жинов, ЗЧР, 85. Върху поста палете бесен вихър на бурята, ь. цялото здание се разлю-ля и разклати. И. Йовков, Разк. II, 49. А времето застудяваше, завиха вихри, започна да прехвръква сняг. Идеше зимата, глад-на и страшна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 370. Зимата пее свойта зла песен, / вихрове гонят тръне в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. Тогаз се вихри вдигнаха / и ти овчарче грабнаха, / самичък Петко остана. Христом. КМ II, 37.
2. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Върховен, най-напрегнат, най-бурен момент на нещо; разгар. Тинка се унесе во вихъра на хорото. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253. Той пак си представи вихъра на битките, развяното знаме и свежия лъх на планинските чукари. Ст. Дичев, ЗС I, 240. Из бесний вихър на борбите днешни / свещени знамена се дигат. Ив. Вазов, Съч. III, 79. Двойките танцуваха унесено във вихъра на валса.
3. Физ. Флуидно образуване, което възниква вследствие вискозността на флуида и се характеризира с въртеливо движение на включената в него маса.
О Вихри го гонят. Диал. 1. За човек, който много бърза и нищо не върши. 2. За човек, който говори каквото му дойде на ума. 3. За човек, който не знае къде се намира и как е (Н. Геров, РБЯ).
виц, вйцът, вйца, мн. вйцове, след числ. вйца, м. 1. Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек; анекдот. В седмица по два-три пъти се събираха у тях или той ходеше у приятели на бридж или покер, гдето научаваше последните вицове за властта. В. Нешков, Н, 356. Казваше по някой виц на баща си, за да го развлече, и уморена отиваше да спи. М. Грубешлиева, ПП, 249-250. Любопитствувам да узная откъде се взе тая духовитост у него, за да ме забавлява през цялата вечер с най-пи-кантни вицове. Св. Минков, Избр. пр, 132.
2. Прен. Закачлив, забавен, интересен тон, елемент, линия в устно или писмено повествувание; закачка. Знае много неща, обича и умее да говори и все пак разказва досадно. Липсва вицът.
— Нем. \У1*2.
ВЙЦАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който много обича да разказва или да слуша вицове.
ВИЦЕ- Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: помощник или заместник, обикн. на висше длъжностно лице, напр.: вицепрезидент, вицепремиер и др.
— Лат. У1се 'вместо'.
ВИЦЕАДМИРАЛ м. 1. Чин на висш офицер във военната флота между контраадмирал и адмирал. Преди няколко дена 12-годишният син на Аодул Азиса са възведе на чин вицеадмирал във флотата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 261.
2. Лице, което има такъв чин. Тя успя да постигне мечтата си да се омъжи за морски офицер и взе вицеадмирал.
ВИЦЕГУБЕРНАТОР м. Заместник, пръв помощник на губернатор. В България Каравелов пристигна заедно с руската войска в 1878 година и благодарение на обширните свои връзки с Русия скоро получи място на вицегубернатор във Видин. Пряп., 1903, бр. 89, 3. В санджаците са поставени военни руски губернатори, а до тях са придружени граждански български вицегубернатори. Г. Бенев, БК (превод), 84.
ВИЦЕГУБЕРНАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вицегубернатор. Места вице-губернаторски завземат познатите български родолюбци, в Свищов — Балабанов, в Търново — Цанков. Г. Бенев, БК (превод), 84.
ВИЦЕКАНЦЛЕР м. Заместник на канцлер. Пред брат Каурсен казах, че негово светейшество е уточнявал с мен утрешния церемониал, вицеканцлерът премълча. В. Мутафчиева, СД, 219.
ВИЦЕКОНСУЛ м. Заместник на консул или ръководител на консулско учреждение в пункт с второстепенно значение. Събранието се откри на 19 октомври.. Дошли бяха неофициално само някои вицеконсули, пристигнал бе един член на английския парламент като частен посетител. В. Генов-ска, СГ, 514. Назначен за руски вицеконсул през 1857 г., той се отдал на широка наро-дополезна дейност. Няма апостол, с когото Найден Геров да не се е познавал, комуто да не е бил с нещо полезен. П. Теофилов, К, 50.
ВИЦЕКОНСУЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Учреждение, начело на което стои вицеконсул. Там [в стаята на Хасан Чауш] бяха отредили помещение .. на г. Наботкова, тогава учител в пловдивската семинария. За тая почит той беше задължен на покровителството, под което беше го приело руското вицеконсулство в Пловдив. К. Величков, ПССъч. I, 69.
2. Сграда, в която се помещава такова уч-еждение.
. Длъжност на вицеконсул.
ВИЦЕКРАЛ, -ят, -я, мн. вицекрале, м. Истор. В монархическите страни, които са владеели колонии (Англия, Испания и др.)
— заместник на крал, който управлява държава, провинция или колония. Индия била подчинена непосредствено на английския крал и неговото правителство. Тя била управлявана от генералгубернатор, носещ титлата вицекрал на Индия. Ист. VIII кл, 103-104.
ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ м. 1. Заместник на президент в някои държави. В съвещанието са взели участие вицепрезидентът на САЩ и държавният секретар.
