Г. Караславов, Избр. съч. X, 54. Разбира се, твърде случайните хайдушки вироглавства не заслужават внимание. П. К. Яворов, Съч. II, 168.
ВИРОГЛА`ВЩИНА ж. Разг. Вироглавство, вироглавие. На това обстоятелство се дължат и известни морални качества у жителите в поменатите местности, като храброст, вироглавщина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Прекалява с нейните вироглавщини.
ВИРТОМА`Н м. Нов. Лице, което е пристрастено към компютърната виртуална действителност. За виртоманите освен пуснатите в масово производство видеошлемове със слушалки за картина и звук се правят и специални костюми, снабдени с тактилни елементи, които създават усещането за докосване. Нов., 1997, бр. 227, 6.
ВИРТУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който може да стане, да се прояви; възможен. Така от година на година с числото на гимназистите, които успяват още на училищните пейки да се запознаят с руската литература, се увеличава и числото на виртуалните или действителните списатели. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 423.
2. Информ. Който е създаден по електронен път като симулация, аналог на определени физически обекти и реални явления и с който човек може да влезе в контакт, взаимодействие. Виртуалната реалност е множество от въздействия, синтезирани с помощта на компютър, които създават представата за определена среда. Нов., 1997, бр. 227, 6. Италианската мултимедийна компания пусна на компютърния пазар програма с виртуална жена, която отговаря на мъжките задявки като истинска кокетка. ЖТ, 1998, бр. 31, 27. Виртуално пътешествие до Марс на космически кораб предлага Залата на славата на космонавтите във Флорида. 24 ч., 1997, бр. 222, 22. Той бил готов да докаже твърдението си с помощта на науката — чрез виртуална диагностика. ДТ, 1999, бр. 69, 3. Възможностите за приложение на виртуалната реалност са неограничени — като се започне от обучението, медицината, научните изследвания, забавленията и се стигне до виртуалното пазаруване.
ВИРТУО`З м. 1. Изпълнител музикант, който до съвършенство владее техниката на своето изкуство. Наистина тогава в Италия не липсвали виртуози на лютня, но Винченцо Галилей действително бил прекрасен изпълнител. М. Калинков, ГГ, 6-7. Той е виртуоз на рояла. △ Челист виртуоз. // Разш. Художник, поет и под., който до съвършенство владее техниката на своето изкуство. Този художник е виртуоз на четката и на багрите. △ Той е поет — виртуоз на стиха.
2. Прен. Разг. Голям майстор в дадена област, за която се изисква умение, сръчност. — Доктор Странски е най-добрият ни хирург в тази област.. — Доктор Странски не е хирург. Той е виртуоз. С. Северняк, ВСД, 163. Тя [публиката на кафенето] се състоеше от пенсионери .., от разпалени стратези и капацитети по международните въпроси, които бяха в същото време виртуози на белот и шампиони на моникс. Д. Димов, Т, 19.
— От ит. virtuoso през нем. virtuos.
ВИРТУО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който се отнася до виртуоз. Виртуозна техника. Виртуозно изпълнение.
ВИРТУО`ЗКА ж. Жена виртуоз. В пет часа тая вечер младата, току-що излязла на сцената, виолонистка даваше втория си концерт .. Общото внимание беше, разбира се, съсредоточено все около младата виртуозка. Й. Йовков, Разк. I, 172. Като драматично-сценична фигура Ерица е една виртуозка на позата, на хода. К, 1927, бр. 112, 2.
ВИРТУО`ЗНО. Нареч. от виртуозен. 1. С владеене на техниката на дадено изкуство (обикн. на музиката) до съвършенство; като виртуоз. А най-голямата изненада беше един малък, хубав роял. Защото Давед се беше научил и да свири — не виртуозно, но добре. П. Спасов, ХлХ, 177-178.
2. Прен. С много голямо умение, майсторство, с премисляне на нещата и изпълнение до съвършенство. Така един търговец на автомобили в Буенос Айрес плати на сеньор Фернандо Гарсия сто хиляди песи, защото се усъмни в неговата честност и не разбра навреме виртуозно измислената игра. Св. Минков, ДА, 105.
ВИРТУО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Много голямо, съвършено техническо майсторство на артист (обикн. на музикант). „Севилският бръснар“ е опера на вокалната виртуозност, изискваща от изпълнителите голямо певческо майсторство. ОФ, 1950, бр. 1906, 4. Няма такова изкуство, което да не изисква виртуозност, и няма никаква граница за съвършенството на тая виртуозност. Н. Лилиев, Съч. III, 274-275.
ВИРУЛЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. За болестотворни микроорганизми — който може да предизвика заболяване, да зарази. Вирулентни микроби. Вирулентни бацили. Вирулентни бактерии.
— От лат. virulentus ’отровен’ през рус. вирулентный.
ВИРУЛЕ`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Свойство на болестотворни микроорганизми да се внедряват, да живеят и да се размножават в организма на човека или животните, като предизвикват съответни заболявания. За по-злокачественото проявяване на една епидемия от значение ще е не само типът на вируса, а и неговата вирулентност.
