казваше му благо и умолително тя, като съзираше с безпокойство раздразнени ноти в гласа му. Ив. Вазов, Съч. IX, 83. И старецът пръв стана, наклони леко главата си и му се усмихна благо и приветливо. Теодоси се приближи и целуна десницата му. Ст. Загорчинов, ДП, 228. Един след друг излизат извътре разни чиновници и всякой опитва по свой начин — кой благо, кой със заплашвания — да убеди навалицата да се разотиде.
