Page:RBE Tom2.djvu/225

От Читалие
Версия от 17:55, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


виржинските тютюни е с над 10% по-висока, отколкото на тютюните, които се внасят от Куба. Тр, 1997, бр. 175, 9.

ВЙРИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Увел. от вир. Нощем [мечката] се предаваше с наслада на ловитба на раци край потоците или пък се опитваше да хване някоя пъстърва из ви-ищата. Ем. Станев, ПЕГ, 80. Жаден и гла-ен нашият герой за девствената и чиста природа [Ботйов], рипнал като отвързан лъв да отиде и се насити,.. Ходил той по всички вирища и водопадчета на Тунджа, ловил раци, търсил риба. 3. Стоянов, ХБ,

58.

2. Диал. Място, където има вирове, застояла вода, и от това е влажно и тревно (Ст. Младенов, БТР, I).

ВЙРНА. Вж. вирвам и вирнувам.

ВЙРНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вирна като прил. Който е изправен, издигнат нагоре. Особено нежен и приятен бе профилът мутънък, с едва вирнато носле, с малки, пълнички устни. П. Вежинов, БД, 146. Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело,.., с гордо вирната глава. Елин Пелин, Съч. I, 10/. Кончето беше едно таковадето трудно ще познаеш възрастта му. Мъничко.., с вирнати уши и лисо петно на челото. Кр. Григоров, Р, 35.

О С вирнат нос (вирната глава). Разг. Надменно, горделиво, надуто. Подочуе.., че американците скоро щели да навлязат в България,.., поразвесели се, почва да излиза с вирнат нос, отбие се и до кръчмата, викне да черпи тоя-оня. Кр. Григоров, И, 145.

ВЙРНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вирна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вйрнат, се., прех. Вирвам. вирнувам се, вирна се страд.

ВЙРНУВАМ СЕ несв. (остар.); вирна се св.9 непрех. Вирвам се.

ВЙРНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вирнувам и от вирнувам се; вирване.

ВИРОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се покорява никому, не се вслушва в мнението, съветите на другите; непослушен, непокорен. В легията Димитър добре се би, но беше вироглав, не зачиташе реда, вършеше много работи на своя глава. Ст. Дичев, ЗС II, 462. "Разбра се вечереши Костадин,Митъо е вироглав, ако не му дам да се ожени за нея, ще ме зареже". Г. Караславов, Избр. съч. I, 334. Деца, които са отрасли разпуснато, а особено без майчино възпитание, изпървом биват немирни, вироглави. У, 1870, бр. 1, 34.

ВИРОГЛАВЕЦ, мн. -вци, м. Вироглав, непокорен човек. И хаджи Евтим не можеше да се начуди отде изникна това учение, и кой ги научи тия момчета да станат такива халосани и непокорни. И той съдеше

Цветанова и внука си защо, като са учени, не съберат ума на вироглавците. Ив. Вазов, Съч. XXV, 73. — Султанът му дарува свобода, ако сложи оръжието и заживее мир-но, а вироглавецът отказа и се надсмя. М. Марчевски, П, 45. — Същият си вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето. Ст. Загорчинов, ДП, 348.

ВИРОГЛАВИЕ, мн. няма, ср. Качество на вироглав; вироглавство, вироглавщина, вироглавост. Сам планинец, боляринът Златан беше наследил от дедите симестни разбогатели старейшининепокорство пред силата заедно с любов към вол-ността, които у него бяха се превърнали във вироглавие и своеволие. А. Дончев, СВС, 5о0. Вишан забелязваше, че домакинът е ядосан, но много не се тревожеше, само си каза да внимава, защото в яда си оня може да изрече някоя глупост, а после от вироглавие да я поддържа. А. Дончев, СВС, 139.

ВИРОГЛАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от вироглав; до известна степен, малко вироглав. Свят дебелоок.. Станало ни за мъжко, ни за женско! .. А виро-главички са нашите, снахо, вироглавички. Ц. Церковски, ТЗ, 10.

ВИРОГЛАВКА ж. Вироглава жена. В тоя миг той наистина повярва, че трябва да се отпише, па макар и затова само, за да счупи волята й. Той е, който ще решава. Гледай я ти, вироглавката\ А. Гуляшки, МТС, 193.

ВИРОГЛАВО. Нареч. от вироглав. Някое от турчетата вироглаво се откъсваше от ръката на майка си и се спускаше да види бесилката по-отблизо, прогонваше го оттам с дрезгав вик бащата. Д. Талев, ПК, 732. Заместник-директорът .. заговори тихо, простичко,.. И разказа как генералският син, ученик в предпоследния клас,., настойчиво и вироглаво руши онова, което се нарича училищна дисциплина. С. Северняк, ЬСД, 55.

ВИРОГЛАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на вироглав; вироглавие, вироглавство. Понякога децата проявяваха вироглавост.

ВИРОГЛАВСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на вироглав; вироглавие, вироглавост, вироглавщина. — Тъй му се пада, добре са го изпъдили! .. — казваше хаджи-ят, отдавна недоволен от Бориса за неговото вироглавство и палав нрав. Ив. Вазов, Съч. XXV, 51. Чорбаджията нямаше син и иска да го призети, но Пелинко отказа,.. Такаот вироглавство. Елин Пелин, Съч. I, 21.

2. Проява, постъпка на вироглав; вироглавщина. Той се канеше да ги сгълчи за това вироглавство, което донесе такива беди в дома му и върху толкова още къщи в Дер-